"БНТ зад кадър": Гергана Василева: Новина е това, което засяга хората

Качественото телевизионно съдържание в Българската национална телевизия изисква професионализъм, всеотдаен труд, отговорност към зрителите при спазване на принципите на журналистическата етика, постоянно усъвършенстване и надграждане на индивидуалните умения, но и безспорно – работа в екип.

В поредица от разговори с журналисти от БНТ – репортери, редактори, продуценти, режисьори – ще представим лицата на обществената телевизия – тези, които не са свикнали да дават "интервюта", но определено имат какво да кажат.

Гергана Василева е отговорен редактор на "По света и у нас". Присъединява се към екипа на БНТ през 2014 г. Като репортер в началото на кариерата си отразява политически събития. Започва в горещите дни около завръщането на Симеон Сакскобургготски в България и промените на политическата сцена. Икономическите теми обаче изместват фокуса на вниманието ѝ няколко години по-късно – след икономическата и финансова криза през 2007-2008 г. Икономиката остава основен акцент в работата ѝ и като продуцент на новините, с което се захваща в този период и остава страст за нея досега. В различни периоди е изпълнителен продуцент на икономически предавания и автор на статии в периодични издания. В СУ "Св. Климент Охридски" завършва бакалавърска степен по "Българска филология", а по-късно и магистратура в НБУ по специалността "Банков мениджмънт". Преминава обучения в CNN и BBC, както и курс на обучение при декана на Факултета по радио-телевизионна журналистика в Университета по журналистика в Мисури, САЩ – проф. Кент Колинс.

Лицето на "По света и у нас" са водещите и репортерите, които зрителите ежедневно виждат на екран. Наред с тях обаче има още много хора, без които новините са невъзможни. Каква функция изпълнява отговорният редактор?

Истината е, че работата на отговорния редактор е многопластова... Като започнем от това да следи какво, кога и как ще бъде отразено, за да стигне до зрителите през водещите и репортерите, минем през работата с репортерите за създаването на репортажите, историите, развитието им през деня, преките включвания и оформянето на продукта за новини, и стигнем до излъчването. Трябва да е на ефир, ако се очаква или се случва нещо извънредно, трябва да следи и да се намесва, ако нещо не е достатъчно ясно и коректно предадено. Като човек, който е длъжен да се запознае със събитията, въпреки че не е на терен, трябва да обсъди с репортерите и водещите акцентите, подредбата, формата. За мен отговорният редактор, продуцентът, делегираният продуцент, или както и да се нарича в различните телевизии, трябва да може да планира добре новините, но в развитие.

В последните години (на фона на моите 22 години в медиите протестите в страната ни и пандемичните години са последните няколко...) и във връзка с политическите протести и множеството извънредни избори и консултации, и във връзка с пандемията от COVID-19 много, много извънредни емисии и студиа се наложи да се направят. Непредвидено. Спонтанно. Защото сега се случва. И продължава. Във всички тези моменти отговорният редактор трябва да остане. Или да се върне.

Не мога ясно да дефинирам функцията на отговорния редактор, защото мисля, че това е работа, която всеки ден е различна. Никога не е ясно какво точно ще трябва да се свърши в този ден, ще бъде ли всичко планирано, или ще се случат извънредни събития, колко ще продължи денят... Но опитът, който трябва да има отговорният редактор, би трябвало да е достатъчен, за да реагира при всякакви случаи и да разпредели новините в правилните часови пояси, правилните форми за тях и ясни акценти и отразяване.

Освен че е с най-дълголетни традиции – забележителните 63 години, както и с най-голяма аудитория, централната емисия "По света и у нас" е и с най-продължително времетраене. Има ли алгоритъм, по който се подреждат темите в тези 45 минути, при това в смисъла на обществените функции, които изпълнява БНТ?

Понеже във всяка ситуация и всеки миг живеем и онлайн, веднага изваждам определение за "алгоритъм" от речника на БАН, за да обясня защо го няма в новините. Определението гласи: "Система от правила, които определят последователност от изчислителни операции, които водят до решението на дадена задача". Такава система за подреждането на темите в новините няма. Новина е това, което засяга хората. На това са ме научили истинските ми учители по журналистика, които следвам безотказно – проф. Кент Колинс от Журналистическия университет в Мисури, САЩ и водещият и продуцент в CNN – Джим Кланси. И мисля, че е много лесно да бъде разбрано кое засяга хората: всичко, свързано с начина им на живот, със стандарта им, с политиките, които ги засягат, със случая от днес – без значение дали е постижение, убийство, откритие, война...

А обществените функции на БНТ, според мен, изискват каквато и да е новината, да бъде поднесена обективно и етично. Не само в централната емисия! Във всички емисии "По света и у нас" фактите трябва да бъдат проверени, гледните точки да бъдат чути, личното пространство – защитено, а задълженията на публичните фигури – изяснени. Ако трябва да говоря с примери, нека погледнем най-тревожните събития през последните години: времето на политическите протести – проследяваме недоволството, показваме и отговорите на властта; времето на извънредни избори – показваме събитията, показваме и резултатите; времето на пандемията – проследяваме данните, показваме и мерките у нас и в Европа. Започна войната в Украйна – в наше време, в Европа – нещо, което никога не бих повярвала, че ще изживеем... Но нашият екип беше единствен от страната, отразил началото на войната. И при всички събития за ефира на обществената телевизия разчитаме на коректно представяне на събитията и истинските истории, разказани от репортери, международни редактори и кореспонденти на БНТ.

Често новините се случват в реално време, буквално в ефир. Как се овладява адреналинът в подобни моменти? Споделете за извънредна ситуация, която няма да забравите.

Никога няма да забравя момента, в който научих, че българските медици, задържани в Либия през 1999 г., се връщат в България. В около 5 сутринта на 24 юли 2007 г. телефонът ми звънна и разбрах, че осъдените българи ще кацнат в София. Тогава работех в по-малка телевизия и беше сериозно предизвикателство да организираме екипите, ефирите, гостите, коментаторите, защото посрещането предполагаше изключително дипломатично и професионално отразяване. Всичко имаше значение: кой водещ ще го обяви, как и кой репортер ще включим, колко е подготвен, защото няма време в този миг някой да се готви за ефир. Разбира се, отразихме го изключително добре, екипа и до днес смятам за един от най-класните, а организацията, която успяхме да направим – изключителна. И това беше само едно от първите големи, непредвидени събития, за които предстоеше да отговарям в апаратната по време на ефирите.

Следващи събития? Атентати, катастрофи, протести, пандемия, избори, политически и икономически кризи... При всеки от ефирите изключително специална роля има редакторът или изпълнителният продуцент. Има репортери на терен, водещи в студиото, открити и уговорени събеседници – това е видимото. Зад кадър са режисьори, звукорежисьори, оператори, графици, монтажисти, инженери... От много хора зависи един ефир, а с тях общува отговорното лице в апаратна. В този момент адреналинът не се овладява. Той се трупа, докато се върши работа и се случва ефирът. А след това, часове след това, чакаме да спадне. Но – това ни е работата.

През погледа ви са минали стотици свидетелски разкази за престъпления, социални несправедливости, лични трагедии, природни бедствия... Как човек, за когото т.нар. "черна хроника" е неизменна част от професията, успява да съхрани психиката си? И намалява ли емпатията с натрупания опит?

Има случай, който винаги изниква в съзнанието ми, когато заговоря за "черна хроника". Той е отпреди близо 10 години. Като дежурен редактор на късни новини научавам за тежка катастрофа на столичен булевард. Нямам спомен по каква причина – нямаме дежурен репортер. И след емисия тръгвам с екип, за да отразим инцидента. Пристигайки на място, заварвам колата и мотоциклета от катастрофата на място, на земята – труп на загиналия мотоциклетист. До него – майка му и сестра му, които се молят на лекаря да го откара в болница, въпреки че казва, че е мъртъв... Това е един човешки живот, една семейна трагедия, една болка на абсолютно непознати, а винаги ще я помня. И погледите на майката и сестрата.

Емпатията не зависи от опита. Чела съм много коментари, че медиите "търсят" ужаса, че винаги "черните" новини са водещи, че предпочитаме скандалите и трагедиите пред доброто и успехите... Истината е, че за всеки от нас ужасните истории са адски тежки. Предпочитам да работя с репортерите от икономическия и социален ресор пред тези от криминалния и политическия. Защото тогава говорим за живота на хората, за бизнес, за стандарти, а не за ужаси и специални интереси! Но, когато подреждаме новините, нямаме право да подминем трагедията от Стара Загора, от Лозен или десетките, придобили смелост да ги обявят сега заради подкрепата на обществото.

Знаете, журналистите от БНТ започнахме кампания срещу насилието под наслов "Стига!". Защото и ние предпочитаме да отразяваме други новини! Искам репортажи за летния сезон, за проверките по заведенията, за ръста на депозити и застраховки, за намалените цени на имотите, за успеха на българските ученици в олимпиадата и за маратона във Варна... Колкото и рядко да се случва, има и дни, в които се радваме на такива новини. Пожелавам си да са повече!

Гледате ли новини в свободното си време? Кой е вашият верен отдушник – спорт или пък някакво хоби?

Да... Гледам новини, или чета и слушам. Трудно се отделям напълно... Но това, което истински ме откъсва, е спортът. Естествено, абсолютно любителски. Но и любителски напредвам! От бягане в Западния парк, през поредица полумаратони в страната, тази година стигнах до пълен маратон в Рим! 42 километра! При изумителна организация, невероятно изживяване и изключително удовлетворение! От каране на колело до Елин Пелин и обратно, през 400-километрово южно трасе до морето, до преминаване на маршрута "Дунав Ултра" – 740 километра от Видин до Дуранкулак: красота, трудности, умора и... удовлетворение! След дни ми предстои отново! А след това: финалът на годината със следващия полумаратон и големия маратон в Атина.

Между тях: бягане в парка, пилатес, йога, плуване, ски... Другата ми страст: пътешествия. Опитвам се да съчетавам със спортове и маратони. И – старая се да успявам – концерти и театър. Звучи като за човек, който няма никакви задачи... А е за човек, който има нужда да презареди!

Интервюто взе Любомила Бучинска.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube