"БНТ зад кадър": Татяна Тасева: Мечтата ми е в "Референдум" министърът на финансите или премиерът да застанат срещу пенсионер и да разговарят с него

бнт кадър татяна тасева мечтата референдум министърът финансите премиерът застанат пенсионер разговарят

от БНТ

15:30, 29.07.2023

Чете се за: 20:17 мин.

У нас

Слушай новината

Качественото телевизионно съдържание в Българската национална телевизия изисква професионализъм, всеотдаен труд, отговорност към зрителите при спазване на принципите на журналистическата етика, постоянно усъвършенстване и надграждане на индивидуалните умения, но и безспорно – работа в екип.

В поредица от разговори с журналисти от БНТ – репортери, редактори, продуценти, режисьори – ще представим лицата на обществената телевизия – тези, които не са свикнали да дават "интервюта", но определено имат какво да кажат.

Татяна Тасева е завършила Факултета по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", преди това Френската гимназия в Бургас. Работила е в сутрешния блок на БНТ като репортер, а след това като редактор. Впоследствие е редактор и в предаването "Шепот и викове" с водеща Албена Александрова. Вече повече от 15 години е в екипа на "Референдум", първоначално като редактор, а по-късно става и негов изпълнителен продуцент.

Редактор е на първия лидерски дебат в историята на българските телевизии – Борисов-Станишев. Изп. продуцент е на много извънредни предавания, автор заедно с Добрина Чешмеджиева на документалния филм "Спасението Лампедуза", автор на документалния филм "Захарен памук", изп. продуцент на всички лайфове за сериала "Под прикритие", сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън, на обзорни формати за края на годината. Над 10 години е изп. продуцент и на част от специалното предаване в нощта на изборите, изп. продуцент на дебата между кандидат-президентите Румен Радев-Цецка Цачева, на няколко дебата с български и чуждестранни евродепутати от ЕП в Брюксел и Страсбург. Автор е на предаването "#Eвропа" с водещ Петър Георгиев, финансирано от ЕП. Автор и изп. продуцент e на предаването "Европейци" и рубриката "Добрите истории".

"Референдум" е без аналог в българския ТВ ефир – единственото дискусионно предаване, което показва общественото мнение по важните проблеми на България. Проблеми не липсват, но напоследък политици все по-рядко дебатират в студиото, като изключим предизборните кампании. Това ли е голямото предизвикателство пред Вашия екип?

Всеки брой на "Референдум" е предизвикателство. Така е от създаването на предаването, защото то се случва пред очите на зрителите без сценарий. Трябва смелост, за да влезеш в открита битка с противника си. С аргументи. Това е висш пилотаж. Мисля, че напоследък у политиците липсва този кураж. Върволицата от избори ги разглези, те вече не полагат усилие да убеждават, а просто чакат следващия вот. Имат усещането, че резултатът е прогнозиран и постепенно загубиха доверието на хората. В "Референдум" това се вижда много ясно чрез социологическите проучвания. Обществото е гневно, разделено и не вярва, че политиците зачитат мнението му. Обратът може да настъпи, когато се демонстрира желание хората да бъдат чути и разбрани. Те имат нужда от това. Теренът на политическите дискусии може да обърне мача. Неслучайно дебатите са толкова важни в развитите общества, защото имат силата да променят позиции.

Трудно ли е в "Референдум"?

"Референдум" не е лесно предаване, защото колкото и да си подготвен, винаги някой въпрос може да те изненада. Имало е случаи, когато преди да влязат в студиото, гости са изпадали в паника дали ще се справят, защото възприемат нашето предаване като състезание. Винаги сме им казвали – ако сте честни, няма как да загубите. Впоследствие са се превръщали в най-уверените оратори. Ако вярваш в това, което говориш и правиш, зрителите го оценяват на мига. Разпознават безпогрешно и лъжата. Надяваме се политиците да се върнат към смисления разговор без обиди. И да впечатляват с умни решения, а не с безконечни скандали. Ние много държим да се чува мнението на хората и имаме постоянна връзка с тях чрез страницата ни във Фейсбук. За съжаление постоянните караници в социалните мрежи също изкривиха добрия спор. Хората се дърлят от това колко струва една пържола до конституционната реформа. Скрит зад профила си със снимка на "цъфнали теменужки" или "аватари", много удобно се говори, каквото ти хрумне. Но това е имитация. Да застанеш очи в очи с противника си е занимание за посветени и просветени.

