Брюксел очаква Скопие да изпълнява договорите със София и Атина

Малко след като поздравиха Гордана Силяновска за избирането й за президент, лидерите на европейските институции остро я критикуваха, че не използва конституционното име на страната по време на церемонията по полагането на клетва. Брюксел категорично напомни на Скопие значението на пълното спазване на договорите с България и Гърция, които са правно обвързващи за страните. От Европейската комисия засега дори не обсъждат вариант новите власти в Северна Македония да не изпълнят ангажиментите си по договорите.

“Това, което се очаква от Северна Македония, беше ясно заявено в последния доклад за напредъка на страната към ЕС. В него се подчертава важността на поддържането на добро регионално сътрудничество с други страни-кандидатки и участието в регионални инициативи. Страната трябва добросъвестно да изпълнява съществуващите двустранни договори, включително договора от Преспа и договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България и неговите протоколи. Това са очакванията на Европейския съюз”, заяви Петър Стано - говорител на ЕК.

Преди да започнат същинските преговори за членство в ЕС, Брюксел очаква от Северна Македония да промени конституцията си и да включи в нея българите наравно с останалите народи в страната. Гърция също реагира остро на клетвата на новия президент на Северна Македония. Премиерът Кириакос Мицотакис нарече поведението на Силяновска провокативно, незаконно и недопустимо. Според него тя нарушава договора от Преспа и самата конституция на Северна Македония, а също така подкопава бъдещето на страната в Европейския съюз. Гърция е категорична, че няма да приема предявяването на претенции от страна на Северна Македония.

"Нито една страна - нито Гърция, нито България, нито Македония, няма да спечели нищо, ако предявява претенции. Никоя страна няма да има полза от това. Всички ще загубим. Това, от което можем да спечелим всички, е да признаем ситуацията, която съществува. Да кажем за това, че Македония има друго значение за нашите съседи, друго значение за Гърция. И Преспанското споразумение това реши и всички трябва да помогнат в тази насока. Да разберем всички, че друго разбират гърците, когато говорим за Македония", посочи Йоргас Плиос, преподавател от Атинския университет.

След дълги години на спорове, през 2018 г. Атина и Скопие подписаха в Преспа договор, с който тогавашната Република Македония се съгласи да промени името си на „Република Северна Македония“, а Гърция оттегли възраженията си към присъединяването ѝ към НАТО и Европейския съюз.