Да работиш в страх: Служител в бежанския център в Харманли с разкрития пред БНТ

Разкрития пред БНТ от служител на центъра в Харманли за рисковите условия, в които се налага да работят от години. Той разказва, че са във всекидневен страх за безопасността си.

В центъра в Харманли изолатор няма, това поставя под риск здравето на медицинските работници. Риск има и за здравето на мигрантите, тъй като не се отпускат необходимите лекарства за тяхната грижа. Това става ясно от разказ на служител, който иска да запази анонимност.

"Искат по няколко пъти в месеца списъци с лекарства и някой някъде горе решава, че ще сложи кръст на половината от лекарствата и получаваме лекарства, които не вършат кой знае каква работа. В момента в Харманли няма изолатор. Идват много крастави, положителни за Ковид, но първи корпус, който беше използван като изолатор в момента е с тези, които са новопостъпили", разказа служителят.

Агенцията не крие затрудненията с лекарствата, но полага усилия. За да решат проблема тази година разчитат на одобрение за снабдяване по норвежкия механизъм, но процедурата там е тромава.

"Основният проблем е, че ние не трябва да държим антибиотици или някой по специфични лекарства в кабинетите. Ние може да имаме болкоуспокояващи, можем да имаме за някакви превръзки, но само след изписване. Най-добрият начин е да има една конкретна сума за всеки център", каза Мариана Тошева- Агенция за бежанците.

И още един проблем пред работниците. Мигрантите често си измислят болести, за които нямат документи. По данни на Агенцията за последната година от общо 123 лица категоризирани като инвалиди 100 се намират в Харманли.

"Самите НПО-та дават съвети на мигрантите да си измислят заболявания без да са подплатени с необходимата документация. От медицинските лица се искат медицински заключения, че тези хора са инвалиди по нашите закони за социалното подпомагане, като това им дава по-бързо производство, по-добри условия в каравани"., каза служителят.

"Като цяло уязвимите, хронично болните лица са и то специално за център в Харманли са в отделна сграда или в караваните, защото те изискват по-специален режим по отношение на терапията", обясни Тошева.

Служителите разказват, че често изпитват страх на работното място. Освен натиск от ръководството те получават и агресия от самите мигранти. Последният такъв случаи е от юли, когато сирийски бежанец уби свой сънародник.

"Получава се така, че агресията е не само от страна на ръководните кадри, но и от страна на самите мигранти. Не се взимат никакви мерки, има посягане за бой от страна на мигрантите, има бунтове в които има пострадали служители. Не знаем ние срещу кого седим, охраната е... Почти всички са пенсионери и на тях трудно може да се разчита", каза служителят в центъра.

За да осигури охраната на четири от центровете се наема частна фирма след обявяването на обществена поръчка. От агенцията признават, че гардовете са в пенсионна възраст, а най-добрата охрана би била от министерството на вътрешните работи.

"Предишната компания, която беше също бяха основно наетите служители на пенсионна възраст, като правя една голяма уговорка, че голяма част от тях са пенсионери по специалния закон, тоест голяма част от тях са бивши служители на Министерството на отбраната или на вътрешното министерство. Да, при 1400 човека 10, 12 охранители те няма как сами да владеят, ако ситуацията стане по-сериозна", посочи Мариана Тошева.

Служителите в отвореното писмо заявяват още, че условията на работа са причината все повече хора да напускат.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok