Духът на Паисиевата история оживява в Националния исторически музей

Духът на Паисиевата история оживява в Националния исторически музей. Изложбата е по повод три големи годишнини, свързани със светогорския монах. 300 години от рождението на Паисий Хилендарски, 260 години от създаването на "История славянобългарска" и 60 години от канонизирането му за светец. Изложбата е интерактивна, а светлинни пана с цитати от историята запознават с важните елементи от творбата.

Паисий Хилендарски е преди всичко слово и дух. А посланията му в "История славянобългарска" са актуални със същата сила и днес.

"Самият Паисий ни е казал с няколко думи защо е важно да се чете историята. Той казва, че тя дава разум и мъдрост на всеки един човек да управлява добре себе си и семейството си, освен това дава мъдрост и на големите владетели да овладеят добре своите владения и царства. Паисий дава опорите, които са важни за всеки един българин тогава и сега", каза д-р Ива Стоянова, куратор на изложбата в НИМ.

В центъра на изложбата е Паисиевата белова, ръкопис от 80-те години на 18-и век.

Изложба на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски (Снимки)

"Според специалистите той се доближава максимално като време и съдържание до Паисиевия автограф. Това е зографската чернова, която се пази в Зографския манастир. И наистина може да бъде приета като един от първообразите на базата, на който после са правени останалите преписи", обясни д-р Ива Стоянова.

Именно преписът е другият фокус на изложбата - в специално ръчно изработена книга, която ще остане като съвременно копие на историята.

"Започнах от нулата, както се казва, ших страниците, съответно след това, ушивайки страниците направих гръбчето, впоследствие направих кориците и след това я облякох", разказа Кристин Милева, етнолог в отдел "Възраждане" на НИМ.

Всеки може да влезе в ролята на Паисий и да остави своя отпечатък, като препише част от неговата история.

И докато в момента у нас има само преписи на "История славянобългарска", в края на миналия век оригиналът ѝ е бил в България в продължение на няколко години. След като изчезва от Зографския манастир, където се съхранява, през 1996 година анонимен дарител го занася в Националния исторически музей.

Снимки: Цанка Николова

А през 1998 г. президентът Петър Стоянов връща "История славянобългарска" в Атон. Хора се редят с часове на опашка пред музея, за да видят отблизо ценния експонат, преди той да напусне окончателно България, като преклонение пред един от символите на българската идентичност.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube