Феърплей, ама друг път

В повечето първенства е традиция всички мачове да се играят по едно и също време, като обяснението е прекалено простичко – да има феърплей, да няма уговорки и да не се пречи на спортсменството и честните резултати, които да позволят на някои отбори да постигнат целите си, а на други – да изпаднат в дълбока, футболна скръб. Е, в последните години и след пандемията в някои първенства решиха, че мачове по едно и също време ще се играят, само ако дадените отбори се борят за една и съща позиция или зона. С други думи – няма защо 15-ият и 17-ият да играят по едно и също време с 5-тия и 1-вия. Целта е ясна – повечко телевизионни права и по-осезаема изгода. В миналото обаче далеч не всички мачове от вътрешните първенства са попадали в ТВ-програмата и тогава срещите се играеха по едно и също време без значение къде в класирането се намираш.

Нека ви разкажа за един по-особен случай от бивша Югославия, който може и да ви накара да загубите вяра във феърплея, ако изобщо сте такива непоправими идеалисти и оптимисти и сте на мнение, че на Балканите винаги всичко е (било) по правилата.

Качваме се на машината на времето за сетен път и отпрашваме към сезон 1987/1988 или по-точно – към последния ден от въпросната кампания и респективно последния кръг. Три отбора тогава се борят за своето оцеляване в елитната югославска дивизия. Сред тях са Сутиеска (днес – в Черна гора), като отборът знае, че ще се спаси, ако спечели срещата си срещу фаворита за титлата Цървена Звезда; Прищина (днес – в Косово) и Челик (днес – в Босна и Херцеговина) са другите два замесени отбора, които на всичкото отгоре играят помежду си, а домакин е Прищина.

Уравнението показва следното – ако косоварите победят, а Сутиеска загуби, то ще се спасят; ако Челик спечели, а Сутиеска не го направи, то босненците ще запазят мястото си в елита. На пръв поглед всеки има за какво да играе. Мачовете започват.

Подкрепяни от ентусиазираната тълпа, играчите на Прищина се представят по-добре и успяват да поведат с 2:0 до средата на второто полувреме, което им дава надежди за оцеляване. Проблемът обаче е, че другият мач със значение за крайното класиране, не помага на косоварите, защото Сутиеска и Цървена Звезда приключват при 1:1, което води до две неща: Звезда става шампион, а Прищина не може да се спаси и математически. Научили неприятната вест, играчите на Пришина решават, че ще се възползват от факта, че техният мач е започнал пет минути по-късно от останалите и ще помогнат на Челик да се спаси. Между 87 и 90 минута гостите от Босна вкарват 3 гола във вратата на домакините и обръщат мача до крайното 2:3.

С този резултат Сутиеска изпада, а Челик се спасява. В онези години няма ВАР, а няма и практика да се назначават особено много допълнителни минути след изтичането на редовните 90, така че – притиснати от времето – футболистите на Прищина буквално правят шпалир на „съперниците“ си от Челик, за да могат по-бързо да стигнат до вратата им и да вкарват голове. Абсолютна карикатура, гротеска дори. Играчите на Сутиеска не могат да сторят нищо, защото те дори не са замесени в случващото се, но са най-потърпевши.

Но абсурдите не свършват дотук. Започва разследване на меко казано съмнителната ситуация и поведение на отбора на Прищина. Стига се дотам, че и на Прищина, и на Челик са отнети точки ... но за следващия сезон, а резултатът 2:3 се запазва. Тоест – хем футболната централа намира двата отбора за виновни, хем обаче и Сутиеска изпада.

Феърплей по балкански!