"БНТ зад кадър": Десислава Апостолова: Шанс, предизвикателство и отговорност е да си кореспондент в европейските институции и НАТО

Качественото телевизионно съдържание в Българската национална телевизия изисква професионализъм, всеотдаен труд, отговорност към зрителите при спазване на принципите на журналистическата етика, постоянно усъвършенстване и надграждане на индивидуалните умения, но и безспорно – работа в екип.

В поредица от разговори с журналисти от БНТ – репортери, редактори, продуценти, режисьори – ще представим лицата на обществената телевизия – тези, които не са свикнали да дават "интервюта", но определено имат какво да кажат.

Десислава Апостолова е кореспондентът на БНТ в Брюксел. Има повече от 20 години журналистически стаж. От 2012 г. живее в Белгия, а от 2016 г. е кореспондент на БНТ. Отразява работата на европейските институции и НАТО в Брюксел, Страсбург и Люксембург. Интервюирала е редица значими представители на европейския политически живот като Урсула фон дер Лайен, Йенс Столтенберг, Жан-Клод Юнкер, Лаура Кьовеши и много други. Отразявала е важни събития като европейски избори, Брекзит, парламентарни и президентски избори в Белгия, Германия, Австрия и Нидерландия, терористични атаки в Западна Европа. Завършила е "Българска филология" в СУ "Св. Климент Охридски" и "Политология и медии" в Техническия университет в Дрезден. Специализирала е в Международния журналистически колеж към Свободния университет в Берлин.

Като кореспондент на БНТ в Брюксел отразявате дейността на едни от най-важните стратегически политически и икономически органи в света – Европейският съюз и НАТО. Може ли да се определи това като своеобразен връх в кариерата на един журналист?

Връх, шанс, предизвикателство, отговорност – да си кореспондент на обществената телевизия в европейските институции и НАТО е всичко това и още много повече. Трябва да си постоянно нащрек, защото събитията и потокът от информация не спират, да си активен и да следиш многобройните канали на комуникация, социални мрежи, всички журналистически групи – кореспондентите сме част от десетки групи в различни платформи, в които различните институции, политически партии и лидери постоянно публикуват важни съобщения и новини. А след това трябва от цялото море от информация да избереш това, което е най-важно и интересно за българския зрител. Нашата професия е непредвидима – понякога от най-незначимото на пръв поглед събитие може да се получи много гледан материал с голям обществен отзвук в София.

Илюзия е, че Европа и Брюксел са далеч от България, те са нашето всекидневие. Политическият живот в Брюксел на пръв поглед е по-малко емоционален или атрактивен от този в българското Народно събрание, например. Но тук се определят позиции и политики, валидни за целия съюз. Фундаментални въпроси, свързани с войната и мира, с отношенията с други части на света като Русия, Съединените щати, Китай, или проблемите на миграцията. Всички тези неща пряко или косвено засягат и България и са важни за нас. Да не забравяме и европейските средства. България е един от нетните бенефициенти в ЕС – най-просто казано това означава, че страната ни получава много повече средства от ЕС, отколкото влага, така че има много повече ползи от членството ни в ЕС, отколкото негативи.

Да отразяваш тези процеси и влиянието им върху нашата страна и нашия политически живот е изключително интересно за всеки журналист. Много съм щастлива, че БНТ е от малкото български медии, които обръщат много голямо внимание на ЕС, НАТО, на процесите и събитията в Брюксел, които определят и българския дневен ред. Международните новини заемат достойно място в нашите емисии "По света и у нас", а колегите ми от международния отдел са невероятни.

Друго много голямо предимство да бъдеш журналист в Брюксел е, че общуваш непосредствено с хора и колеги от всички останали държави-членки. Това помага изключително много – да знаеш какво вълнува хората в Нидерландия или Малта например, да имаш добра представа какво става в отделните страни или региони, а така в целия Евросъюз. Общуването с колегите кореспонденти от другите страни е безценно.

В емисиите "По света и у нас" зрителите виждат предимно високопоставени представители на ЕС, в чиято цялостна институционална структура работят около 60 000 души. В този смисъл, как изглежда ЕС отвътре?

Често наричат европейските институции "брюкселски балон". Това е огромна, в някои случаи добре, в други не чак толкова добре смазана машина с много разклонения – комисия, парламент, съвет, комитет на регионите, сметна палата, европейска прокуратура, съд и още много, много други агенции, институти, мозъчни тръстове... Не всички те са в Брюксел, част от тях са в Страсбург, Люксембург, Хага, Амстердам и много други градове. В тази машина работят хиляди хора, има стотици говорители, понякога отнема часове, за да стигнеш до точния човек за елементарна реакция или отговор на въпрос.

Но в същото време чиновниците и експертите са отзивчиви, отворени, готови да помагат. За журналистите постоянно се организират "оф дъ рекърд" брифинги по различни теми с експерти от различните институции – неформални срещи, на които свободно се обсъждат важни теми, без да се цитират участниците. Тези брифинги са много ценни за нас, защото можеш да питаш всичко и то точните хора – тези, които на практика прилагат политиките или измислят проектите. Единственото условие е да не цитираш експертите или чиновниците с имената им. Публичните изяви са за политиците, комисарите или евродепутатите, те се появяват в новините, но е важно, че ние журналистите имаме достъп и до хората зад тях.

България е част от ЕС от 2007 г., много българи работят в европейските институции, част от тях вече са на високи позиции и това може само да ни радва. Европейският съюз в никакъв случай не е перфектен. Понякога отстрани изглежда бавен в реакциите си, но по време на кризи – спомнете си Ковид кризата или сега войната на Русия в Украйна – реагира адекватно и бързо. Тогава машината наистина изглежда добре смазана и е хубаво, че България е част от нея.

Политическа нестабилност, миграционна криза, корупция, икономическо неравенство и бедност... В същото време – Георги Господинов спечели Международен "Букър", филмът "Уроците на Блага" на Стефан Командарев триумфира на фестивала в Карлови Вари и още... Какъв всъщност е имиджът на България в Европа днес?

Събития като Международния "Букър" за Георги Господинов и наградата за филма на Стефан Командарев откликват силно в Европа, обсъждат се, хората ни виждат в различна светлина, задълбочават се в други неща, освен клишетата за най-корумпираната или най-бедната държава в ЕС. За мен "Времеубежище" на Георги Господинов, макар и написан на малък език какъвто е българският, е уникален, универсален, в много отношения пророчески роман, в който всеки европеец може да открие по нещо.

Точно след като получи наградата, с операторката ми Борислава Инджиева имахме уговорка за интервю в един от брюкселските мозъчни тръстове, трябваше да си говорим за върховенството на закона и обвързването му с получаването на евросредствата. Първото нещо, което ни каза експертът, който беше ирландец, когато влезе в стаята, беше, че в момента чете "Времеубежище". Беше изключително въодушевен и впечатлен и искаше да научи още за романа, за автора, за останалите му книги, за миналото на България... Така и разговорът ни за върховенството на закона тръгна много леко и приятно и се получи много добре.

За имиджа на България – ние сме много заети с това да мислим какво смятат останалите за нас. Но България е една от 27-те държави и за разлика от първите години след приемането ни в ЕС, вече далеч не е сред най-лошите примери в общността. Напротив, в много области страната ни е възприемана като надежден партньор. Разбира се, вътрешнополитическата криза през последните години се отрази сериозно, някои процеси и плащания като Плана за възстановяване и устойчивост се забавиха, просто защото в София нямаше кой да взима важните решения. Много често чувах от различни европейски институции, че няма с кого да говорят в България, че не знаят каква е позицията на страната ни по важни въпроси, но сега нещата постепенно се нормализират.

Все по-често говорим за т.нар. български "татуиран патриотизъм". Как бихте характеризирали белгийския и изобщо европейския патриотизъм, ако е възможно да се направи обобщение за Стария континент в цялото му многообразие и пъстрота?

"Татуираният патриотизъм" е нещо характерно за Централна и най-вече Източна Европа. В Западна Европа няма такова явление. Има, разбира се, много държави като Италия, Франция, скандинавските страни, където има силни националистически партии, предимно крайнодесни. В Белгия, която познавам най-добре, също има такива, но Белгия е странна държава, трудно е да говорим за някакъв вид национална идентичност, още по-малко за патриотизъм. Фламандците и валонците говорят различни езици, четат различни вестници, гледат различни телевизии. В страната има и трето – немскоговорящо малцинство. Тоест, три официални езика, седем парламента и седем правителства и в същото време по някакъв магически начин държавата продължава да функционира много добре. Между хората няма междуличностни проблеми, но някои политици често размахват националистическата карта, или говорят за разделяне на страната. Във Фландрия в момента управлява дясна националистическа партия, във Валония на власт години наред са социалистите. В същото време Фландрия икономически е един от най-развитите региони в Европа, Валония – един от най-бедните. Белгийците често се шегуват, че само кралят, Червените дяволи (футболният отбор), пържените картофки и бирата обединяват страната. Един от белгийските министър-председатели от близкото минало, когато го помолили да запее националния химн, запял Марсилезата (френския национален химн) вместо Брабансона (белгийския).

И без татуиран патриотизъм през последните години имаше много дебати за това кои са базисните ценности на обществото. Философи и професори изготвиха канон, който се преподава в училище. Обясняват на пръв поглед елементарни неща – какво е солидарност, гражданско чувство, обществено благо, уважение към различните, емпатия и опазване на природата. Белгийците смятат, че е супер важно да се говори много за тези неща и им обръщат огромно внимание в медиите и в образованието.

А иначе общата тенденция през последните години е в посока към икономически протекционизъм. Големите държави като Германия и Франция искат да направят икономиките и пазарите си независими от непредвидими или ненадеждни световни играчи като Русия или Китай. Това е една от новите насоки на развитие в Брюксел – стратегическата автономност. Войната, която Русия води в Украйна, само ускори тези процеси. За много кратко време видяхме как Европа успя да се откъсне от газовата си зависимост от Русия, нещо, което беше немислимо допреди 3-4 години.

Цели 15 европейски държави попадат в топ 20 на класацията за най-щастливите страни в света за 2023 г. С какво Европа продължава да бъде толкова привлекателна за своите граждани?

Наскоро четох една книга на един белгийски професор – Хенрик Фос, която се казва "Това е Европа. Историята на един съюз". По много забавен начин, с много лични истории, но и сериозни архивни документи той разказва за бащите на Европейския проект, за създаването на Европейската общност за въглища и стомана след Втората световна война. От тази общност по-късно се ражда Европейският съюз. Много интересно четиво. В началото на книгата си той парафразира Пипи Дългото чорапче, която казва: "Никога не съм го правила това нещо, така че мисля, че го мога". Парадоксално, но така е било и с ЕС – тези, които са го създавали, са нямали никаква представа с какво се захващат, никога преди това не е съществувало подобно формирование, но те са решили, че могат и трябва да го направят. Единственото, което са искали, е Старият континент да си върне мира и стабилността след опустошителната Втора световна война. Удивително е колко бързо победителите и победените са седнали на една маса, за да мислят за общото бъдеще. И мисля, че след много проби и грешки те са успели с проекта си. Именно и заради тези ценности, които стоят зад ЕС, България и останалите бивши комунистически държави толкова много искахме да станем част от тази общност след падането на Берлинската стена.

Затова и толкова много хора и днес продължават да идват тук или, както казвате, са щастливи, че живеят тук. Затова ЕС продължава да е магнит за много неевропейци. Да не забравяме и личната свобода, свободата на словото и правото да бъдеш такъв, какъвто искаш – някои хора бягат от своите държави именно заради липсата на свобода и невъзможността да се самоопределят. Но и тук не всичко е перфектно: самоубийствата и депресиите в скандинавските държави са доста, в мигрантските гета около големите градове във Франция или Белгия често избухват безредици, да не забравяме поредицата от терористични атаки преди няколко години...

Разкажете за всекидневието на вашето семейство в Белгия. Как бихте сравнили живота там с този в България?

Мъжът ми е белгиец, но говори български, дъщеря ми е наполовина българка, наполовина белгийка и също говори двата езика. Живеем между две държави и две култури и се опитваме да взимаме най-хубавото от двете. Вечер първо гледаме БНТ, после белгийските новини. Често се шегуваме, че живеем в БЕлгария. На битово ниво не мисля, че има голяма разлика между нашия живот и живота на приятелите ми в България. Хубавото на Европа е, че бързо можеш да стигнеш от единия край на континента до другия. Когато вкъщи няма приятели от България, пътуваме, понякога просто до някоя съседна държава. За няколко часа с влака или с колата си в Париж, Амстердам или Берлин – без граници, без проверки, без усилие. За мен това е смисълът на Европа.

Интервюто взе Любомила Бучинска

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube