Какво губим като общество от многото и тежки катастрофи по пътищата? Освен огромния брой жертви и психичната травма за техните близки, това ни струва и почти два процента от брутния вътрешен продукт всяка година.
Това детенце няма да бъде ученик, няма да бъде младеж, няма да има и семейство.
"Няма почти българско семейство в по-широкия кръг, който да не е участник в катастрофа", заяви Владимир Тодоров, Българска асоциация на пострадали при катастрофи.
"Имаме много източници на травми, които поддържаме и не създаваме превантивна система за удържането им, ходим след дъжд качулка", допълни д-р Пламен Димитров, психолог.
"Катастрофите бъркат в джоба на всеки", смята Владимир Тодоров.
"Говорим за милиарди, които се губят в годините, милиарди евро, които се губят", коментира проф. д-р Христина Николова, ръководител катедра "Икономика на транспорта и енергетиката" в УНСС.
Катастрофите водят до по-голяма бедност. Те водят до бедност на цялото общество", добави Владимир Тодоров.
Твърде много хора губят живота си в катастрофи у нас. В пъти повече от почти всички държави в Европейския съюз. Над 6000 души са загинали на пътя за 10 години. Над 84 000 са били тежко ранени. Това има своята цена, която плащаме колективно като общество.
"Един град като Банско е изчезнал, а един град като Ямбол е с ранени и пострадали за последните 10 години", заяви Владимир Тодоров, Българска асоциация на пострадали при катастрофи.
"Когато говорим за това, че сме с най много жертви на пътя има случаи, в които казват "е, България е толкова малка, няма чак толкова много жертви", но всъщност говорим за преизчисляване на един милион население и там обикновено сме начело на европейската класация", допълни проф. д-р Христина Николова, ръководител катедра "Икономика на транспорта и енергетиката" в УНСС.
Какво наистина губи обществото, когато стане тежка катастрофа? Проф. Николова от години изследва този въпрос.
"Ако сумираме за последните 10 години, всички тези загуби възлизат на над 27 милиарда евро за държавата ни, така че говорим за нещо стресиращо наистина", заяви проф. д-р Христина Николова.
"Ако искаме да го смятаме в километри магистрали, ако искаме да го смятаме като болници, в училища. Това е огромен ресурс, който цялото ни общество губи", коментира Владимир Тодоров, Българска асоциация на пострадали при катастрофи.
Съществува европейска методика, която отчита икономическата и социалната цена на пътнотранспортните произшествия.
"За Европа средната стойност на човешкия живот, загубен в ПТП се оценява на около 2,9 млн. евро. По една методика за трансфер на тези стойности и за адаптиране на тези стойности на национално ниво, тази стойност на човешкия живот за България е преизчислена на база на БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност и разбира се индекс на потребителски цени за годините, към момента приблизително на милион и 700 000 евро", поясни проф. д-р Христина Николова, ръководител катедра "Икономика на транспорта и енергетиката" в УНСС.
Това е разбивката на разходите за загинали в пътнотранспортни произшествия у нас за 10 години. Така става ясно, че само за година разходите за загинали в катастрофи са около един милиард евро.
"Имаме две ключови групи с разходи, които можем да оценим икономически. На първо място това е загубата на произведена продукция от гледна точка на участието на хората, които са пострадали или загинали в инциденти и втората група разходи това са т.нар. нематериални разходи - или още от английски хумън кост - разходите, свързани с причинена болка, страдание", уточни проф. д-р Христина Николова.
Разходите за икономиката от настъпили катастрофи се изчисляват спрямо няколко показателя - човешко благосъстояние - тук се включва загубения човешки живот, тежките и леки наранявания, загуба на производителност, медицински и административни разходи.
"Това са преки и косвени загуби като тук влизат увредената инфраструктура, разбитите пътища, болничния престой, медицинските разноски, които се правят, престоят след това в реанимационни състояния, натоварванията на пенсионната система, защото ние годишно имаме около 550 - 600 загинали, но имаме 8000 - 9000 тежко инвалидизирани хора, които всъщност влизат в социалната и пенсионната система", заяви Владимир Тодоров, Българска асоциация на пострадали при катастрофи.
"Статистиката на европейско ниво показва, че около 50% от разходите, които възникват в здравната система за лечение на пострадали, за първа помощ , спешна помощ, впоследствие болнично, извънболнично са около 50 процента покрити от застрахователната система, останалите са за сметка на цялото общество. Над 55% от загубите на продукция остават за сметка на обществото, остават за сметка на компаниите, в които работят тези хора", допълни проф. д-р Христина Николова, ръководител катедра "Икономика на транспорта и енергетиката" в УНСС.
Губим близо два процента от брутния си вътрешен продукт на година вследствие на огромния брой тежки произшествия, които допускаме на пътя. За повечето европейски страни процентът е под единица. Анализът на загубите дава възможност да се съпостави кое е по-изгодно за държавата - да вложи средства в превенция или да търпи загубите от катастрофите.
"При всички случаи разходите, които възникват вследствие на тези инциденти, са много по големи отколкото това, което държавата би инвестирала, за да намали ПТП и подобри пътната безопасност, тоест ще се види, че печалбата бих казала или ползите за обществото от това да се подобри пътната безопасност ще бъдат огромни. Има цели обществени сектори, на които бюджетите са на такава стойност, ние губим един обществен сектор и финансирането за него заради ПТП и разходите, които възникват вследствие от тях", заяви проф. д-р Христина Николова.
"Основно загиват млади хора, жени в детеродна възраст, около 30 деца загиват всяка година, това е една класна стая остава празна на 15 септември. Така че освен личните трагедии, мъки, черни забрадки, почернени семейства, катастрофите бъркат в джоба на всеки един от нас и то бъркат много сериозно", допълни Владимир Тодоров.
Сметките показват, че за държавата е много по-евтино да положи усилия, за да намали катастрофите, отколкото да покрива разходите за тях. Въпреки това дебатът какво трябва да се промени, за да се овладее тази криза трудно започва.
"Непопулярни мерки трябва да се въведат, мерки, които ще бъдат в ущърб на пътните хулигани, да се отнемат колите на пияните шофьори, да се създаде система за събиране на глобите. на булеварда злополучния, на който загинаха двама млади души за един месец са констатирани 13 000 нарушения на скоростта. В същото време пътна полиция разполага само с три камери. От другата страна Столична община разполага с 600 камери, но двете системи не са свързани. Защо?", попита Владимир Тодоров, Българска асоциация на пострадали при катастрофи.
Първите три месеца на тази година в катастрофи са загинали 109 души - по един, дори двама души всеки ден. Тази обстановка на несигурност създава тревожност в обществото. Това от своя страна генерира разходи за терапия, но и затваря порочния кръг, при който невъзможността да се справиш с проблемите често води до агресия на пътя.
"Агресивното шофиране, въобще поведението на пътя е олицетворение на състоянието ни", заяви д-р Пламен Димитров, психолог.
БНТ: Тоест живеем в едно травмирано общество?
Д-р Пламен Димитров: Това е хронично, те са основният фактор в мирно време хората да се връщат с психологически травми, подобни на тези на военните бойни действия, където умират хора и се убиват. Загубите от загуба на работоспособността, отсъствие, огромните медицински и други разходи, защото и психотерапията е скъпа и когато човек трябва да възстанови себе си и е загубил важни хора, всичко това има икономическо измерение, но най-важното е това, че човек не е себе си, има нужда от помощ и когато тя не му се осигури навреме носи със себе си всички тези спомени.
"Когато говорим за катастрофа, това е катастрофа за цялото семейство. Променя се битието на цялото семейства, даже на няколко семейства. При загинал човек остават сираци, променя се материалното положение, цялостна трансформация в негативен аспект на няколко семейства. Когато се качат 4 души и не дай си боже те загинат и отзад има 40 - 50 души, които страдат емоционално, и на които им се преобръща животът", каза още Владимир Тодоров, Българска асоциация на пострадали при катастрофи.
Цената, която плащаме като общество за това, че десетилетия не се справяме с нарушителите на пътя е изключително висока. И като пари и като психическо здраве, и разбира се като загуба на живот. Въпросът е искаме ли това да се промени.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube