Ден за почит към жертвите на комунистическия режим. На 1 февруари 1945 година, така наречения Народен съд произнася най-масовите смъртни присъди у нас. През 2011 година по инициатива на президентите Желю Желев и Петър Стоянов, 1 февруари е обявен за Ден на признателност към жертвите на комунизма.
Пред Мемориала в София тази сутрин се събраха много хора, за да поднесат цветя и да се преклонят пред паметта на загиналите в периода 1944 - 1989 година. Сред тях бяха както хора, лично пострадали от режима, така и политици и общественици.
Денят беше почетен и в други градове на страната. В Пловдив хората поднесоха венци и цветя пред паметника „Свидетелят“ до сградата на общината в знак на почит към убитите без съд и присъда. В словото си дългогодишният председател на Съюза на репресираните от комунистическия терор за Пловдив и областта Атанас Узунов отново припомни събития, факти и цифри от случилото се на 1 февруари 1945 г., когато са изпълнени смъртните присъди, издадени от Първи и Втори върховни състави на т. нар. Народен съд. И призова да помним поуките от историята.
"Тук говорим за Народния съд, фалшивия народен съд, къде изби толкова народ, затуй сме дошли да почетем паметта на избитите хора. Не искаме да се забравя, но не искаме и да се повтаря миналото, което са загинали хората. Е, тука моят баща е убит тука, без гроб, аз не му знам къде е гроба“, подчерта Атанас Узунов – председател на Съюза на репресираните от комунистическия терор - Пловдив.
"Много добре знам какво значи бой. Държавна сигурност с дебели дървета, с електронни палки. Много добре знам побоища с пясък и хвърляне във варели със студена вода. Всичко това ми мина през живота. А бях млад и платих скъпа цена. Затова се моля никога повече това да не се завръща. И искам младите да научат историята такава, каквато е", посочи отец Петър Покровски.
Във Фейсбук Деня за почит към жертвите на комунистическия режим отбеляза и премиерът Росен Желязков. Той казва, че наш дълг е да помним историята, защото забравата ражда нови тирани. А свободата и демокрацията - никога не са даденост.