Качественото телевизионно съдържание в Българската национална телевизия изисква професионализъм, всеотдаен труд, отговорност към зрителите при спазване на принципите на журналистическата етика, постоянно усъвършенстване и надграждане на индивидуалните умения, но и безспорно – работа в екип.
В поредица от разговори с журналисти от БНТ – репортери, редактори, продуценти, режисьори – ще представим лицата на обществената телевизия – тези, които не са свикнали да дават "интервюта", но определено имат какво да кажат.
Гергана Василева е отговорен редактор на "По света и у нас". Присъединява се към екипа на БНТ през 2014 г. Като репортер в началото на кариерата си отразява политически събития. Започва в горещите дни около завръщането на Симеон Сакскобургготски в България и промените на политическата сцена. Икономическите теми обаче изместват фокуса на вниманието ѝ няколко години по-късно – след икономическата и финансова криза през 2007-2008 г. Икономиката остава основен акцент в работата ѝ и като продуцент на новините, с което се захваща в този период и остава страст за нея досега. В различни периоди е изпълнителен продуцент на икономически предавания и автор на статии в периодични издания. В СУ "Св. Климент Охридски" завършва бакалавърска степен по "Българска филология", а по-късно и магистратура в НБУ по специалността "Банков мениджмънт". Преминава обучения в CNN и BBC, както и курс на обучение при декана на Факултета по радио-телевизионна журналистика в Университета по журналистика в Мисури, САЩ – проф. Кент Колинс.
![](/f/news/b/1244/b670b2b2eb6d9a0b3cd6d9b5f22bcd4a.jpeg)
Лицето на "По света и у нас" са водещите и репортерите, които зрителите ежедневно виждат на екран. Наред с тях обаче има още много хора, без които новините са невъзможни. Каква функция изпълнява отговорният редактор?
Истината е, че работата на отговорния редактор е многопластова... Като започнем от това да следи какво, кога и как ще бъде отразено, за да стигне до зрителите през водещите и репортерите, минем през работата с репортерите за създаването на репортажите, историите, развитието им през деня, преките включвания и оформянето на продукта за новини, и стигнем до излъчването. Трябва да е на ефир, ако се очаква или се случва нещо извънредно, трябва да следи и да се намесва, ако нещо не е достатъчно ясно и коректно предадено. Като човек, който е длъжен да се запознае със събитията, въпреки че не е на терен, трябва да обсъди с репортерите и водещите акцентите, подредбата, формата. За мен отговорният редактор, продуцентът, делегираният продуцент, или както и да се нарича в различните телевизии, трябва да може да планира добре новините, но в развитие.
В последните години (на фона на моите 22 години в медиите протестите в страната ни и пандемичните години са последните няколко...) и във връзка с политическите протести и множеството извънредни избори и консултации, и във връзка с пандемията от COVID-19 много, много извънредни емисии и студиа се наложи да се направят. Непредвидено. Спонтанно. Защото сега се случва. И продължава. Във всички тези моменти отговорният редактор трябва да остане. Или да се върне.
Не мога ясно да дефинирам функцията на отговорния редактор, защото мисля, че това е работа, която всеки ден е различна. Никога не е ясно какво точно ще трябва да се свърши в този ден, ще бъде ли всичко планирано, или ще се случат извънредни събития, колко ще продължи денят... Но опитът, който трябва да има отговорният редактор, би трябвало да е достатъчен, за да реагира при всякакви случаи и да разпредели новините в правилните часови пояси, правилните форми за тях и ясни акценти и отразяване.
Освен че е с най-дълголетни традиции – забележителните 63 години, както и с най-голяма аудитория, централната емисия "По света и у нас" е и с най-продължително времетраене. Има ли алгоритъм, по който се подреждат темите в тези 45 минути, при това в смисъла на обществените функции, които изпълнява БНТ?
Понеже във всяка ситуация и всеки миг живеем и онлайн, веднага изваждам определение за "алгоритъм" от речника на БАН, за да обясня защо го няма в новините. Определението гласи: "Система от правила, които определят последователност от изчислителни операции, които водят до решението на дадена задача". Такава система за подреждането на темите в новините няма. Новина е това, което засяга хората. На това са ме научили истинските ми учители по журналистика, които следвам безотказно – проф. Кент Колинс от Журналистическия университет в Мисури, САЩ и водещият и продуцент в CNN – Джим Кланси. И мисля, че е много лесно да бъде разбрано кое засяга хората: всичко, свързано с начина им на живот, със стандарта им, с политиките, които ги засягат, със случая от днес – без значение дали е постижение, убийство, откритие, война...
![](/f/news/b/1244/3c466f624b0536882d18070f0d303007.jpeg)
А обществените функции на БНТ, според мен, изискват каквато и да е новината, да бъде поднесена обективно и етично. Не само в централната емисия! Във всички емисии "По света и у нас" фактите трябва да бъдат проверени, гледните точки да бъдат чути, личното пространство – защитено, а задълженията на публичните фигури – изяснени. Ако трябва да говоря с примери, нека погледнем най-тревожните събития през последните години: времето на политическите протести – проследяваме недоволството, показваме и отговорите на властта; времето на извънредни избори – показваме събитията, показваме и резултатите; времето на пандемията – проследяваме данните, показваме и мерките у нас и в Европа. Започна войната в Украйна – в наше време, в Европа – нещо, което никога не бих повярвала, че ще изживеем... Но нашият екип беше единствен от страната, отразил началото на войната. И при всички събития за ефира на обществената телевизия разчитаме на коректно представяне на събитията и истинските истории, разказани от репортери, международни редактори и кореспонденти на БНТ.
