16 години. Точно толкова отнема на Гинка Загорчева да постигне мечтата си. Да постави световен рекорд и да триумфира на първенството на планетата. През 1987-а тя не бяга, а лети над препятствията, за да достигне до своето място в историята.
"Ние започнахме спорта в много трудни години, в бедни години. Как започнах да спортувам? Това беше в далечната 1971 година. Моят брат работеше в Пловдив. Разбрал, че има спортно училище. Живеех с баба ми и с дядо ми. И брат ми. Аз съм едно селско момиче. Какво развитие мога да имам в Раковски. Първият випуск на спортно училище бяхме деца от провинцията. Всички бяхме от пловдивските села. Всички бяхме еднакви. Не бях тогава толкова бърза. Бях доста отскоклива и ме ориентираха към високия скок. Едно време имаше зони, за да се класираш, да дойдеш за републиканското. Тука беше в София. И нашата зона беше в Ямбол, аз трябваше да участвам на 60 метра гладко. И отидох да взема медал и да се класирам. Не можах да взема медал. Не можах да се класирам. А пък момичето от Тракия, което бягаше препятствия, се контузи. И участвах на 60 метра с препятствия. Едно, че станах първа. А второ, не знам как са мерили, и го измериха нов рекорд. Колко е бил нов рекорд, не знам. Бях толкова щастлива и доволна", спомни си Загорчева.
Цяло десетилетие се бори за големите си успехи с поколения хърделистки от Германската Демократична Република, Съветския Съюз и Полша. Но съперничеството с Йорданка Донкова
я държи винаги на щрек.
"Беше много голяма конкуренцията. Вътрешната конкуренция, която имахме с Данчето, пораждаше тези високи резултати, защото ти не можеш да отидеш на състезания, ако нямаш конкуренция, ако нямаш дразнител, не е значение дали е българка, дали е чужденка, но когато знаеш, че в България има някой да ти диша във врата, постоянно ти си поставяш цели и ги гониш. Всички състезатели са така. Започна 83-та година добрият ми възход нагоре", сподели именитата атлетка.
Загорчева се връща към периода, когато спира да тренира:
"Имала съм момент, в който исках да се откажа, 86-а година. Имах успехи, имах медали, два от европейски първенства, от зимата също. Имах медали. Добре се представих 86-а година, обаче нещо не ми вървяха нещата. И казах, отказвам се. Стоях, стоях вкъщи. Дойде мъжът ми и вика - Ами аз вика бях на стадиона. Ами никой не пита за тебе. Абсолютно никой нито ме пита къде си, тренираш ли, не тренираш ли, какво става с тебе. Не се интересуват хората от тебе. Нямаш треньор. Дай да ходим и да започнем да си тренираме ние двамата. И почнах да тренирам."
"Моята цел беше да направя световен рекорд. Ако ще и за 5 минути да е, но там на таблото да видя, че е световен рекорд. Да докажа на себе си, че годините, в които съм се трудила,
че не съм по-различна от другите състезателки, че също мога да постигна високи резултати", сподели Загорчева.
"Когато тренирах в Чехия Мишо Бъчваров ми беше на тренировката и ми мереше. И тогава той ми каза: "Гинка, по моите изчисления си готова за световен рекорд в момента. Време да намериш състезание". Отидох в Гърция. Бях много добре подготвена, бях много концентрирана."
12.25. Това е измерението на световния рекорд на Гинка Загорчева поставен в Драма 1987-а. Рекордът се задържа до август 1988 г., когато е надминат от Йорданка Донкова в Стара Загора с 4 стотни.
"Казах си, най-после, постигнах това, което исках. И следващата ми цел беше вече световното първенство. Но не съм си мислила, че ще стана първа", сподели още легендата на българската атлетика, която се връща и към срещата с папа Йоан Павел в Рим по време на шампионата на планетата.
През 1987 г. Загорчева печели златен медал от световното първенство. Рекордът на шампионатите на българката от Рим от 12.34 сек, е подобрен след 24 години от австралийката Сали Пиърсън на първенството в Дегу, Южна Корея.
"Самото световно аз стартирах първа. От самия старт още не ги виждах. Стартът ми изигра най-голямата роля, за да стана световна шампионка. И може би щеше да бъде и световен рекорд,
но беше валял страхотен дъжд тогава, мокри до кости бяхме. Просто спря дъждът минута преди
бягането. Олимпийските игри аз бях много добре. 1988 година имах невероятни постижения.
Започнах сезона с 12.48. Много силно бягах няколко пъти, обаче паднах и се контузих.
Не можах да се доизлекувам", спомни си Гинка Загорчева.
Отказва се през 1992-а, след като разбира, че за нея Олимпиада в Барселона няма да има.
В състезанието на живота постоянно до нея е мъжът й Иван Бойчев, също атлет.
"Той ме дърпаше и ми помагаше много. Моят съпруг е много добър като човек. Единствено, като че ли той най-много ми вярваше. Най-важното е да има разбирателство, обич, любов, всичко друго, материалното се постига", завърши разказа си Гинка Загорчева.
Вижте предаването с нейното участие във видеото!
Чуй новините
Подкаст
