И в лош за мене час

Замисляли ли сте се колко рядко се сещаме за дадени личност приживе? Дори и да са ни любими, някак не им обръщаме внимание и сме свикнали с присъствието им, все едно го имаме за даденост. Изведнъж обаче се намесва неизбежното за всеки човешки живот и настсъпва масова тъга. И започваме да съжаляваме, че към конкретния човек по-често не сме показвали благодарност, дори възхита, ако толкова много сме го/я ценили.

С Кирил Маричков се случва донякъде същото. Обичан от толкова много българи, той си тръгна от този свят внезапно и болезнено. Но и може би точно там, където трябваше да го направи и му прилягаше най-много – на любимата му сцена. Изведнъж просто изчезна, за да остави непреходното си наследство на следващите поколения, след като успя да възпита и впечатли няколко предишни. Синоним на музика. Подобни личности оставят след себе си диря, която не може да бъде подмината или незабелязана.

Ще попитате защо ви разказвам това и защо изобщо пиша тези редове, в които до момента няма абсолютно нищо свързано със спорта. Защото вчера си мислех дали не трябва да се направи нещо, с което поне малко да се покаже уважение към Маричков около мача България – Люксембург в Пловдив тази вечер. В крайна сметка това е първото по-голямо масово събитие у нас след оповестяването на кончината му. А и не би било прецедент да се реагира в последния момент, за да се демонстрира жест към човек в беда. Та нали точно „и в лош за мене час“ ни съветваше легендарният музикант да си подаваме ръка?! В миналото лично съм виждал как целият национален отбор носеше фланелки, изразяващи подкрепа към Тодор Неделев след катастрофата в Тбилиси, а това се случи около 30 часа преди да трябва да играем в грузинската столица. Играчите са носили тениски и с послание към Петър Хубчев, към Стилиян Петров. Да, сега човекът не е свързан със спорта, но когато е от подобен калибър за страната ни, е задължително да се реагира и да се почете паметта му.

И ми стана приятно, когато малко преди включването ми в обедната емисия на БНТ днес, от БФС ми съобщиха, че възнамеряват да пускат песни на вече покойния Маричков както преди мача срещу Люксембург, така и на почивката. Да, не изглежда много, но със сигурност е демонстрация на уважение, каквото музикантът заслужаваше. И вероятно някоя сълза ще бъде пролята тази вечер около 18:40 ч. минути, когато по план би трябвало на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив да зазвучи „Клетва“ и хората по трибуните да се разчувстват далеч преди да са чули химна и първия съдийски сигнал.

Едно е сигурно – ще бъде трогателно. И вдъхновяващо. И тъжно. Тъжно заради обстоятелствата. Тъжно и заради факта, че все по-рядко разполагаме с подобни фигури, на които да се радваме, чиито думи да слушаме и анализираме, и чието присъствие да ценим.

Така че – не приемайте всичко за даденост, а споделяйте на близки и приятели, че ги обичате, ако наистина го правите и ги усещате важни. Пък се надяваме, че бъдещето ще ни предложи още фигури от сферите на киното, музиката, изкуството или спорта, след чиято кончина да се натъжаваме, но и усмихваме, защото сме им били съвременници.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: