Начало
назад
Без ток дни наред: Защо България се озова в капана на снега и можеше ли да се предотвратят авариите?
Северна България преживя най-голямата електрическа авария от години насам. Десетки домове останаха без ток и животът спря в снежните преспи. Защо се случи това и какво може да се направи превантивно, за да се ограничат подобни ситуации в бъдеще?
Във времето, в което се налага да регулираме вече изкуствения интелект, звучи безобразно първата по-сериозна буря да извади държавата извън строя за 5 дни. При всичките прогнози и възможни технически решения дори за дистанционно управление, десетки хиляди домакинства бяха блокирани в преспи без ток, без вода, без лекарства, на тъмно и студено в продължение на дни. Държавата се озова в снежна криза. И мнозина приеха, чe бедствието е не само природната стихия, а и липсата на подготовка и умни решения.
Все по-голяма част от населението избира да се отоплява на ток заради относително ниската цена, комфорта, който предлагат уредите и изградената инфраструктура. България е силно електрифицирана страна. Ток има дори и в най-отдалечените райони, но именно те претърпяха най-големи затруднения в снежната обстановка. Възможен ли бе друг сценарий или техническите възможности не могат да надмогнат природните стихии?
"Някъде се къса нишката, защото не могат да кажат, че всичко е било супер, а в същото време толкова много населени места да останат без ток и то за толкова много дни... Да, случвало се е много пъти при зимни условия в тъмен регион да отпадне електропровод, труднопроходим, в зимни условия да останат хората без ток, за известно време, но те си помагат. Пращат веднага екипи от други региони, където нямат проблеми и си помагат взаимно. Сега екипите бяха разпилени в цялата страна и нямаше как да го направят", каза доц. Кирил Джустров, декан на Минно-електромеханичния факултет, МГУ.
Електроразпределителните дружества впрегнаха хиляди свои служители, за да се справят със ситуацията. Прекъснатите електропроводи бяха стотици и определено някои от тях са били в окаяно състояние и отдавна е трябвало да бъдат ремонтирани.
Проблемите обаче не се ограничават само със стълбовете. Дни след снеговалежа, енергийният министър Румен Радев обясни, че все още има трафопостове, по които има работа. Някои от тях са машини на времето - стоят си така от десетилетия.
"Трафопостовете, за по-малките - там всяка една авария води до изключването му. Те нямат оперативно дистанционно, да може да го включим. Трябва бригадата да стигне физически, да отстрани проблема, след което да възстанови захранването. Именно непроходимостта на пътищата може би беше причината да се забавят да включат отново тези трафопостове. Самите те - наследените от ЕРП-та трафопостове, са производство преди 50-60 год. Ако влезете в един трафопост ще видите точно тази апаратура", поясни Кирил Джустров.
Мащабът на щетите от бедствието със сигурност е показател за занижена профилактика. Освен трафопостовете от миналия век, самите проводници също стареят и губят здравина. Те могат да са два типа - по-добрите са медните, но те са и по-скъпите. В България масово се използват стоманено-алуминиеви проводници на електропроводите.
Но освен техническата сигурност, електропреносната мрежа би трябвало да е съобразена с климатичните особености на даден район. И да е проектирана да издържа на природните стихии.
"Когато се правят проектите за механично оразмеряване на въздушни електропроводни линии, си има съответните климатични райони. Проектантите знаят, че трябва да вземат ето такива натоварвания и те изчисляват какво трябва да бъде натоварването на стълбовете. Когато става дума за екстремна ситуация, огъването предхожда падането на стълба и се късат проводниците", каза проф. Валентин Колев, декан на Електротехническия факултет, ТУ-София.
България е страна с четири сезона и снегът не би трябвало да е извънредно положение. Вярно е, че последната стихия беше екстремна. Но всички прогнози сочат, че тези екстремни явления ще стават все по-чести заради климатичното затопляне. Така че вероятно е крайно време сметките на проектантите да се преизчислят. Как обаче да се избегнат подобни кризи? Природата или парите са по-големия фактор за бедственото положение, което продължи 5 дни в стотици населени места?
"Всичко е свързано със средства. Ако ние сме готови да платим тези средства, че 1 път на 5 или 10 години ще се случи такава ситуация, защото ние не може да твърдим, че това ще бъде ежегодно, ами по няколко пъти в сезон. Не можем да бъдем убедени, ако това се случи, тогава ще трябва да инвестираме много пари. Или трябва механичното оразмеряване на електропроводните линии да отиде към по-високи нива, т.е. усилени проводници означава усилени стълбове, много повече метал, което е свързано с пари. Другият вариант е в много тежките райони да става подземно, но това също е свързано с пари", поясни проф. Валентин Колев.
Цената за бита има 2 компонента - единият е цена за електроенергия, другият е цена на мрежови услуги. Като увеличим мрежовите услуги, увеличаваме крайната цена. Като че ли на политиците това не им харесва.
"Да може в такива труднодостъпни райони да се инвестират от държавата или не знам от кой някакви средства, за да може да се задоволяват едни нормални битови нужди, именно в такива ситуации, в каквато бяха хората", каза доц. Кирил Джустров.
Кой обаче ще осигури средствата за социално слаби домакинства в малки населени места остава въпрос, който трудно ще намери отговор. Вероятно и в бъдеще ще трябва да разчитаме на милостта на природата. Подробен анализ може да подскаже и косвени методи за локализиране на авариите. Особено когато снегът и ледът идват преди листата на дърветата да окапят.
"Тази листна маса помага за натрупването на повече от този тежък сняг, което води до падането на дървета, които като паднат, предизвикват скъсване на проводници и падане на стълбове", каза проф. Валентин Колев.
Вероятно голяма част от прекъснатите електропроводи се дължат именно на падналите дървета. Което обяснява и защо нито един далекопровод от 110 киловолта не е изключил. Те са по-високи и дърветата почти не ги засягат.
"Докато при ниското и средното напрежение дърветата са по-високи. Ако няма достатъчно просека, т.е. разстоянието от проводника до съседното дърво, то е вероятно да се получи това нещо. За съжаление моето наблюдение е, че ЕРП-тата все повече стесняват тези просеки покрай електропроводите. Защо ги стесняват - може би, защото ако спестят 1 метър от тази просека и окастрят по-малко дървета, то е една добра печалба за предприятието", смята доц. Кирил Джустров.
Дали стихиите ще се превърнат в бедствие зависи от от щетите, а могат ли те да се предвидят и да се избегнат. Освен засилване на контрола върху инвестиционните ангажименти на електропреносните дружества, климатичните промени налагат и тяхното преосмисляне. Но за това е необходим честен анализ и дискусия - дали ще искаме да платим тази сметка.
Вижте още в репортажа от рубриката "След новините".
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
