Една жена в Лудата банда

Още не била напуснала кабинета, където се провело интервюто за работа, и вече чувала зад гърба си неприятна дискусия по неин адрес. Единият от треньорите казал, че тя била перфектният кандидат, но не искал жени в отбора и точка по въпроса. Каролин Броуер се прибрала вкъщи в Съри, без да знае, че малко по-късно ще получи писмо, с което й съобщават, че е одобрена. Това се случва през декември 1981 и крехката все още 22-годишна Броуер дори не подозира, че е напът да се забърка с предстоящия да стане печално известен тим на Лудата Банда, където агресията и бруталните действия не са рядкост. Ежедневие са.

Бащата на Каролин – Том – пристигнал доста години по-рано във Великобритания в опит да развива инженерната си кариера. Бил запален почитател на футбола, но не и на този в Англия. Следял всичко, което се случвало в любимия му тим от родината – АЯКС, но така и никога не започнал да подкрепя даден английски тим. Страстта му очевидно се предала и генетично към Каролин – най-голямата от трите му дъщери – и когато била на 14 започнала да пътува и да работи с местния отбор Ледърхед. Вършела по-незабележима, досадна или дори черна логистична дейност, но в онези години това не било особено странно, дори напротив.

Тогавашният физиотерапевт – Джон Диъри – забелязал потенциал и й препоръчал да изкара тригодишен курс по травматология. Броуер, която и без друго не знаела в каква посока да продължи развитието си, приела този съвет. Три години по-късно и няколко месеца след завършването на курса дошла и поканата на Уимбълдън. Място, доста по-различно от днес. Така се и стигнало до онова споменато вече интервю за работа, по време на което сексистките изказвания били нормални. В крайна сметка обаче, както разбрахме, Каролин е одобрена за позицията на асистент-физиотерапевт. И става единствената жена в клуба Уимбълдън.

„Станах дебелокожа като носорог“, спомня си тя. Футболистите нямали никакви скрупули към нея, дори когато тя ги е масажирала. „Вие имате нужда от платена любов, а не от физиотерапевт“, казвала им в неудобните моменти. Налагало се да игнорира поведението на някои от играчите, за да не получават вниманието, което търсят. Вероятно и на вас ще ви се стори странно, но Броуер изкарала в Уимбълдън … 13 години.

През 80-те отборът печели три пъти промоция и изведнъж се озовава сред най-големите в английския футбол – в тогавашната Първа дивизия. Тайната се криела според очевидци и анализатори в свирепите тренировки, доближаващи се по физическа натовареност до тези в армията. Обстановката почти винаги била враждебна. В съблекалнята хвърчали предмети, често имало бой между съотборници, разговорите с букмейкърите по телефона били постоянни.

Някак обаче този отбор успявал да се трансформира успешно от откровеното хулиганство до желязната дисциплина и да печели на терена. В онези времена грижата за менталното здраве далеч не е била на преден план и да демонстрираш слабост просто не е било възможно и силно непрепоръчително. Когато някой играч получел сериозна контузия, разбира се – се стигало и до депресия заради продължителното му отсъствие от терена. Броуер се опитвала да се бори и с този проблем, освен с чисто физическите травми. Разговорите с нея постепенно започнали да се харесват на всички в отбора. Освен на треньорите, които не одобрявали засилващото се влияние в съблекалнята на единствената жена в тима. Нещо като футболна ревност в една пукаща се от тестостерон съблекалня.

Апогеят на този странен отбор дошъл през май месец 1988. Уимбълдън достигнал до финала в турнира за Купата на Футболната Асоциация в Англия. Най-старото състезание в света и най-обичаното на Острова. Съперникът? Всемогъщият Ливърпул. Това, което се случва на „Уембли“, завинаги остава във футболния фолклор. Уимбълдън побеждава с 1:0 и печели Купата за първи и последен до днес път в историята си. Лоури Санчес отбелязва единствения гол в мача, а вратарят на тима Дейв Безънт спасява дузпа. Всичко това невероятно явление провокира легендарния футболен коментатор на ББС, починал по-рано през тази година, да нарече в ефир Уимбълдън „Лудата Банда“. По време на този триумф в клуба са останали петима души от началото на чудатия възход през 1981 – вратарят Безънт, нападателят Корк, двама мъже, които се грижили за цялостната екипировка на футболистите и … Броуер.

Тя си спомня, че след мача в съблекалнята на наглед невъзпитаните, брутални и необуздани като характери футболисти, имало просто изморени тела на лежащи по пода играчи, спечелили ФА Къп. Тотално обезводнени и типично за тях – спечелили най-вече благодарение на адреналина. Говори се, че служителите на „Уембли“ дори трябвало да изгонят Уимбълдън от стадиона, защото се задържали по-дълго от всеки друг победител. Последвало парти по повод трофея, което било толкова типично за отбора, че дори фенове на Ливърпул се присъединили към него в Лондон. Там бил и Том – бащата на Каролин. А само може да си представим как изглежда една забава, предвождана от направилия по-късно кариера в киното страховит Вини Джоунс.

Броуер напуснала тима през 1994 и след още няколко години работа в по-скромни отбори преустановила футболната си физиотерапевтична дейност през 2000 година. Разказва, че понякога посещава мачове на Уимбълдън, но не като гост – купува си билет и сяда в трибуните. При една от визитите си забелязала, че в клуба имало жена-физиотерапевт. Към която вече нямало вулгарни и иронични подвиквания от трибуните.

Автор Стефан Георгиев

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok