С аргумента, че Народното събрание не може да променя вече ратифицирани международни договори Конституционния съд преди година потвърди решението на парламента, с което се отказва свикването на референдум, предложен от "Възраждане".
Тогава от партията на Костадин Костадинов бяха събрали над 400 000 подписа за запазването на лева като национална валута до 2043 г.
Какви са конституционните и законовите основания за национален референдум?
- Защо международните договори се оказват с особено значение
Още в член 5 на Конституцията е записано, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Предвидено е още, че договори, като този за членството в Европейския съюз се ратифицират с Конституционно мнозинство. В случая конкретно договора за присъединяването на България е ратифициран точно преди 20 години - на 11 май 2005 г. с гласовете на 231 народни представители. Приемането на еврото, при отговарянето на определени критерии, е част от този договор. В Закона за референдумите пък е записано, че Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация".
- Какво следва да направи парламента, след като президентът внесе предложението за свикването на референдум?
Парламентът трябва да вземе решение, с което да приеме или да откаже свикването на референдум по предложения от президента въпрос дали да се въведе еврото през 2026 г. Такъв беше случаят и с внесената от "Възраждане" подписка, с над 400 000 подписа за свикване на референдум за запазване на лева като национална валута до 2043 година. Тогава парламентът отхвърли искането за референдум и решението беше изпратено в Конституционния съд".
- С какви мотиви Конституционният съд потвърди решението, с което Народното събрание отказа свикването на предложения от "Възраждане" референдум?
Конституционният съд казва, че самото решение на парламента е взето според изисквания на правилника и Конституцията. В мотивите си обаче конституционните съдии сочат, че въпросът не е от компетентността на Народното събрание и по тази причина, дори да има референдум и той да бъде с положителен за поставения въпрос резултат, парламентът не може да изпълни това решение на референдума. В мотивите пише още, че Конституцията изисква конституционно мнозинство за ратификацията на Договора за членство в Европейския съюз и това е гаранция за "една висока степен на обществено съгласие и отразява значимостта на акта на присъединяването на конституционно равнище. И третият аргумент на Конституционния съд е, че парламентът не може едностранно да променя договора за присъединяване и поради тази причина той не може да бъде променен и чрез национален референдум".
Конституция на Република България
Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат.
(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Чл. 84. Народното събрание:
5. приема решение за произвеждане на национален референдум;
Чл. 98. Президентът на републиката:
1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.
Закон за референдумите
Чл. 9. (1) Национален референдум се произвежда за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.
(4) Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация.
проф. Пламен Киров, ръководител на Катедрата по Конституционноправни науки в СУ "Св. Климент Охридски": "Конституционният съд се произнесе миналата година по подобно искане, което беше на основата на един инициативен комитет, който събра 640 000 подписа, внесе го в Народното събрание. В Закона пише, че когато има 400 000 подписа, парламентът взима решение за провеждане на референдум. Не взеха решение, казаха: "Не може да се провежда по този въпрос референдум". Отказаха. Въпросът отиде в Конституционния съд по инициатива на 48 народни представители. Конституционният съд се произнесе, но той се произнесе, че решението на Народното събрание, с което отказва да се проведе референдум не е противоконституционно. Това е решението на Конституционния съд".
Вижте повече в прякото включване на Иво Никодимов
Чуй новините
Подкаст
