Предполага се, че това са храм на Херакъл и богато декорирана обществена баня
Две обществени сгради датирани между 2-ри и 3-ти век проучват археолозите в древния град Хераклея Синтика. Предполага се, че това са храм на Херакъл - изключително важен и почитан от древните бог, на когото е кръстен самият град, както и богато декорирана обществена баня.
Въпреки че е разкрита много малка част и от двете сгради, има редица доказателства, насочващи археолозите към предназначението им.
"Имаме части от водопроводни тръби и много солидна облицовка с мраморни плочи, ето една от мраморните плочи, която е паднала върху мозайката по време на земетресението, а някога е стояла вертикално за стените залепена с хоросан. Другата сграда допускам, че е храм на Херакъл, защото намерихме части от масивна негова статуя, крак и крива арка и сега я проучваме", заяви проф. Людмил Вагалински, ръководител на разкопките.
Банята е била облицована с масивни мраморни плочи, имала е осветени ниши и дори етажерки. Сравнително добре запазена е и цветната мозайка на пода.
"В момента с колегите разчистваме самата подова мозайка, има тесери, които не са се запазили и реставратор ще сглоби пъзела, като ги нареди на точните им места", допълни Десислава Тагарева, археолог.
"Намираме интересни лампи, включително бронзова, за пръв път имаме на Хераклея Синтика бронзова лампа, тя най-вероятно е стояла в тази ниша, за да осветява помещението, преди малко колегата ми намери тази керамична лампа, която представя богинята на благополучието и късмета Тюхе или Фортуна, която държи рога на изобилието", коментира проф. Людмил Вагалински, ръководител на разкопките.
Богатата и прецизно изработена декорация на двете сгради е свидетелство за икономически и социален разцвет на града. Той е продължил до голямото земетресение в края на 4-ти век, което слага край на подема. След бедствието древният град така и не възвръща своя блясък.
"1-ви - 2-ри век Хераклея се справя много добре, заможен град по това време, има известно умиротворяване, даже нашествията, варварските, през 3-ти век не са ги засегнали особено", каза още проф. Людмил Вагалински, ръководител на разкопките.
Работата по двете сгради ще продължи до края на септември. За първите 6 месеца на годината туристите, посетили комплекса, са над 20 000.
Цар Самуил и пазителят на костите: Археологът, който съхрани една българска история
Паметен ден: Над 1000 години по-късно тленните останки на цар Самуил се връщат в България (ОБЗОР)
Евгения Атанасова ще води предаването „Култура.БГ“ заедно с Димитър Стоянович
Тленните останки на цар Самуил – първи политически реакции за завръщането им у нас
Министър Вълчев за връщането на останките на Самуил: Благодарение на личните контакти и доверие между премиерите Радев и Мицотакис това е факт
"Изкуственият интелект наподобява мозък, не сме сигурни какво се случва вътре в него": Спряха пускането на нов модел ИИ
МВнР привика дипломат от Скопие заради недопускането на Ангел Георгиев в РСМ за делото на Ива Михайлова