"БНТ зад кадър": Айше Сали: Винаги трябва да подхождаш с уважение към зрителя

Качественото телевизионно съдържание в Българската национална телевизия изисква професионализъм, всеотдаен труд, отговорност към зрителите при спазване на принципите на журналистическата етика, постоянно усъвършенстване и надграждане на индивидуалните умения, но и безспорно – работа в екип.

В поредица от разговори с журналисти от БНТ – репортери, редактори, продуценти, режисьори – ще представим лицата на обществената телевизия – тези, които не са свикнали да дават "интервюта", но определено имат какво да кажат.

Айше Сали започва професионалния си път като репортер в дирекция "Информация" на БНТ през 2015 г. Завършила е Португалска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Зрителите на обществената телевизия я познават от репортажите ѝ в емисиите "По света и у нас".

Автор е на три документални филма – "Цигулката е моят глас", посветен на цигуларя Веско Пантелеев Ешкенази, "Ричард Клайдерман: Да свириш Аделин" и "Мъдростта на Александрия" за възстановената Александрийска библиотека, а сред творците, които е интервюирала, са Салман Рушди, Емир Кустурица, Рупърт Еверет, Ал Бано, Горан Брегович и много други.

За да бъде репортер, един журналист трябва да притежава специфични качества. Какви, според вас?

Трябва да поддържа будно любопитството си и да иска да знае повече. В същото време трябва да бъде готов да се усъмни в това, което научава. Да държи будни рефлексите си и да си повтаря, че нищо не е вечно.

Отразявали сте много трагични инциденти и събития. Само преди месеци бяхте в епицентъра на опустошителното земетресение в Турция. Как се овладяват емоциите в тeзи моменти и къде е границата между емпатията и професионално поднесената информация в ефир?

За щастие, радостните събития и поводите за гордост са повече от трагедиите, на които съм била свидетел като журналист. Именно рефлексът, за който говоря като качество, е в основата на това да се справиш в трагични моменти като земетресението в Турция. Нужни са бързи решения, дори за най-обикновените и ежедневни неща, защото ситуацията и времето ги изискват.

А колкото до емпатията и границите, те са въпрос на вътрешно убеждение – да прецениш ситуацията; да имаш аргументи защо участниците в даден репортаж трябва да разкажат за това, което им се е случило; да се запиташ доколко уважаемият зрител би се интересувал от това, което му предлагаш да види и чуе. И винаги да подхождаш с уважение към него! Смятам, че в обръщението "уважаеми зрители" има нещо много по-дълбоко от това да проявиш формална учтивост към хората пред екрана. Наистина смятам, че е нужно да подхождаме с уважение към техния разум и свободното време, което са отделили, именно, за да чуят онова, което имаме да им кажем и смятаме, че е важно и за тях.

Често се налага от нюзрума директно да се отправите на път за поредната тежка и отговорна репортерска мисия. Кои са нещата, без които не тръгвате на терен? Имате ли нещо като раница за бързо реагиране, например?

Нямаме такава раница, но в ръчната ми чанта вкъщи винаги държа неща от първа необходимост. На местата, към които се отправяме, първият ден почти нямаме време да намерим място за вечеря или да си купим храна. Затова винаги си нося суджук и бадеми – хранителни са и не се развалят. Вършат добра работа, когато времето не ти стига.

Културният ресор също е част от работата ви в БНТ. Това ли е голямата ви страст всъщност и как съчетавате изкуството с проблемните репортажи?

Ако трябва да отговаря с ирония, бих казала, че "животът е радост и тъга". Ако трябва да подходя сериозно към този въпрос, бих казала, че най-въздействащо е онова изкуство, което разглежда конкретен проблем и има послание. Освен това талантливите хора притежават много различна и особена енергия. От тях можеш да научиш много уроци за пътя нагоре – за мен най-важният е, че там се стига не само с талант, но и с характер. Повечето от тях са преодолели много трудности, за да бъдат там и знаят какво искат да кажат на тези, които ги обичат. Този пример дава смисъл да не се отказваш. Независимо дали става въпрос за нещо хубаво или за проблем.

И тази година Журналистиката е сред най-желаните специалности от кандидат-студентите в СУ "Св. Климент Охридски". Извън клишето – какво бихте казали на бъдещите ви колеги в медиите?

Има един дълъг коридор в БНТ, който води към служебния вход. Там ни чакат операторите и служебните коли, с които отиваме на снимки. Още от походката на стажантите по този коридор личи с кои от тях някой ден ще станем колеги. За този рефлекс говорих в началото и с него ми се иска да завърша.

Интервюто взе Любомила Бучинска.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube