Българският национален отбор по волейбол ще спори за златото на световното първенство във Филипините. Селекцията на Джанлоренцо Бленджини победи Чехия с 3:1 и така след 55 години България отново ще играе за титлата номер 1 в света!
През 1970 г. България е домакин на Седмото световното първенство по волейбол за мъже. Първенството се провежда от 20 септември до 2 октомври, участват 24 отбора. Срещите се играят в София, Ямбол, Хасково и Кърджали.
Националите ни са в група „А“ в София, като съперници са им още Югославия, Белгия, Италия, Израел и Иран. България е в следния състав: Васил Симов, Димитър Златанов, Димитър Каров, Брунко Илиев, Стойчо Крайчев, Димитър Методиев, Цветан Павлов, Стоян Стоев, Лъчезар Стоянов, Александър Тренев, Здравко Симеонов, Кирил Славов. Старши- треньор — Димитър Гигов.
Българският национален отбор надиграва всички отбори с по 3:0 гейма, което ги прави първенец с актив от 15 точки и без нито един загубен гейм.
Заключителният етап, в който осминафналисти се изправят един срещу друг не е толкова лек, както в груповата фаза. България започва с труден успех срещу Япония с 3:2 гейма, след което следват победи, при които националите ни дават по един гейм на Полша и Чехословакия. Следва и един от големите триумфи на българския отбор, който побеждава безапелационно тима на СССР .
Волейболистите на Германската демократична република (ГДР) стартират с поредица от чисти победи. Почти в края германците отстъпват на Япония с 2:3 гейма.
На 2 октомври се играе финал между отборите на България и ГДР. Двубоят се развива равностойно и е изключително оспорван, продължава пет гейма, тогава се играе по системата сервис/точка. Германците печелят първата част с 15:11, българите взимат втория гейм с 15:13. Следва нова размяна на геймове, като третата част отново е спечелена от съперника с 15:7, а българите се връщат в играта след успех с 15:4 в четвъртата част. В тайбрека родните представители започват с 10:1 и 13:5. В този момент тимът на България почти докосва титлата. Токът спира, а след подновяването на играта ГДР прави невероятен обрат, какъвто няма аналог в историята. Съперникът печели гейма с 16:14, а с това и крайната победа с 3:2 гейма.
Националният отбор на България постига най-големия си успех на световни първенства, като се класира на второ място и печели сребърните медали.
Бронзовият медал отива за отбора на Япония, като на азиатците се падна честта единствени да победят ГДР. На четвърта позиция остават световните шампиони от Чехословакия следвани от Полша. Водещата сила СССР прави най-големия си крах на световните първенства именно в София. Руснаците остават на шесто място, което е най-слабото представяне за тима на световните първенства.
И до ден днешен един от най-добрите ни волейболисти и главно действащо лице в мача – Димитър Златанов заявява, че не може да даде обяснение за случилото се.
„Изживявам мислено отново и отново всички мачове. Стигнахме до финала и за съжаление не можахме да го спечелим. Казват, че времето лекува, но тази горчилка не можа да бъде излекувана в моята душа. Още не мога да си дам обяснение нито като състезател, нито като треньор след това. Стигам до някъде и не мога да определя точно какво се случи и причината поради която не можахме да триумфираме пред родна публика. Може би отговорът не е еднозначен“, коментира Златанов.