БНБ отчита нарастващи рискове за инфлацията у нас заради военния конфликт в Близкия изток

Българската народна банка отчита нарастващи рискове за инфлацията у нас заради военния конфликт в Близкия изток, който вече влияе върху цените на енергийните суровини. Анализите на институцията показват, че при неблагоприятно развитие на ситуацията инфлацията в България може да се ускори значително през следващите години, въпреки текущата стабилност на паричната политика в еврозоната.

Военният конфликт в Близкия изток представлява източник на повишена несигурност по отношение на динамиката на международните цени на енергийните суровини и съответно на перспективата пред инфлацията в еврозоната и България.

Към момента БНБ концентрира усилията си в две основни направления – участие във формирането на паричната политика на Евросистемата и анализ на потенциалните ефекти върху инфлацията в страната.

На заседанието си от 18 - 19 март 2026 г. Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да запази без промяна основните лихвени проценти. Решението е подкрепено единодушно и е в съответствие с целта за стабилизиране на инфлацията около 2% в средносрочен план.

Въпреки това, според оценките на ЕЦБ и БНБ, конфликтът в Близкия изток ще окаже натиск върху инфлацията в краткосрочен план, основно чрез поскъпване на енергийните суровини. В средносрочен хоризонт ефектите ще зависят от продължителността и интензивността на конфликта, както и от това доколко ценовите шокове ще се прехвърлят към крайните потребителски цени.

БНБ е разработила базисен сценарий и два неблагоприятни сценария за развитието на инфлацията в България. Според основната прогноза средногодишната инфлация ще достигне 3,7% през 2026 г., след което ще се забави до 3,2% през 2027 и 2028 г.

При по-негативно развитие обаче инфлацията може да бъде по-висока с 0,7 процентни пункта през 2026 г. и до 1,4 пункта през 2027 г. При силно неблагоприятен сценарий увеличението може да достигне съответно 1,2 пункта през 2026 г. и значителните 3,4 пункта през 2027 г.

От централната банка уточняват, че тези сценарии имат илюстративен характер и не включват евентуални мерки на фискалната или паричната политика. Целта им е да покажат как външни ценови шокове – особено при енергийните суровини – могат да се пренесат върху българската икономика.