Как ЗСУ може да преодолее Алигаторите, основната сила на руснаците

Война на изтощение

Водещата новина от бойните полета на Украйна за изтеклите седем дни? Най-вероятно въобще не сте чули за нея. А тя е, че неголеми отряди на ЗСУ (украинските въоръжени сили) са напреднали на две места северно от многострадалната Маринка в Донецка област и с голяма вероятност може да се твърди, че са пресекли довоенната демаркационна линия с т.нар. ДНР, която се провъзгласи за република и само отцепи през 2014 г. За пръв път от началото на войната се случва подчинени на Киев въоръжени части да нахлуят за считаната за неприкосновена доскоро територия и де факто още една от т.нар. червени линии начертани от Москва бе премината без да последва каквато и да е реакция в Кремъл. Може би там считат териториалната загуба за твърде незначителна или просто временна, за да си хабят думите и най-вече заплахите? А може би това бе поредния случай на преминаване на „червена“ линия след който няма да се случи нищо въпреки лютите закани на Путин и обкръжението му просто защото въпросните линии съществуват само във въображението им?

Иначе нещо наистина необичайно, новини които да ви карат непрекъснато да посягате към телефона си, да сядате пред компютъра за проверите „онзи“ сайт или да пускате телевизора на кръгъл час - ням. Определено ще има, но не сега. Просто все още не им е дошло времето. Защото в момента се води война на изтощение, чиято цел е да се омаломощи противника както материално така и психологически. Избухват складове, летят ракети към големите градове, рушат се мостове, експлодират командни пунктове, горят камиони и танкове, а двете страни заявяват колкото се може по-шумно за гръмки победи и невероятни загуби, които те са нанесли на противника. Всичко това се нарича война на изтощение. Надделява този, който издържи по-дълго.

Какво се случва с украинското контранастъпление?

Да не си на мястото на Зеленски и Залужни тези дни. Защото на техните плещи в момента се стоварила отговорността хем да продължат войната по курса, който те са избрали, хем да устоят на невероятния политически натиск идващ от всички посоки заради шумно анонсираната контраофанзива, който трябва най-после да покаже някакви „видими“ резултати. Тях реално ги има и те се трупат по малко всеки ден, но не са забележими с просто око, т.е. не са медийно продаваеми.

Случващото се в момента в Югоизточна Украйна в много отношения наподобява на епизод от популярно кулинарно предаване. Там обикновено един или двама чаровни, усмихнати и видимо доста кадърни водещи-готвачи за има-няма двайсет минути (като изключим рекламите) приготвят две, а понякога даже и три ястия. По правило ястията изглеждат перфектно, очевидно е че са доста апетитни, никога не загарят и нищо не се обърква. Самите водещи с добре тренирани усмивки ви убеждават колко лесно, бързо и безпроблемно се приготвя всичко, което са ви показали само и само да ги гледате и следващия път. Защото става въпрос най-вече за бизнес, т.е. за пари, и не чак толкова за кулинария. Пари от рекламни тарифи, от такси, от авторски права, от т.нар. продуктово позициониране. Ако ви покажат, обаче, от край до край целият процес на приготвянето на въпросните две-три ястия сигурно повече никога няма и да си помислите да гледате каквото и да е кулинарно предаване. Защото неорязаната версия би трябвало да включва и написването на сценария, и тестването на рецептите, и подготовката на продуктите, и разсипаната по пода храна, може би някоя друга загоряла тава или тиган, както и дублите повтарящи или потретващи кадрите, които не са се получили.

Нещо подобно се случва в момента и на бойните полета в Украйна. В ход са досадните и медийно непродаваемите подготвителни процеси. Така да се каже, белят се картофите, вадят се тиганите, чупят се яйцата, реже се месото и се бъркат сосовете. Както и се правят много дубли, защото се допускат и много грешки. Всички обаче си искат 20-те минути с усмихнатите водещи-готвачи и когато не ги получат питат защо се бави епизода.

Някои побързаха да обявят вече шумно прокламираното украинско настъпление за провалено. Сред тях, разбира се, са основните московски пропагандни медии, западни манипулатори путинисти като неприятния Скот Ритър, наши доморасли неосталинисти у които думата Москва предизвиква религиозни вибрации, ненавиждащи всичко европейско и англоговорящо комплексари от Третия Свят, крайно десни привърженици на Тръмп, и въобще всякакви откачалки достойни да бъдат увековечени в някоя научно-фантастична сага. Тяхното мнение има точно толкова тежест, колкото вие му позволите да има. Защото ако по принцип сте податливи на пропаганда и външни внушения, най-вероятно ще клъвнете на тезите им, че ЗСУ тотално са се провалили и от окончателното поражение на Украйна ни делят броени седмици. Ако ги игнорирате, обаче, не след дълго, когато някой участък руският фронт се сгромоляса, ще видите как изброените по-горе кресливи същества моментално ще сменят репертоара и ще намерят нови теми, по които да орисват.

Доста по-сериозен, макар и не толкова забележим, е натискът оказван на Киев от определени „правилни“ сили на запад и северозапад от нас. Става въпрос за някои политически и управленски кръгове в т.нар. Стара Европа и САЩ, които продължават да недоумяват защо, въпреки купчините модерни оръжия получени от ЗСУ напоследък и месеците на специализирана подготовка по полигони на НАТО, все още няма видим, т.е. медийно продаваем резултат на бойното поле. За тях намекна и президентът Зеленски в редовното си вечерно обръщение към нацията в сряда. Такива коментари се промъкват и от анализите на популярни военни експерти блогъри, както и от статиите на някои много влиятелни англоезични световни медии.

Техните аргументи варират от „Нали им дадохме всичко, защо не се получава?“ и „Това е натовска техника, а те я използват по съветски“ до „Трябва да съберат всичките си сили на едно място и да ударят мощно, а не да ги разпиляват по целия фронт“. Тук нещата, според мен, са доста по-дълбоки. Става въпрос, поне отчасти, за традиционния западен елитаризъм, чувство за превъзходство, пренебрежение, високомерие и въобще усещане, че в сравнение с тях всеки роден на изток от Елба е достоен само да им мие чиниите, разхожда кучето и паркира колата. Лъскави политици, понякога второ, трето и даже четвърто поколение, изглеждащи перфектно в дрехите и обувките си за хиляди, се опитват да дават акъл точно колко хора трябва да умрат, без въобще да имат и най-малка представа как изглежда умирането отблизо. Много често това са същите хора, които миналата година отказваха да дадат този или онзи вид оръжия на Украйна „за да не се ядоса Путин“. Защото ако го бяха направили тогава, хиляди животи щяха да бъдат спасени, а ситуацията на фронта щеше да е доста по-различна.

Не мога да не спомена и третата групичка с определено медийно влияние, която трескаво пита къде се бави епизода. Става въпрос за пъстра сбирщина от всевъзможни антипутински настроени блогъри, влогъри, Ютюб-политици, журналисти на свободна практика, руски пишман опозиционери и какви ли още не същества от този род. Тяхното основно преимущество е обаятелното медийно присъствие, главният им аргумент са стотиците хиляди и даже милиони абонати в социалните мрежи (гарантиращи им солидни месечни доходи), а репертоарът им обикновено се състои от анализи на клипове показващи мизерията в руската Глубинка, умуваници от рода дали това което се вижда е истинският Путин или негов двойник, интервюта един с друг, както и двайсетминутни коментари на тема „Защо смятам, че Путин ще умре в четвъртък“ или „Ще видите че в понеделник в Москва ще има военен преврат, моите сигурни източници вече ми го съобщиха“. И така до следващия клип. Основният проблем на тези хорица, обаче е, че са абсолютно некомпетентни във военно и даже политическо отношение. А именно те през изминалите месеци създадоха тази тотално нереалистична атмосфера на свръх очаквания и надежди, че в момента в който офанзивата на ЗСУ започне руската армия едва ли не ще бъде пометена за часове. Иначе те може и искрено да не понасят сегашния режим в Кремъл, но са доста прагматични и меркантилни, и здраво са яхнали гребена на медийната вълна (т.е. войната в Украйна), което им осигурява повече от прилични приходи. Именно заради нереалистичните анализи на такъв род източници през последните дни Киев се опитва да ограничи до минимум официалната информация постъпваща от фронта.

А сега нека да видим как генерал Залужни и офицерите му белят картофите и режат лука за поредния епизод на предаването.

Алигатор срещу Леопард, човек срещу човек

След време, когато тази война най-накрая приключи и постепенно документите за нея станат достъпни, със сигурност ще разберем много нови факти, които към момента няма как да излязат на светло. Мен лично към настоящия момент ми е интересно да науча как точно е изглеждал първоначалният план за започналата вече офанзива на ЗСУ и претърпял ли е промени след като те се натъкнаха на изключително ожесточена руска съпротива? Според моето скромно мнение промени са направени, за да може атакуващите части на Киев да се адаптират максимално бързо към новите реалности на бойното поле.

Ако си спомняте, в първите дни на настъплението на украинците в Запорожска област те претърпяха поне едно-две неприятни поражения, когато техни колони включващи модерни немски танкове Леопард и американски бронетранспортьори Бредли попадаха под ударите на руснаците и биваха изваждани от строя. Кадрите за това не след дълго обиколиха целия свят и разбира се, бяха използвани максимално за пропагандни цели от промосковските медии. Вероятно в Киев са си направили нужните изводи, защото от тогава насетне почти не може да се види масирано използване на бронетехника от страна на ЗСУ и навсякъде се атакува с малки комбинирани групи от пехотинци и бронирани машини поддържани от артилерия. На генерал Залужни и щабът му явно не му е било необходимо много време да съобразят, че когато полетата наоколо са обилно минирани и движението може да се осъществява само по пътищата в колона по един, могат да станат лесна мишена. Затова сега всяко късче земя първо се разузнава, после се разминира и накрая споменатите малки комбинирани групи тръгват в атака. Тъй като навсякъде руснаците са се окопали дълбоко, много често схватките се водят по добре забравеният метод „лице в лице“. Ръкопашният бой, хвърлянето на гранати, стрелба от упор – това са моментните брутални реалности на войната в Югоизточна Украйна. А казват, че войните през сегашното столетие щели да бъдат високотехнологични...

В началото на седмицата, например, научихме, че ЗСУ са успели да овладеят село Пятихатки в Запорожка област, недалеч от завоя на Днепър и вече пресъхналото водохранилище. Превзето е за няколко дни, а отбраняващият го батальон от Осетия (ок. 300 души) е бил практически избит до крак. Осетинците се биели за всяка къща, буквално до последния куршум, а някои от тях дори предпочели самоубийството пред плена. На следващия ден украинците завземат горичка на западните подстъпи към селото, а на по-следващия се придвижват по долината на югозапад от него. Междувременно парират всички опити на руснаците да си върнат Пятихатки чрез поддържани от танкове контраатаки. След това украинците отново тръгват в атака и завземат ключовите височини югозападно от селото, които преграждат подстъпите към най-близкия населен пункт, село Жеребянки, което очевидно ще е следващата им голяма цел.

А сега добавете към тази картина рева на моторите на танковете, стоновете на ранените, експлозиите на снарядите, свистенето на самолетите, картечната стрелба, безшумното приближаване на дроновете, мириса на изгоряло, жаждата, цигареният дим през кратките паузи, както и потните чела на шофьорите опитващи се да докарат храна, вода, муниции и гориво, както да изкарат от този ад бинтованите и надяващите се да оцелеят пострадали. И така по цялата дължина на многокилометровия фронт.

Навлизам в такива подробности именно защото се опитвам да ви накарам да усетите как изглежда битката отблизо, през очите на обикновения войник, в района на т.нар. Приазовие. Това е бруталната същност на „мишите стъпки“, с които ЗСУ се придвижва напред. Разбира се, че не можем да говорим за никакъв провал на настъплението, просто то се движи много бавно напред. Явно, при превъзходството на руснаците в артилерия и във въздуха, тактиката „прегърни противника“ е единствената, която засега работи относително добре за украинците.

За да не заглъхне контраофанзивата съвсем, генерал Залужни и командирите под него трябва да решат едновременно няколко сериозни проблема.

Първият от тях, и може би най-сериозен, са руските удари от въздуха. Те се осъществят поне по три начина, кой от кой по-неприятни. Единият е традиционен – чрез щурмова авиация. Засега украинците се справят най-вече като се опитват да маскират добре позициите си, както и като се стремят да не скупчват много техника на малка площ, за да не става тя лесна мишена при евентуален удар. И докато пасивните мерки явно дават някакъв резултат, но така стои въпроса със активната защита, най-вече ракетните комплекси, защото скоро не се е чуло за свален руски самолет. Основната причина за това вероятно е липсата на ПВО комплекси с по-голям обхват, защото руските пилоти рядко се осмеляват да летят непосредствено над бойното поле, а предпочитат да обстрелват целите си от разстояние, извън обсега на повечето украински оръжия.

Доста повече главоболия на ЗСУ в момента създават руските хеликоптери Ка-52 Алигатор, чиито действия напоследък получиха доста голямо медийно внимание. Това са модерни бронирани машини буквално наблъскани с най-съвременна електроника, които изискват първокласно управление на двойка пилоти. Уредите за наблюдение позволяват да се работи както денем така и нощем, а въоръжението е както активно така и пасивно. Активното са най-вече управляеми ракети „Вихър“, способни да пробият броня до 1000 мм (т.е. няма танк на света, който да им устои), а пасивното се състои от средства за радиоелектронна борба, които създават смущения на противниковите ракети насочени към хеликоптера. Алигаторът обикновено изстрелва ракетите си на 10 км от целта, които достигат целта за приблизително 30 секунди. Като добавим към това, че техният полет се коригира от пилотската кабина, то шансовете на набелязаната жертва да избегне точно попадение са минимални.

Украинците към момента се борят с Алигаторите с променлив успех. Засега, според техните доклади, почти през ден успяват да свалят по един, като от началото на офанзивата бройката ликвидираните Алигатори е поне шест. Най-често те биват улучвани от ръчно преносими зенитни ракети („Оса“, „Стингър“), но това изисква доста добри умения от страна на оператора, както и известна доза късмет. Сами разбирате, че да се разчита, че такива значителни сили настъпващи на широк фронт ще бъдат прикривани от някакви ракетчици подтичващи насам-натам из бойното поле, които се чудят зад кой храст най-бързо да се прикрият, не е много сериозно начинание.

Има, разбира се, начин генерал Залужни и другите отговорни лица да снижат ефекта от руските въздушни удари като обърнат баланса на силите в своя полза, но той е твърде рисков, за да прибегнат до него. Защото трябва да изтеглят ПВО комплексите охраняващи небето над големите градове и да ги пратят към фронта. Те обаче, в никакъв, случай няма да го направят, тъй като ще обрекат много мирни граждани на разруха и страдания. А в една война именно армията трябва да се жертва за добруването на цивилното население, а не обратното. Впрочем, сериозни военни анализатори твърдят, че зачестилите в последно време руски удари с ракети и дронове срещу Одеса, Кривой Рог и Харков се извършват именно с цел да се прикове украинската ПВО към тези места и да й се попречи да бъде използвана на фронта. Като се замисли човек, има доста логика в тези твърдения.

От Киев се опитват да решат проблема генерално и както винаги надеждите им отново са отправени към Запада. Разчита се най-вече да получат по-голяма бройка мобилни ракетни установки с поне 10 км обсег, т.е. монтирани на автомобили или верижни машини), които да се движат заедно с бронетанковите части и така да ги прикрият. До момента западните партньори на Украйна са доставили неголямо количество подобни комплекси, но са нужни още доста.

Друг вариант е ЗСУ да се опитат да изпреварят събитията и от плячка да се превърнат в потенциални ловци. Това може да стана реалност чак около Нова година, когато се очаква най-после да приключи подготовката на ескадрилите, въоръжени с американските изтребители F-16. Ако се използват масирано, те най-вероятно ще „изметат“ небето над Запорожието от Алигаторите.

Проблемът може да се реши отчасти, ако американците най-накрая се престрашат да дадат на ЗСУ ракети със среден обсег ATACMS. Отвен че могат да летят на до 300 км, те се изстрелват от добре познатите на украинците установки Хаймарс. В момента, в който се чуе,, че такива оръжия най-после са пристигнали в Украйна, това автоматично ще означава и че всички летища на които се базират руските ударни хеликоптери ще бъдат атакувани. Доколкото ми е известно, положителното разрешаване на въпроса може да счита за почти сигурно, а появата им в арсенала на ЗСУ – за предстояща. Единственото, което все още остава неизвестно е - кога ще ги видим в действие.

Когато чета и слушам как изтребители F-16 или ракети ATACMS могат да променят ситуацията на бойното поле, неизбежно се сещам за това колко отдавна украинците се молят да им ги дадат. В началото получаваха категорични откази, а по-късно – уклончиви отговори и мъгляви обесения. Зад всички тях, обаче, прозираше традиционното оправдание: „Не бива да ядосваме Путин“. Същият този Путин, на който вече му треперят ръцете, когато се налага да говори пред публика.

Що се отнася до „наземните“ проблеми, с които засега се сблъскват войските на Киев, те ги решават доста по-успешно. Единият от тях са минните полета, които към момента ЗСУ успяват да преодолеят чрез дистанционно взривяване или чрез специални минопочистващи булдозери.

Доста голям прогрес се отбелязва и в борбата с руската артилерия, която доскоро беше най-голяма „болка“ на ЗСУ. Атакувайки на широк фронт, украинците принуждават много голям брой руски батареи едновременно да откриват огън и така да разкриват позициите си. Моментално по тях се стоварва ответен удар и те биват изваждани от строя и даже унищожавани. Само миналият месец около 500 оръдия на агресора бяха накарани да замлъкнат, а тази сряда бе постигнат абсолютен рекорд – Киев съобщи, че цели 44 руски артилерийски системи от всякакъв вид и калибър са получили директни попадения.

Ако има някаква област, в която ЗСУ имат категорично надмощие над противника си и даже стават все по-добри, то това безспорно е логистичната война. Не минава ден без да чуем я за улучен руски щаб, детонирал склад или разрушен мост. Така бе и тази седмица, като този път успеваемостта на украинците бе направо феноменална.

Първо бе вдигнат във въздуха командния пункт на руската 80-а Бригада, а скоро след това бе взривен вероятно най-големият склад за амуниции, който Русия е губила от началото на война. В района на Риково, основна разпределителна гара между Мелитопол и Крим, експлодираха около 10 хангара и горяха в продължение на 6 часа. Според руски източници са загинали 52 военнослужещи. Но не беше само Раково. Скоро след това с прецизни удари бяха ликвидирани поне още десетина склада, макар и по-малки.

Най-големият удар на Киев, обаче, тепърва предстоеше. В четвъртък сутринта три крилати ракети Storm Shadow повреждат тежко основният шосеен мост между Крим и Южна Украйна в района на Чонгар. Счита се, че до момента през него преминава около 70% от сухопътното снабдяване на силите на Путин на север от Азовско море.

Въпросът колко време ще е нужно на руснаците да го ремонтират и пуснат в действие остава открит, а дотогава целият им трафик ще минава през Армянск. Но том шосето е с доста по-малка пропускателна способност.

Как проблемите и случките описани по-горе ще се отразят на украинската офанзива оттук нататък? Очевидно екипажите на руските ударни хеликоптери Ка-52 Алигатор са на едно едно доста добро ниво, а самите машини разполагат с внушително въоръжение. Проблеми на ЗСУ създава и руската бойна авиация и особено дроновете камикадзе. Във въздушните сили на всички държави традиционно попадат хора с интелект и високо образование, както в пилотските кабини, така и в пунктовете за управление. Но пък трудно може да се намери пример в историята, когато военна кампания е била спечелена най-вече с удари от въздуха. Винаги от решаващо значение са били събитията долу, на земята. А именно там руснаците куцат сериозно. Тяхната пехота на моменти прилича на някаква сбирщина, а не на професионална войска. Като добавим към това огромните загуби в артилерия и най-вече в амуниции през предишните дни, които няма да могат да бъдат възстановени толкова бързо, както и невъзможността незабавно да бъдат докарани нови, заради разрушените пътища и мостове, то не би било трудно да предположим в чия полза би трябвало да се наклонят везните на бойното поле в Приазовието в обозримо бъдеще.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube