Сега се променя институционалната среда, в която дисциплината на политиките и икономическата адаптация трябва да функционират. Това поставя още по-голяма тежест върху националните политики - фискалната дисциплина, конкурентоспособността и институционалната ефективност. Това посочи управителят на БНБ Димитър Радев пред ръководители на дипломатически мисии в България.
"С особена сила това важи за фискалната сфера. България навлиза в този период с относително нисък публичен дълг, а фискалната предпазливост остава важна част от нейната институционална надеждност", допълни той.
Радев отчете, че несигурността остава висока, но вече се проявява и с все по-непосредствена сила. А развития, които доскоро са се възприемали като външни шокове, днес се пренасят пряко върху инфлационните очаквания, цените на енергията, условията за финансиране и по-широкото икономическо доверие.
Гуверньорът на БНБ посочи, че рисковете, които засягат нашия регион, вече не могат да бъдат описвани като външни в тесния смисъл на думата.
"Те се пренасят по множество канали – чрез енергията, логистиката, нагласите на инвеститорите и възприятията за сигурност", казва той.
Радев обръща внимание на политическата обстановка - по думите му настоящият предизборен период отново откроява една структурна слабост в националната политическа среда.
"България показа стратегическа последователност в своите основни геополитически и институционални избори. Тази последователност не бива да бъде подценявана. В този смисъл стратегическата траектория на страната се оказа по-устойчива от конкретните управленски конфигурации", каза той.
"Настоящият изборен цикъл се развива на фона на по-широко пренареждане на политическия пейзаж, включително нови коалиционни и институционални конфигурации и подновена конкуренция за влияние. Това не означава разпад на институционалната рамка. Но има своята цена. Съкращава хоризонта на политиките, отслабва последователността на реформите и затруднява поддържането на средносрочните фискални и структурни приоритети с необходимата устойчивост", предупреди Радев.
Той е категоричен, че за България членството в еврозоната засилва една опора, която и без това е централна за рамката на икономическата политика.
Управителят на БНБ очерта няколко сценария:
"Базовият сценарий продължава да предполага умерен растеж и продължаваща дезинфлация, особено в Европа. Същевременно несигурността около този сценарий остава висока - и все по-тясно свързана с геополитическите и енергийните развития. Последните дискусии на равнище Управителен съвет на Европейската централна банка ясно подчертаха именно това. На заседанието по паричната политика на 18–19 март потенциалните ефекти от конфликта в Близкия изток върху инфлацията в еврозоната бяха анализирани в детайли. Оценката беше, че краткосрочното въздействие най-вероятно ще се прояви предимно чрез цените на енергията. Средносрочните ефекти обаче ще зависят от продължителността на конфликта и от степента, в която тези шокове ще бъдат пренесени към потребителските цени и икономическата активност".
"Ключовият извод е следният: Настоящата среда не се определя преди всичко от базовия сценарий. Тя се определя от разширяващия се диапазон на възможните отклонения около него. Преносът от геополитиката към макроикономическите променливи вече не е нито косвен, нито отложен. Той може да бъде незабавен. Корекции в цените на енергията, смущения в транспорта и търговията или влошаване на по-широката среда на сигурност могат в сравнително кратък срок да повлияят върху инфлацията, растежа и доверието", посочи пред дипломатите управителят на Централната банка.
Радев обръща внимание на ситуацията в България.
"Страната навлезе в този период от относително солидна изходна позиция. Растежът остава положителен. Пазарът на труда е стабилен. А банковият сектор остава добре капитализиран, ликвиден и устойчив. Същевременно инфлационният шок от предходните епизоди остави траен отпечатък. Дори при продължаващ процес на дезинфлация спрямо предходните пикове, натрупаните ефекти върху домакинствата и бизнеса остават значими".
Радев припомни и трите сценария, които БНБ изготви заради военния конфликт в Близкия изток, който вече влияе върху цените на енергийните суровини. Азовият сценарий сочи средногодишна инфлация от около 3.7% през 2026 г., последвана от постепенно забавяне. При по-неблагоприятни допускания обаче инфлацията може да бъде по-висока с между 0.7 и 1.2 процентни пункта през 2026 г., като ефектите могат да се окажат и по-устойчиви в следващите години.
Чуй новините
Подкаст