Често новините се случват в реално време, буквално в ефир. Как се овладява адреналинът в подобни моменти? Споделете за извънредна ситуация, която няма да забравите.
Никога няма да забравя момента, в който научих, че българските медици, задържани в Либия през 1999 г., се връщат в България. В около 5 сутринта на 24 юли 2007 г. телефонът ми звънна и разбрах, че осъдените българи ще кацнат в София. Тогава работех в по-малка телевизия и беше сериозно предизвикателство да организираме екипите, ефирите, гостите, коментаторите, защото посрещането предполагаше изключително дипломатично и професионално отразяване. Всичко имаше значение: кой водещ ще го обяви, как и кой репортер ще включим, колко е подготвен, защото няма време в този миг някой да се готви за ефир. Разбира се, отразихме го изключително добре, екипа и до днес смятам за един от най-класните, а организацията, която успяхме да направим – изключителна. И това беше само едно от първите големи, непредвидени събития, за които предстоеше да отговарям в апаратната по време на ефирите.
Следващи събития? Атентати, катастрофи, протести, пандемия, избори, политически и икономически кризи... При всеки от ефирите изключително специална роля има редакторът или изпълнителният продуцент. Има репортери на терен, водещи в студиото, открити и уговорени събеседници – това е видимото. Зад кадър са режисьори, звукорежисьори, оператори, графици, монтажисти, инженери... От много хора зависи един ефир, а с тях общува отговорното лице в апаратна. В този момент адреналинът не се овладява. Той се трупа, докато се върши работа и се случва ефирът. А след това, часове след това, чакаме да спадне. Но – това ни е работата.
![](/f/news/b/1244/86ca637f1d1e0796e4fb68fcf4dfe455.jpeg)
През погледа ви са минали стотици свидетелски разкази за престъпления, социални несправедливости, лични трагедии, природни бедствия... Как човек, за когото т.нар. "черна хроника" е неизменна част от професията, успява да съхрани психиката си? И намалява ли емпатията с натрупания опит?
Има случай, който винаги изниква в съзнанието ми, когато заговоря за "черна хроника". Той е отпреди близо 10 години. Като дежурен редактор на късни новини научавам за тежка катастрофа на столичен булевард. Нямам спомен по каква причина – нямаме дежурен репортер. И след емисия тръгвам с екип, за да отразим инцидента. Пристигайки на място, заварвам колата и мотоциклета от катастрофата на място, на земята – труп на загиналия мотоциклетист. До него – майка му и сестра му, които се молят на лекаря да го откара в болница, въпреки че казва, че е мъртъв... Това е един човешки живот, една семейна трагедия, една болка на абсолютно непознати, а винаги ще я помня. И погледите на майката и сестрата.
Емпатията не зависи от опита. Чела съм много коментари, че медиите "търсят" ужаса, че винаги "черните" новини са водещи, че предпочитаме скандалите и трагедиите пред доброто и успехите... Истината е, че за всеки от нас ужасните истории са адски тежки. Предпочитам да работя с репортерите от икономическия и социален ресор пред тези от криминалния и политическия. Защото тогава говорим за живота на хората, за бизнес, за стандарти, а не за ужаси и специални интереси! Но, когато подреждаме новините, нямаме право да подминем трагедията от Стара Загора, от Лозен или десетките, придобили смелост да ги обявят сега заради подкрепата на обществото.
![](/f/news/b/1244/5f78ac8ec88995aa3a1d6057d4ed6ec9.jpg)
Знаете, журналистите от БНТ започнахме кампания срещу насилието под наслов "Стига!". Защото и ние предпочитаме да отразяваме други новини! Искам репортажи за летния сезон, за проверките по заведенията, за ръста на депозити и застраховки, за намалените цени на имотите, за успеха на българските ученици в олимпиадата и за маратона във Варна... Колкото и рядко да се случва, има и дни, в които се радваме на такива новини. Пожелавам си да са повече!
Гледате ли новини в свободното си време? Кой е вашият верен отдушник – спорт или пък някакво хоби?
Да... Гледам новини, или чета и слушам. Трудно се отделям напълно... Но това, което истински ме откъсва, е спортът. Естествено, абсолютно любителски. Но и любителски напредвам! От бягане в Западния парк, през поредица полумаратони в страната, тази година стигнах до пълен маратон в Рим! 42 километра! При изумителна организация, невероятно изживяване и изключително удовлетворение! От каране на колело до Елин Пелин и обратно, през 400-километрово южно трасе до морето, до преминаване на маршрута "Дунав Ултра" – 740 километра от Видин до Дуранкулак: красота, трудности, умора и... удовлетворение! След дни ми предстои отново! А след това: финалът на годината със следващия полумаратон и големия маратон в Атина.
![](/f/news/b/1244/bc8c3dd87f4b394b27a4fda05ee31e9a.jpeg)
Между тях: бягане в парка, пилатес, йога, плуване, ски... Другата ми страст: пътешествия. Опитвам се да съчетавам със спортове и маратони. И – старая се да успявам – концерти и театър. Звучи като за човек, който няма никакви задачи... А е за човек, който има нужда да презареди!
Интервюто взе Любомила Бучинска.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube