Макар и още да лекува раните си от войната в Югославия, Босна и Херцеговина показа, че поне във футбола може да се равнява на по-големите.
В историческата нощ на 31 март стадион „Билино поле” в Зеница се превърна в арена на голямата битка с Италия. След равенството 1:1 се стигна до дузпи. В тях победители излязоха „Змейовете”, както гордо се нарича националният отбор на една от най-бедните страни в Европа. Съставена от три етноса – босненци, сърби и хървати, с три отделни вероизповедания и трима президенти, 3-милионната Босна и Херцеговина ще играе за втори път на световно първенство след финалите в Бразилия през 2014 г.
Победата над Италия доведе до всеобща еуфория в цялата страна. И макар че междуетническите и политически противоречия остават, дори и най-крайни политици от Република Сръбска честно си признаха, че се радват на „успеха на нашите момчета” и че „победата трябва да бъде добре разбрана от всички”. Най-малко двама души успяха да спечелят симпатиите на цялото население на Босна и Херцеговина, без значение от етнос и вероизповедание.
Роден в Мостар, 54-годишният национален треньор Сергей Барбарес произхожда от семейство на баща сърбин и майка от брак между босненец и хърватка. „Религията и националността никога не са имали значение в нашия дом”, споделя бившият нападател и голмайстор.
В този смисъл Барбарес днес се явява не само спортен лидер, но и символ на съвместното съществуване и по-голямото сплотяване. 40-годишният нападател и дългогодишен капитан на отбора Един Джеко е израснал в Сараево по време на обсадата през 90-те години. Джеко носи националния екип още от 2007 г., а бляскавата му футболна кариера в Англия, Германия и Италия го прави разпознаваема фигура, пример за упорство, постоянство и надежда за босненския народ.
Ако в Босна и Херцеговина все пак има един общ владетел, това е футболът. Босненците казват, че когато там се роди дете, със сигурност се знаят три неща – как се казва, от кой пол е, и от кой отбор е. Но и футболът е разделен, понякога дори и по етноси. В столицата половината население е от ФК „Сараево”, а другото – от „Железничар”. В град Мостар босненците викат за „Вележ”, а хърватите подкрепят „Зрински”. „Борац” от Баня Лука пък се явява футболната гордост на сърбите. А в градчетата северно от Сараево много хора определят себе си като привърженици на хърватския „Хайдук” (Сплит).
Не са толкова редки и случаите, когато сърби или хървати са отказвали повиквателните от Сергей Барбарес да облекат екипа на Босна и Херцеговина. Те считат, че принадлежат към друг национален отбор. Барбарес признава, че напълно уважава решението им, но едва ли ще получат втори шанс. По-старите запалянковци все още помнят с умиление общото си футболно минало и геройските мачове на бивша Югославия. На световно първенство тя се яви за последно с единен отбор в Италия през 1990 г.
Предвождаше я босненският треньор Ивица Осим, когото впоследствие определиха като „последния император на футболна Югославия”. С най-добрия състав от шестте съюзни републики, разпадащата се федерация стигна чак до четвъртфинала, където отпадна след дузпи от оглавяваната от Диего Марадона Аржентина. А не след дълго избухна войната и всичко приключи.
Вижте повече във видеото.
Чуй новините
Подкаст
