EК за българската икономика: Рязка рецесия и стабилно възстановяване

Десислава Апостолова
от Десислава Апостолова
13:31, 12.05.2021
Чете се за: 09:37 мин.
По света
Слушай новината

Икономиката на България през 2020 година беше силно засегната от пандемията от COVID-19, главно заради спада в износа на стоки и услуги, се казва в пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия. Заради пандемията българската икономика се сви с 4,2 на сто през изминалата година.

Инвестициите се свиха рязко през първата половина на миналата година на фона на увеличената икономическа несигурност и нарасналите промишлени мощности. С постепенното възстановяване на степента на използване на капитала и увеличението на инвестиции в държавния сектор през втората половина на 2020 г. капиталообразуването се върна към предкризисните нива. Държавното потребление подкрепи общо търсенето през втората половина на 2020 година. Вносът се е свил с 6,6 на сто през 2020 година.

Очаква се брутният вътрешен продукт (БВП) да нарасне с ускорен темп от 3,5 на сто през 2021-а до 4,7 на сто през 2022-а, според усвояването на средствата от Фонда за възстановяване и развитие. Износът на стоки ще се възстанови през 2021 г. на фона на увеличеното външно търсене.

Динамиката на износа на услуги ще зависи до голяма степен от развитието в туристическия сектор. Очаква се при тях да настъпи известно възстановява в сравнение с криза миналата година, но вероятно ще останат през тази година с около една четвърт под нивата отпреди кризата преди тази разлика да се намали още през 2022 година.

Инфлацията в България ще ускори темпа през 2021-а до 1,6 на сто след отчетените 1,2 на сто миналата година, за да достигне 2 на сто през 2022-а, посочва ЕК. Безработица ще следва положителна тенденция със спад до 4,8 на сто тази година след регистрираните 5,1 на сто миналата година и още по-силно понижение до 3,9 на сто през 2022-а.

Прогноза за целия ЕС: “Да запретнем ръкави”

Според пролетната икономическа прогноза за 2021 г., озаглавена “Да запретнем ръкави” икономиката на ЕС ще нарасне с 4,2% през 2021 г. и с 4,4% през 2022 г. Предвижда се икономиката на еврозоната да нарасне с 4,3% през тази година и с 4,4% през следващата година. Това представлява значително подобрение на перспективите за растеж в сравнение с икономическата прогноза от зимата на 2021, която Комисията представи през февруари. Темповете на растеж ще продължат да се различават в рамките на ЕС, но до края на 2022 г. икономиките на всички държави членки следва да завърнат към предкризисните нива.

Икономическият растеж се възобновява с увеличаването на дела на ваксинираните и облекчаването на противоепидемичните мерки

Пандемията от коронавирус представлява шок от исторически мащаб за европейските икономики. През 2020 г. икономиката на ЕС се сви с 6,1%, а икономиката на еврозоната – с 6,6%. Въпреки че като цяло предприятията и потребителите се адаптираха, за да се справят по-добре с противоепидемичните мерки, някои сектори като туризмът и персоналните услуги продължават да са потърпевши.

Възстановяването на европейската икономика, което започна миналото лято, беше в застой през четвъртото тримесечие на 2020 г. и през първото тримесечие на 2021 г., тъй като бяха въведени нови мерки в областта на общественото здраве, за да се ограничи нарастването на броя на случаите на COVID-19. Очаква се обаче ЕС и икономиките от еврозоната да се възстановят силно, тъй като делът на ваксинираните се увеличава и ограниченията се смекчават. Този растеж ще се дължи на частното потребление, инвестициите и нарастващото търсене на износ от ЕС вследствие на укрепването на световната икономика.

Очаква се през 2022 г. публичните инвестиции като дял от БВП да достигнат най-високото си равнище за повече от десетилетие. Това ще бъде стимулирано от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е ключовият инструмент в основата на NextGenerationEU.

Условията на пазара на труда бавно се подобряват след първоначалното въздействие на пандемията. Заетостта нарасна през втората половина на 2020 г., а равнищата на безработица спаднаха от най-високите си стойности в повечето държави членки.

Схемите за публично подпомагане, включително тези, подкрепяни от ЕС чрез инструмента SURE, предотвратиха драстичното нарастване на равнищата на безработица. Пазарите на труда обаче ще се нуждаят от време, за да се възстановят напълно, тъй като има възможност работното време да се увеличи, преди дружествата да наемат повече работници.

Предвижда се равнището на безработица в ЕС да бъде 7,6% през 2021 г. и 7% през 2022 г. Прогнозата за равнището на безработицата в еврозоната е 8,4% през 2021 г. и 7,8% през 2022 г. Тези проценти остават по-високи от равнищата отпреди кризата.

Инфлацията рязко нарасна в началото на тази година поради поскъпването на енергията и редица временни технически фактори, като годишната адаптация на корекционните коефициенти, дадени на стоките и услугите в потребителската кошница, използвана за изчисляване на инфлацията. Отмяната на намаляването на ДДС и въвеждането на данък върху въглеродните емисии в Германия също имаха забележим ефект.

Инфлацията ще варира значително през тази година, тъй като допусканите цени на енергията и промените в ставките на ДДС пораждат значителни колебания в равнището на цените в сравнение със същия период на миналата година.

Сега се предвижда инфлацията в ЕС да бъде 1,9% през 2021 г. и 1,5% през 2022 г. За еврозоната се предвижда инфлацията да бъде 1,7 % през 2021 г. и 1,3% през 2022 г.

Публичната подкрепа за домакинствата и предприятията изигра жизненоважна роля за смекчаване на въздействието на пандемията върху икономиката, но доведе до увеличаване на равнището на дълга на държавите членки.

Съвкупният дефицит по консолидирания държавен бюджет се очаква да нарасне с около половин процентен пункт до 7,5% от БВП в ЕС през тази година и с около три четвърти процентни пункта до 8% от БВП в еврозоната. Според прогнозата всички държави членки, с изключение на Дания и Люксембург, ще имат дефицит от над 3% от БВП.

Очаква се обаче до 2022 г. съвкупният бюджетен дефицит да бъде намален наполовина до малко под 4% както в ЕС, така и в еврозоната. Предвижда се броят на държавите членки с дефицит от над 3% от БВП да спадне значително.

В ЕС съотношението на публичния дълг към БВП се очаква да достигне най-високата си стойност от 94 % през тази година, преди леко да намалее до 93% през 2022 г. Предвижда се съотношението на дълга към БВП в еврозоната да следва същата тенденция, като нарасне до 102% през настоящата година и след това леко да спадне до 101% през 2022 г.

Рисковете, свързани с перспективите, са високи и ще останат такива, докато сянката на пандемията от COVID-19 е надвиснала над икономиката.

Промените в епидемиологичната обстановка и ефикасността и ефективността на програмите за ваксинация биха могли да се окажат по-положителни или по-отрицателни от предвиденото в основния сценарий на настоящата прогноза.

Прогнозата може да подценява склонността на домакинствата да изразходват средства или обратно — желанието на потребителите да запазят високо равнище на буферни спестявания.

Друг фактор е моментът на оттегляне на политиката на подкрепа, което, ако бъде преждевременно, би могло да застраши възстановяването. От друга страна, забавеното оттегляне би могло да доведе до изкривявания на пазара и пречки пред напускането на неефективните дружества.

Може да се окаже, че въздействието на корпоративните затруднения върху пазара на труда и финансовия сектор е по-лошо от предвиденото.

По-силният световен растеж, особено в САЩ, би могъл да има по-високо положително въздействие върху европейската икономика от очакваното. По-силният растеж на САЩ обаче би могъл да повиши доходността на американските държавни облигации, което би могло да доведе до хаотични корекции на финансовите пазари, които биха засегнали силно задлъжнелите бързо развиващи се пазарни икономики с високи дългове в чуждестранна валута.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
НБА - резултати
НБА - резултати
България U17 ще играе с Италия, Полша и Сърбия на ЕвроВолей 2021
България U17 ще играе с Италия, Полша и Сърбия на ЕвроВолей 2021