Елена Рибакина никога не е била най-шумният глас в женския тенис. Не търси светлината на прожекторите и рядко влиза в заглавията с извънспортни теми. Но когато застане на корта, ракетата ѝ говори вместо нея. В Мелбърн, в горещата австралийска вечер на финала срещу могъщия доминант в женския тенис - Арина Сабаленка, Рибакина направи това, което умее най-добре. Запази хладнокръвие, издържа напрежението и превърна силата и търпението си в оръжие. Australian Open вече има нова шампионка.
Началото: пътят на едно високо момиче към тениса
Елена Рибакина е родена на 17 юни 1999 година в Москва. Детството ѝ не започва с тениса като единствена цел - напротив. Заедно с по-голямата си сестра тя опитва различни спортове, сред които гимнастика и фигурно пързаляне. Именно там обаче идва и първият решаващ завой - треньорите преценяват, че високият ѝ ръст няма да ѝ позволи да се развие професионално в тези дисциплини.
Тогава баща ѝ предлага алтернатива - тениса. Решение, което години по-късно ще промени историята на казахстанския спорт.
Рибакина започва да тренира сериозно, но без типичната за елитните академии натовареност. До 15-годишна възраст тя се подготвя в групи, а не индивидуално, тренира сравнително ограничено време на корта и съчетава спорта с обучение в обикновено училище. Именно този "бавен" модел изгражда нейния характер - дисциплиниран, търпелив и устойчив.
Първи стъпки и смяна на флага
Професионалният ѝ път започва официално през 2017 година, когато дебютира в турнир от WTA в Москва. Годината е важна и с още нещо - полуфинали при девойките на Australian Open и Roland Garros, които подсказват, че пред тениса стои ново голямо име.
През 2018 г. Рибакина вече прави сериозна заявка на голямата сцена. Победите над Тимеа Бачински и световната №7 Каролин Гарсия в Санкт Петербург не остават незабелязани. Именно тогава идва и ключовото решение – тя приема предложението да представлява Казахстан. Причините са прагматични: по-добра финансова и организационна подкрепа, възможност за развитие и ясна визия за бъдещето.
От 2019 година Елена Рибакина вече е част от казахстанския спорт и започва най-важния етап от нейното израстване.
Първите титли и пробивът сред елита
Само на 20 години Рибакина печели първата си WTA титла в Букурещ, без да загуби сет, а финалът срещу Патрисия Мария Циг завършва категорично – 6:2, 6:0. Това е моментът, в който тя влиза в топ 70 на света.
Следват финали, титли и постепенен, но стабилен възход. През 2020 година тя вече е №26 в света, а стилът ѝ започва да се разпознава - мощен сервис, дълбоки удари от основната линия и изненадващо хладнокръвие в решаващите моменти.
Този характер не е единственият фактор, който ще я отведе по-късно до Уимбълдън, до финалите на Australian Open и вече до най-големия ѝ триумф в Мелбърн. Зад всеки горд шампион има по един съвършен треньор, макар и неособено хрисим за всеки.
Треньорът - факторът зад стабилността
В последните години около името на Елена Рибакина често се споменава и това на нейния треньор Стефано Вуков. Той не е просто обикновения треньор, а фигура, която предизвика противоречиви реакции извън корта. Хърватинът започва работа с Рибакина, когато тя е едва на 19 години, и именно под негово ръководство тя достига до първата си титла от Големия шлем -Уимбълдън през 2022 година.
През 2024 и 2025 година около Вуков възникнаха съмнения и разследване от страна на WTA за евентуално нарушение на етичния кодекс, което доведе до временното му отстраняване от турнирите. Рибакина обаче многократно защити своя треньор и отхвърли обвиненията.
"Винаги съм казвала, че той никога не се е държал зле с мен. Хората говорят, без да знаят какво всъщност се случва“, заяви тенисистката по време на пресконференция в Мелбърн.
След изтичането на санкцията Вуков отново зае мястото си в бокса на Рибакина, включително и по време на триумфа ѝ на Australian Open 2026. Неговото присъствие бе символично признато и по време на церемонията по награждаването, когато треньорите също получиха трофеи - знак за значимата им роля в съвременния тенис.
Въпреки външния шум, Рибакина остава фокусирана единствено върху играта:
"Аз съм концентрирана върху мачовете. Когато изляза на корта, мисля само за това как да играя и какво прави съперничката ми“, каза шампионката.
Финалът на Уимбълдън 2022 - раждането на шампионката
Лондон, Централният корт и един финал, който промени всичко. Срещу нея застава Онс Жабер - любимка на публиката, символ на креативността и разнообразието в женския тенис. Първият сет принадлежи на тунизийката, която използва слайс, къси топки и смяна на ритъма, за да извади Рибакина от комфортната ѝ зона.
Точно тогава обаче проличава една от най-силните черти на Елена - спокойствието под напрежение. Без излишни жестове и емоции, тя започва да налага своя ритъм. Сервисът ѝ става все по-стабилен, ударите - по-дълбоки, а грешките от другата страна на мрежата се множат.
След 3:6 в първия сет, Рибакина печели следващите два с 6:2, 6:2 и се превръща в първата тенисистка от Казахстан, спечелила титла от Големия шлем. Триумфът идва в необичаен контекст. Турнирът е без руски и беларуски състезателки, а тя, родена в Москва, приема трофея като представител на Казахстан. Реакцията ѝ е сдържана, почти тиха - с вдигната ръка, кратка усмивка и после прегръдка с екипа.
Мелбърн 2026 – затвърждаването на величието
Четири години след Уимбълдън, Рибакина вече не е изненада. Тя е фактор. Австралия я посреща като една от големите фаворитки, а финалът срещу Арина Сабаленка е сблъсък на две противоположности - мощ срещу мощ, емоция срещу хладнокръвие.
Беларускинята диктува темпото и изглежда близо до трета титла в Мелбърн за последните четири години. Рибакина обаче отговаря по шампионски. Повишава процента на първи сервис, намира дълбочина в ретурите.
Решаващата трета част започва кошмарно – 0:3 за Сабаленка. В този момент много тенисистки биха се пречупили. Не и Елена Рибакина. Тя започва да атакува втория сервис, да поема инициативата още от ретура и постепенно обръща хода на мача. Пет поредни гейма, пробив в най-важния момент и 6:4 в третия сет, който носи втора титла от Големия шлем и първа от Australian Open.
След края Рибакина е лаконична, но показателна:
"Трудно е да намеря думи. Това беше битка. Радвам се, че успяхме да постигнем този резултат", заяви след детронирането на Сабаленка голямата шампионка.
От Уимбълдън 2022 до Australian Open 2026, Рибакина извървя пътя от сензация до утвърдена шампионка. Тя вече не е просто част от елита, а е негов стълб. А стилът ѝ, основан на сила, търпение и контрол, я превръща в реален претендент за още титли от Големия шлем и за върха на световната ранглиста.
Чуй новините
Подкаст
