Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ
НОВИНИ
Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Как горещият българо-македонски скандал разтърси Съвета на Европа в Исландия

Петър Георгиев
от Петър Георгиев
22:00, 19.05.2023
Чете се за: 08:55 мин.
По света
Снимка: БГНЕС
Слушай новината

В страната, където не пада тъмнина, европейските лидери потърсиха светлина в дългия тунел на войната. Срещите на Съвета на Европа са рядкост. Последната беше чак през 2005 г. Но конфликтът в Украйна даде безспорен повод на най-голямата правозащитна организация на континента да свика в Исландия едва четвъртото събрание в над 70-годишната си история. И да покаже дали все още има нужда от подобна институция.

Европейските лидери за пореден път осъдиха руската агресия и потвърдиха подкрепата си за украинския народ. Те са решени да потърсят отговорност от Русия за разрушенията и жертвите на войната. Но не само на думи, а и на практика.

Първата стъпка е създаването на регистър на щетите от войната. В специално интервю за БНТ генералният секретар на Съвета на Европа подчерта, че това е първият правно обвързващ документ, който ще търси отговорност от Москва.

Мария Пейчинович-Бурич - генерален секретар на Съвета на Европа: “В този ключов момент е важно за жертвите да могат да подават искове за щети, за да може в бъдеще да бъдат поне частично компенсирани за страданията, причинени от тази война.”

България също подкрепи регистъра с подписа на вицепрезидента Илияна Йотова.

Илияна Йотова - вицепрезидент на Република България: “В реконструкцията на Украйна трябва да се включат всички държави, а не само най-богатите в рамките на Европейския съюз. И тук е мястото на нашата страна много сериозно да се намеси в този процес.”

Но как ще бъде прилаган този механизъм? Все още не е ясно. Европа обещава регистърът да не бъде поредния бавен бюрократичен инструмент без никакви реални ползи.

Тордис Колбрун Рейкфьорд Гилфадотир - външен министър на Исландия: “След като създадем регистъра, ще трябва да намерим работещ модел за самите компенсации. Има различни подходи. Получихме подкрепата на всички членки, както и държавите от Г-7. Някои казваха, че такива решения ще отнемат години. А ние го постигнахме за шест месеца. Така че откровено вярвам, че с политическа воля и единство можем да успеем.”

А докато Европа защитава бежанците и пострадалите в Украйна, в залата имаше един голям слон. Правата на опозиционното движение в Русия. Москва напусна Съвета на Европа след началото на войната. Беларус никога не е била членка. Затова техните граждани нямат закрилата на тази организация. А това прави репресията още по-лесна.

Мария Пейчинович-Бурич - генерален секретар на Съвета на Европа: “В случая на Беларус досега сме разговаряли с контактни групи от гражданското общество и демократичните сили. При Русия по обективни причини редовно се срещам с правозащитници и хора, желаещи мир, когато идват в Страсбург. Но там все още работим по модел за системна борба с този проблем. Като цяло сме силно притеснени какво се случва и в двете държави.”

Беларуският опозиционен лидер Светлана Цихановская пожела режимът на Лукашенко да не остава в сянката на Путин.

Светлана Цихановская - беларуски опозиционен лидер: “Важно е да напомняме на нашите съюзници за хуманитарната криза в Беларус, за руската заплаха за независимостта ни, за заплахата от ядрени оръжия. Нашата криза не е само вътрешна. Тя се отразява на мира и сигурността в целия регион и цяла Европа. Затова всички демократични държави са задължени да подкрепят Беларус и Украйна по пътя ни към свободата.”

И когато цяла Европа гледаше към проблемите на Изток, там избухна друг голям скандал. Премиерът на Северна Македония Димитър Кавачевски публично нападна България, като я сравни с Русия.

Димитър Ковачевски - министър-председател на Република Северна Македония: Начинът на говорене, широко използван от България спрямо Северна Македония, за съжаление, много наподобява говоренето на Руската федерация за Украйна. Неприемливо е неверни и безпочвени обвинения да се използват злонамерено за политически цели в този решаващ момент за историята на Европа.

Острите думи на Ковачевски дойдоха в отговор на Йотова. Екипът му отклони покана на БНТ за интервю. На форума вицепрезидентът постави въпроса за правата на българите в Северна Македония.

Илияна Йотова - вицепрезидент на Република България: “Няма как да пренебрегнем това, че се палят български клубове, че са бити млади хора в РСМ с риск за живота им, само защото са заявили своята българска идентичност. Правата на българите в Македония все още не са гарантирани. Те не само че все още не са вписани в конституцията на РСМ, но и много ще държим, ако един ден този текст стане реалност, да видим какво е практическото му изпълнение.”

Европейският елит искаше да обсъди климатичните промени и изкуствения интелект. Но българо-македонският спор напомни на организацията, че преди да се насочи към новите заплахи, ще трябва да реши стари проблеми като езика на омразата. Нито Съвета на Европа, нито ООН предложиха ясно решение и вместо това заобиколиха темата.

Мария Пейчинович-Бурич - генерален секретар на Съвета на Европа: “Езикът на омразата е голям проблем за демокрацията като цяло. Що се отнася до вашия въпрос, имаме конкретни органи като рамковата конвенция за защита на националните малцинства и европейската харта за регионалните или малцинствените езици. Това са местата, където подобни спорове трябва да бъдат обсъждани.”

ИлзеБрандсКерис - помощник-генерален секретар по правата на човека към ООН: “Разбира се, езикът на омразата се наказва от закона. Но отвъд това според мен трябва да имаме още политики и лидерство в различните държави, за да спрем успешно този език и да намалим възможността да прерасне в по-големи конфликти, както в други части на света.”

В Рейкявик остана време и за още един български проблем - Шенген. Но и тук развръзката остава за бъдещето. Нидерландският премиер Марк Рюте не се ангажира със срокове.

Ще подкрепите ли България за Шенген?

Марк Рюте - министър-председател на Нидерландия: “Много пъти сме обсъждали Шенген, включително с вашия президент, разбира се. Това обаче не зависи от нас. Трябва да изчакаме следващата оценка на Европейската комисия, за да видим дали е постигнат достатъчен напредък. Така че ние не сме против влизането на България в Шенген. Просто трябва да се уверим, че са изпълнени всички условия.”

Това беше и поредното обещание на срещата в Рейкявик. Събранието на Съвета на Европа предложи повече въпросителни, отколкото новини и решения. Въпреки че е създадена да пази мира, една от най-старите действащи организации използва войната, за да напомни за себе си. Но така напомни и за някои проблеми, с които дори голямата политика не може да се справи. Въпросът е дали отговорността на Русия ще бъде един от тях.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Станислав Генчев: Превъзхождахме Ботев Пловдив в желанието за победа
Станислав Генчев: Превъзхождахме Ботев Пловдив в желанието за победа
Ансамбълът на България направи официална подиум тренировка на европейското първенство в Баку
Ансамбълът на България направи официална подиум тренировка на европейското първенство в Баку