Мерките, представени от служебния кабинет помощи за справяне с кризата след войната в Близкия изток, са по-добре таргетирани от предишни, но принципно субсидиите остават проблематични. Това каза икономистът доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания при БАН в студиото на "Говори сега".
Положителното в новите мерки е, че се прави опит за насочване към уязвими групи, за разлика от 2022 г.
доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания на БАН: „Когато имате метод за диференциация и насочвате помощите не към всички, както беше в началото на 2022 г., това е по-ефективно. Тогава помощите бяха за абсолютно всички, което е контрапродуктивно."
Той обаче остава скептичен към начина, по който ще бъдат подпомагани предприятията.
доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания на БАН: „Не може да третирате всички енергоемки предприятия под един калпак. Чисто и просто, защото заради пазарната конюнктура едните печелят, а другите – не толкова."
По думите му държавата от години отлага създаването на ясни правила за подпомагане, тъй като в началото на 2022 г. помощи са получавали всички небитови потребители, включително банки. Григор Сарийски подчерта, че самата логика на подпомагането противоречи на пазарните принципи:
доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания на БАН: „Субсидията е нещо, което е непазарно. Ако ще говорим за пазар – или оставяме предприятията да се оправят сами, или ако въвеждаме субсидии, те трябва да бъдат отпускани при строго определени критерии."
Проблем остава и липсата на определение за "енергийна бедност". Икономистът обясни, че Институт за икономически изследвания е разработил още по-широк индекс - енергийна уязвимост, който отчита редица фактори – доходи, безработица, климат и състояние на жилищата. По думите му близо 30% от населението в България попада в категорията на енергийно уязвимите, като проблемът не е ограничен само до по-малките населени места. Той посочи, че съществува и т.нар. „скрита енергийна бедност“:
доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания на БАН: „Хората намаляват до минимум потреблението на електроенергия, просто защото не могат да си позволят разходите."
София, Разград и Велико Търново са сред областите с най-високи енергийни разходи и затрудени домакинства, а жертвите на студеното време са близо 4000 всяка година. Това показват данните от Националната карта на енергийната уязвимост на домакинствата в България, разработена от WWF и Българската академия на науките. Вижте историята на един баща от град Лясковец, който сам отглежда трите си деца и всяка зима се налага да избира между топлината и оцеляването, която разказва репортерът на БНТ Мирела Дончева.
Чуй новините
Подкаст