Като изпълнителен продуцент на "Референдум" неведнъж съм споделяла, че моята мечта е някога министърът на финансите или премиерът да застанат срещу пенсионер, на когото не му стигат парите, и да разговарят с него. Това се случва във френската обществена телевизия. След това към пенсионера се присъединяват политици от опозицията, журналисти и всички карти са на масата. Искам някога това да се случи и в "Референдум". Хората искат да им се обърне внимание и само откритият разговор може да ги спечели. Дано се появят достатъчно смели политици, готови да го правят. За момента не виждам ентусиазъм. Ако това се случи, тогава със сигурност нравите и манталитетът са различни.

В същото време Фейсбук и Туитър създават усещане за един постоянен, нестихващ дебат по въпроси от всякакво естество. Социалните мрежи или медиите – коя е днешната Агора в действителност?

Ако си представим древна Гърция и откритите площади, на които се спори оживено и накрая се раждат гениални и революционни идеи, то ми се струва, че новите Аристотел и Платон нямат профил във Фейсбук и Туитър. В социалните мрежи най-големите храбреци зад клавиатурата често са най-големите конформисти в живота. Това не е пространство, където да изкажеш впечатляващи мисли. Понякога разговорът прилича на безцелно бърборене. Особено във Фейсбук. За мен е вредно всеки да изказва мнение по всевъзможни въпроси. Ще ми се да се върне съмнението, срамът. Да говориш, но и да мълчиш в определени моменти.

Прави ми впечатление, например – публикува се информация: "В Родопите беше забелязана майка мечка с четири малки мечета". И отдолу коментарите са: "Това ли ви е най-големият проблем?". Или: "Докога ще ни занимавате с глупости?".

Тема за съдебната реформа, например. Пак същите коментари. Недоволството заличава здравия разум и всяка смислена тема. Затова журналистите трябва да държат посоката и да отсяват смисъла от безсмислието. Сега най-голямата битка е срещу фалшивите новини. Те звучат шокиращо, в тях винаги има нещо пикантно и подшушнато на ухо и хората им вярват. Истината не е толкова примамлива. Фактите не са така изкусителни. Въпросът е как проверената информация да съблазни аудиторията и възможно ли е това. Надявам се, че е възможно, но трябва време и постоянство. Защото това е една много по-голяма битка. За умовете на хората. Всъщност истината може и да е старомодна, но е вечна и винаги се връща. Като винтидж модата. Дъщеря ми днес слуша грамофонни плочи и смята това за нещо много специално.

Наскоро прочетох една мисъл на Нери Терзиева, която винаги ни подкрепяше, когато правехме истински предавания: "Мисията на журналистиката е да разсее тъмнината". Така че днес наистина е притъмняло, но утре е нов ден.

"Референдум" се оказва своеобразен "генератор" на анализатори, немалко от онези, които аудиторията добре познава, са имали своите първи изяви във вашите дискусии. Част от мисията на предаването ли е да търсите и откривате нови, смислени и интересни личности?

Ние обичаме да се променяме, да чуваме нови и различни мнения по всяка тема. Не се отказваме да търсим. Подготвени сме, че е възможно да сгрешим, но сме си дали дума да каним хора с позиция и биография. Отделяме много време, за да проучваме позициите на събеседниците си. Това е задължително. Не може таксиметров шофьор да говори за Космоса. Той ще си каже мнението за трафика в града. За Космоса ще чуваме учените. В "Референдум" не е важно да си опитен, по-ценно е да бъдеш откровен. Много пъти се е случвало нашите гости да впечатляват публиката. Други предавания и телевизии да ги откриват чрез нас. Това е доказателство, че сме си свършили работата и най-вече, че не стоим на едно място.

Много ми беше смешно – в изборната нощ ни хрумна да използваме ChatGPT в студиото. Питахме го за политика, резултати. Оказа се, че за да получиш интересни отговори, трябва да си доста подготвен. На следващия ден, след като мина вотът, превключвам каналите и попадам: "Сега в тази ситуация без изход, нека попитаме Изкуствения интелект". Смях се с глас пред телевизора.

Спомням си, по време на протестите през лятото на 2020 година, поканихме в студиото млади хора от площадите. Непартийно обвързани, проучвахме ги и ги избирахме с дни. Свободни, млади, нови и чисти лица. После много колеги ни питаха: "Къде ги намерихте?". Те бяха на улицата. Ние ги видяхме. Надявам се, че все още сме с широко отворени очи за света и интересните позиции. Може би това ни помага да откриваме нови таланти. Често си говорим в нашия малък екип – Доби, аз и Нина Донева, че инерцията убива съдържанието. Пазим се от нея.

С Добрина Чешмеджиева сте заедно в "Референдум" от самото начало на предаването, вече повече от 15 години. Каква е тайната за устойчивостта на вашия професионален тандем и как успявате да го съхраните във времето?

С Доби сме заедно още от сутрешния блок на БНТ. Вече над 20 години. Това си е доста дълга връзка. Ставали сме години наред в 4 сутринта, преживявали сме изтощителни ефири, от които ти треперят краката и след това не успяваш да заспиш по цели нощи. Случвало ни се е предаване буквално да се срутва часове преди началото и пак сме се справяли. Винаги сме се забавлявали, докато работим. Веднъж дори се наложи да съблечем синьото сако и вратовръзката на английски лорд, защото неговата асистентка беше забравила да го предупреди, че предаването ще бъде на блу бокс и синият цвят е забранен. Така той остана смаян само по риза в студиото на Европарламента в Брюксел. Струва ми се, че единствено жена му го беше виждала толкова неглиже. И то веднъж, два пъти.

Пътували сме и във вълнуващи командировки – до италианския остров Лампедуза, където с допотопни лодки пристигаха емигрантите от Африка. Спомням си, че с оператора Дени Кънчев обикаляхме островчето с една раздрънкана кола и денонощно дебнехме къде ще акостират лодките. После си изпуснахме самолета от Палермо, защото движението в Сицилия е безобразно и всеки има свое мнение за правилната посока. В този смисъл ние с Доби винаги сме знаели коя е правилната посока за нас. Не харесваме сензационната журналистика, нито преднамерено ефектните въпроси и никак не си падаме по героичните пози. Говорили сме си, че няма неудобни въпроси, а неудобни отговори.

Аз я познавам по дишането, по начина, който гледа или си върти химикалката. Разбираме се без думи. Винаги сме си давали кураж и не сме си спестявали и приятните, и неприятните истини. Един екип се гради с време и нашата тайна е, че не се страхуваме да пробваме. Така беше и за единствения дебат Борисов-Станишев. После предизборният президентски с Румен Радев и Цецка Цачева. Лайфовете за всички сезони на "Под прикритие", избори, царски сватби... и какво ли още не. Предизвикателствата ни харесват.

Вие сте създател и продуцент на поредицата "Европейци". Няма невъзможни неща, с труд и малко здравословна лудост всеки може да постигне това, за което мечтае – това ли е посланието ви към зрителите на "Европейци"?

Посланието, колкото и високопарно да звучи, е, че промяната зависи от всеки от нас. Ако искаш да направиш нещо, оправданията изчезват. Нашите герои, независимо дали са от Малта, Полша, България, Гърция, Италия, Швеция, Португалия, Испания и къде ли още не, имат нещо общо. Към всички са се обръщали в началото с думите: "Ти си луд! Това няма как да стане." И всеки е доказвал по своя начин, че има как. "Европейци" е предаване, което започна горе-долу по същия начин. Искахме да покажем, че европейските пари могат да променят живота на хората с идеи. Не да снимаме кметове, общински съветници или министри, а собственици на фабрики, на малък цех за торти, на изобретатели с шантави хрумвания. Искахме да не са от големите градове, а от отдалечени острови, градчета и села на Европа. Нашата цел беше да чуем как мислят, как изглеждат, в какво вярват. Кандидатствахме почти на шега. И бяхме избрани от стотици предложения от цяла Европа в доста оспорвано състезание. Оттогава всеки път участваме в нов конкурс, предлагаме нещо различно и вече за втори път Европейската комисия ни се доверява. Предаването в по-голямата си част е финансирано с европейски пари.

Къде намирате тези вдъхновяващи истории за хората, които променят Европа?

Откриваме историите с почти денонощно ровене, четене, мислене, с десетки пропаднали уговорки и несполучили имейли. Търсим хора, които самите ние искаме да видим и познаваме. Например в последния сезон Доби ми каза: "Знаеш ли има един човек – французин, изобретател, който живее около Видин". И когато авторът Мария Костова тръгна по следите на тази история, се оказа още по-интересно. Французин, който е избрал за свой дом видинското село Сандрово, жена му е мексиканка, децата му говорят перфектно български, а той изобретява високоскоростни мотори и състезателни коли в кръглия си офис. Избрал е най-бедната част на Европа – нашия Северозапад, но това не го спира да прави световни изобретения от там.

Най-важното в нашия екип е, че никой не се щади. Снимаме, монтираме, говорим, поправяме, мислим графики по всяко време, дори и след полунощ. За нас няма работно време от-до.

Авторите искат да стане най-добре, най-хубаво. Спомням си, че Милена Кирова изпращаше кадри, докато беше на другия край на света – в Сан Франциско, Татяна Йорданова правеше уговорки от летището, Деница Торньова е писала сценарии със счупен крак на яхта, аз съм редактирала текстове от плажове на далечен гръцки остров. Аделина Радева замина безстрашно към мастиховия остров Хиос, където откри невероятни хора и истории. Цветелина Йорданова пък сбъдна своя космическа мечта. Ара Хугасян е монтирал предаването от Париж, навръх рождения си ден. Такива подвизи са извършвали и Ани Дешова, и Асена Оракова. Операторите също работят с душа и влагат много прецизност и усет в кадрите. Имаме визуални и съдържателни стандарти, от които не отстъпваме. С тях не се правят компромиси, работи се върху всеки звук, всеки графичен детайл. Нашата режисьорка Ема Константинова е нашият "визуален хирург". Тя чува и вижда всяко несъвършенство. Искам по-младите колеги да усетят тръпката в професията и да не си казват "няма как". Винаги има, ако си търпелив и продължаваш. Може и да е бавно, но на финала се получава.

Какво е за Вас предаването "Европейци"?

За всички нас "Европейци" е приключение, което обичаме. Понякога ни писва, но сме си обещали да не се отказваме, защото има още много интересни истории за разказване и много съдби за откриване.

Случвали са се невероятни неща. Разказахме разтърсващата история на Сали от Антверпен. Тя и семейството ѝ са сирийски бежанци, стигат до фалит, но успяват да отворят собствен ресторант в Белгия. Зрители на "Европейци" са впечатлени от съдбата ѝ и когато на следващата седмица пътуват случайно за Антверпен, се отбиват специално да вечерят в ресторанта на Сали. Опитват от страхотните ѝ ястия и се запознават лично с нея. Разказват ѝ, че са научили за нея от "Европейци". Отиват дотам просто, за да ѝ стиснат ръката. Ето, това е смисълът, който ме прави щастлива.