Джон О. Бренън пред БНТ: За професията на разузнавач и пътя до директор на ЦРУ

Как човек извървява пътя от таен агент на терен с изкуствени мустаци и бакенбарди - до съветник на президента и директор на ЦРУ? Джон О.Бренан разказва за работата си в секретните служби на САЩ в автобиографията със заглавие - "Непростимо". В специално интервю за "Светът и ние" Бренан споделя някои морални дилеми и ключови политически решения, от които е бил част.

Г-н Бренън, в самото начало на Вашата книга, която държа в ръцете си, наричате американската общност на разузнаването и националната сигурност "пустиня от огледала". Но, когато я прочетох, разбрах, че Вие много обичате този свят и работа си. Има ли тук противоречие?

- Мисля си, че американските професионалисти в областта на разузнаването са неправилно разбирани и представяни от много хора - както от американци, така и от чужденци. Така че това, което се опитах да направя с книгата си, беше да дам някакви достоверни данни, така че да има по-добро разбиране за работата на ЦРУ и на специалистите от разузнаването. И аз наистина обичах работата си. Работил съм с някои изключително отдадени и талантливи хора. Така че съм горд, че съм част от специалистите от разузнаването, по-специално в ЦРУ.

- Продължавам да се чудя как един човек, който пише, че има интереси в областта на философията и религията, после е сложил диамантена обица на ухото си и е карал "Ямаха", успява да се издигне до позицията на директор на ЦРУ.

- Смятам, че винаги съм притежавал интелектуално любопитство към света. Имах възможност да пътувам в чужбина в сравнително ранна възраст. Така прекарах едно лято в Индонезия и пожелах да уча в Египет. Но получих и немалък житейски опит в това да израсна в Ню Джърси като тийнейджър, който кара мотор, има дълга коса, носи обеца. Така че мисля, че от ЦРУ почувстваха, че не само имам интелектуална страст към пътешествията, а същевременно имах определени практически познания, които биха послужили добре в ЦРУ.

- Вие получихте безпрецедентна забрана за достъп до Вашите лични досиета в ЦРУ и това безспорно е затруднило написването на биографията Ви. Защо бяхте така решен да напишете книгата? Каква беше най-голямата Ви мотивация?

- Исках да представя моята версията на събитията, на които бях свидетел в хода на своята над тридесетгодишна кариера. Има сериозно изопачаване на факти, както и на работата на специалистите в областта на разузнаването в САЩ и като цяло. Така че смятах, че дължа на САЩ, както и на международната общност, да представя моите спомени, моите преживявания в един много важен период от световната история. И исках да напиша тази книга, за да я споделя с другите.

- Разбирам. Вие споделяте в книгата една история от Кайро, където като млад ученик се колебаете дали да разкриете, че сте американец. Разбрахте ли по време на кариерата си защо толкова много хора така мразят или обичат САЩ?

- САЩ в никакъв случай не са перфектна държава, нито пък правителствата на САЩ са перфектни. Във времето сме правили грешки. Така че мога да разбера защо хора по цял свят имат сериозни несъгласия със Съединените щати. Мисля обаче, че има и голяма доза неразбиране по отношение на Америка и американците и със сигурност при пътуванията ми в чужбина съм го преживявал лично. Все пак, по мое мнение, много повече хора по цял свят, уважават и се възхищават на САЩ, отколкото онези, които имат обратното отношение.

- Наричате ЦРУ най-великата разузнавателна служба на света. В същото време обаче споделяте, че сте били изправени пред морална дилема във връзка с програмата за разпити за предотвратяване на тероризъм след 11 септември. Тези действия на ЦРУ бяха ли оправдани от сегашната ни перспектива?

- Аз бях в ЦРУ, когато програмата за разпит на задържани лица беше в действие. Не участвах в провеждането ѝ, нито я ръководех към съответния момент. Имах несъгласия с нея и не смятах, че тя следва да се провежда от ЦРУ. Не. Така че смятам, че беше грешка САЩ да се замесва в тази програма за разпити, която използваше "подобрени" техники за разпит. Просто не смятам, че това беше в унисон с ценностите на САЩ.

- По време на операция "Пустинна буря" Вие написахте писмо до петгодишния си син - Кайл, и след това двамата го подписвате. Това е нещо като начин да му обясните за какво е войната. На мен ми се струва, Вие не харесвахте тази война. Има ли изобщо добра война?

- "Пустинна буря" беше мероприятие, проведено от международна коалиция, водена от САЩ. Целта ѝ беше да се изтласкат Саддам Хюсеин и иракските сили от Кувейт. Ирак беше нахлул в Кувейт по изключително незаконен и неправомерен начин. И затова смятам, че това беше една обоснована война. Когато САЩ нахлуха в Ирак през 2003 година, мисля, че това беше зле замислена и неблагоразумна война. Така че аз смятам, че понякога употребата на сила, употребата на военна сила, е необходима. Ако погледнем към Втората световна война и това, което Хитлер е правел спрямо Европа, смятам, че Съюзниците са предприели много справедлива и уместна контраатака срещу Хитлер и нацистка Германия. Така че историята ни показва войни, които се водят поради основателни причини и войни, които се водят поради погрешни причини.

- Вие заемахте ключови позиции по време на двата мандата на президента Обама. Каква беше неговата най-голяма сила и коя беше неговата слабост?

- Той беше изключително впечатляваща личност от гледна точка на неговия интелект. Имаше реалната способност да вижда нещата в тяхната връзка. Сигурен съм, че ако играеше шах, би могъл да е предвиждал 3 - 4 хода напред. Така че за мен това беше голямата му сила - да вижда как са свързани нещата. Не мисля, че имаше някаква слабост. Но в същото време смятам, че той постоянно искаше още информация, за да вземе решение. Беше много аналитичен. И настина притискаше постоянно разузнавателните специалисти да му представят повече данни, повече разузнавателни сведения и повече анализи.

Специално: Бившият директор на ЦРУ Джон О. Бренън пред БНТ

- Вие бяхте съветник по вътрешната сигурност и борбата срещу тероризма при президента Обама, при провеждането на операцията за отстраняването на Осама бин Ладен. Бях удивена колко комплексна и рискована е била. Разкажете ни кое беше най-решаващото и запомнящо се от тази операция?

- Мисля, че най-решаващото беше да запазим операцията в тайна преди да бъде проведена. Месеци преди това знаехме, че е възможно Осама бин Ладен да пребивава в този лагер в Пакистан. И трябваше да направим всичко възможно, за да предотвратим каквото и да е изтичане на информация, защото той можеше да напусне укритието си във всеки един момент. Един от най-трудните периоди за мен беше, когато, след извършването на атаката, нашите хеликоптери напускаха Пакистан. Трябваха им около 75 минути, за да се върнат обратно в Афганистан. Междувременно пакистанската въздушна отбрана и военновъздушни сили бяха получили сигнал какво се случва в лагера и аз бях много притеснен, че независимо от успешното залавяне на бин Ладен, ако някой от тези хеликоптери бъде свален, мисията нямаше да бъде толкова успешна, колкото беше.

- Знам, че имате една снимка от времето на операцията, която винаги е на видно място около вас.

Да. Снимка от стаята, където президентът Обама и тогавашният вицепрезидент Байдън и други висши официални лица се бяха събрали, за да наблюдават някои от етапите на тази операция, докато тя се провежда. Беше много изнервящо и напрегнато. Сега обаче, когато се връщам назад, това беше една много успешна операция, проведена от някои много креативни и талантливи сили от спецслужбите на армията на САЩ.

- Имаше ли възможност президентството на Обама да направи повече за предотвратяване на гражданската войната в Сирия, на която сме свидетели?

- Едно от нещата, за които съжалява администрацията на Обама, е, че не можа да предотврати мащабното унищожение на Сирия и загубата на толкова много животи. Когато се връщам към ранните дни на тази гражданска война, може би САЩ можеха да излязат и да подкрепят с повече сила някои от тези надигащи се групи, но в същото време много от тези групи се биеха срещу сирийския режим, като най-екстремистките групи. Във времето видяхме, че Ислямска държава е значителна част от това въстание. И поради това беше много, много трудно и предизвикателно и аз съжалявам за огромния брой изгубени животи и огромните материални щети.

Цялото интервю на Евгения Атанасова с Джон О. Бренън гледайте днес и утре от 16.40 ч. в предаването "Светът и ние"!