Втора част от интервюто с Константин Игнатов
Преди седмица ви срещнахме с Константин Игнатов, брата на криптокралицата Ружа Игнатова, който лежа три години в американски затвор за измама и пране на пари. Той разказа за всички рискове в света на криптото, като сподели какви са най-честите схеми, които се използват за изпирането на мръсните пари от трафик.
Днес той говори за живота си в американския затвор в книгата "Дъното", която излезе от печат преди седмици.
Мая Костадинова: Какво ви казваше сестра ви във времето, в което просто трябваше да правите презентации, тогава питахте ли я, когато усещахте, че нещата не са наред? Питахте ли я: "Какво правим? Аз мога да завърша в затвора?"
Константин Игнатов: Преди това съм имал комуникации с нея. И тези комуникации, знаете, че са ми взели телефона след моя арест. И всички тези комуникации...
- Да, да, аз ви питам, Вие притеснявахте ли се?
- Тогава това въобще не ми било работа да мисля мениджърски или нещо подобно. Тя правеше всичко и имаше някакви притеснения, ама винаги ми казваше: "Всичко е окей, не го мисли толкова". Нормално е сега да има някакви разследвания към нас. Защото всичко ново, каквото се случва във финансовия пазар, просто трябва да се разследва, да няма някакви проблеми.
- Тя ли беше по-умната от двама ви?
- Аз имам малко проблем с това да сравняваме интелекта, защото всеки от нас има различно знание. Сега, например, Вие сте по-образована по една страна, аз по някаква друга. Не мисля, че някой от нас сега ще е по-умен. Просто знанието ни е различно.
- И все пак, по вашия процент. Нейните знания повече ли бяха от вашите? За криптовалутите и тези неща... За живота?
- За живота не знам. Всеки от нас много различен живот живее.
- Къде се разминахте?
- Горе-долу аз като станах на 20 и сам живях в Германия. Оттам просто беше много следване. Имах си някакви групи, в които правих музика, работа. Много работих с приоритет за животните. Такива неща на мен ми бяха доста важни. Това ми беше животът.
- Какво сте завършили?
- Аз като първа специалност съм учител по немски. Английски, политика и икономика, здравен мениджмънт и накрая счетоводство.
- Къде завършихте?
- В Германия. В университета в Тюбинген и после в Хаген. Това е един дистанционен университет.
- И защо един бъдещ учител реши да остави тази просветителска дейност и да влезе в света на финансите, в който трудно се оцелява?
- Аз наистина по средата на 20-те си години влязох в света на финансите, защото започнах да работя за една банка. Като работих за училището, имах много илюзии как трябва да е всичко. Как ти ще преподаваш, как ти ще помогнеш на млади хора да им е по-добър животът. Аз винаги съм казвал, книгите ми бяха моите приятели. Като съм нямал никого, книгите винаги са били до моята страна. И това исках на децата да го дам. Ама тогава се сблъскваш с истината. Вижте учителите как се държат с децата. Как си изкарват комплексите на тях.
- Но Вие всъщност успяхте ли да влезете в училище?
- Да, за една година преподавах в Южна Германия, в едно селце.
- И се разочаровахте?
- Много, от моите колеги. И това беше едно малко дъно в моя живот, защото това ми беше мечтата. Изведнъж виждаш и трябва да решиш - или ще останеш, ще се предадеш и ще станеш и ти.
- Парите били ли са мотиватор за Вас?
- Аз доста време никакви пари съм нямал. Като следва човек, с това се опитва някак си да изкарва, да може горе-долу да оцелее. Това не е нещо с пари. Накрая, като бях сам в Германия, си направих свой бизнес. Имах в една голяма компания позиция, в дистрибуцията. Бях си оправил живота да ми е спокойно.
- Кога решихте обаче, че с повече пари се живее по-добре?
- Аз в Щатите съм бил само за една седмица, тогава ме арестуваха. Не знам дали го разбирах точно.
- Да, но мисълта ми е кога усетихте, когато видяхте как живее сестра Ви? Когато видяхте колко пари изкарва тя?
- Ясно е, че има разлика. Ама аз не съм живял нейния живот с яхти и поршета и тези неща. Аз имам още колата, която си я кара в Германия, например.
- А не сте ли ходили никога на нейната яхта?
- Бил съм. Бил съм като гост, но не е била моята.
Вижте във видеото втората част от интервюто на Мая Костадинова с Константин Игнатов