Какво ще се случи с въглищните мини у нас?

Цветелина Катанска
от Цветелина Катанска
21:02, 19.09.2020
9801
Чете се за: 05:21 мин.
СЛЕД НОВИНИТЕ
Снимка: Цветелина Катанска

Пет години преди "Зелената сделка" да влезе в сила въгледобивният отрасъл у нас вече се задъхва заради намалялото търсене. България обаче не се отказва от своите въглища.


Наско Митев, представител на КНСБ в "Мини Марица Изток": Всъщност не съм оптимист, защото тази зелена сделка, която ние все по-често чуваме и коментираме, при нас я няма яснотата, свързана с нея и тази неяснота всъщност не гарантира оптимизма ни.

Христо Казанджиев, енергиен експерт: Ще изпуснем влака и, както вече се очертава лека полека, ние го изпускаме, с невъзможността например да се финансират проекти чрез банкови заеми за изграждане на бинарни газови блокове.

Стефан Николов, жител на Гълъбово: Все пак тук живеят хора, не сме животни, има деца, както виждате, тези деца го виждат това нещо, да не говорим, че доста хора страдат от онкологични заболявания.

Теменужка Петкова, министър на енергетиката: Това, което ние възнамеряваме да направим, и това, което е наша политика и наша цел и е ясно отразено в проекта за енергийна стратегия и в интегрирания план климат-енергетика е до 2030 г., ясно сме посочили, че тези централи ще продължат да работят и ние ще разчитаме на тях.

Дали обаче ще се случи точно така? Държавните мини работят 24 часа, за да захранят трите големи теца в околността, специфичното е, че тези тецове могат да работят единствено с въглищата добити в "Мини Марица Изток". В случай, че тецовете не работят, спират и мините. А защо те могат да спрат? Отговорът е прост - пазарна икономика.

След влизането в сила на изискванията по зелената сделка, държавата няма да може да подпомага централите при закупуване на емисиите парникови газове, с които те замърсяват. А това означава че цената на тока от тецовете ще стане неконкурентна.

Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" вече се сблъска с този проблем. Тя е част от свободния пазар на ток и е по-изгодно да не работи, отколкото да бъде пускана. Останалите три централи в комплекса засега разчитат на други опори - американските на дългосрочни договори, "Брикел" на помощ от държавата.

Теменужка Петкова, министър на енергетиката: След като договорите на двете американски централи изтекат, те сами ще преценят каква политика да предприемат след това. Няма икономически субект, който да бъде задължен да работи, ако той генерира загуби.

През това време работата в мините продължава.

Ясен Чаушев, директор производствени и технически въпроси в "Мини Марица Изток": Ние съвсем нескромно казано произвеждаме от 35 до 40% от електроенергията на страната. Тоест електроенергията, произвеждана от въглища, които се дават от нашите рудници.

В рудника работят 7300 души пряко в производството, които обслужват територия, която е два пъти по-голяма от тази на София.

Ясен Чаушев, директор производствени и технически въпроси в "Мини Марица Изток": Производството в годишен аспект варира съответно от заявките, от консумацията на електроенергия, която е необходима за държавата, варира между 25 и 30 млн. тона въглища.

Освен пряко заетите, косвено с комплекса "Марица Изток" са заети близо 100 000 човека.

Наско Митев, представител на КНСБ в "Мини Марица Изток": Аз като синдикалист виждам зад тези цифри живи хора, които имат семейства, които имат деца, които някак им взимаме бъдещето. Много пъти сме казвали и продължаваме да го повтаряме, че комплексът като цяло трябва да има реален план, трябва да има краткосрочна визия.

От организацията не са доволни от новата енергийна стратегия, защото тя не дава яснота какво ще се случи с въглищните централи и мините. До тук имат само една заявка, че ще продължат да работят. Но никой не говори за модернизация, нито мисли за алтернативи.

Наско Митев, представител на КНСБ в "Мини Марица Изток": То не може като кварталната бакалия, днес да го затвориш и да го отвориш след известно време.

Логично, човекът, който отговаря за зелената сделка в сдружението на общините в България, е кметът на Стара Загора. По този повод той имаше и среща с ръководството на "Мини Марица Изток" в понеделник. Какво е обсъждано на срещата и какви са алтернативните за региона така и не успяхме да разберем, тъй като кметът не пожела да застане пред камерата ни.

В региона обаче се мисли и за алтернативни проекти.


Гергана Микова, областен управител на Стара Загора: Трябва да продължим да се борим с всички усилия да отложим максимално дълго във времето това да не се случи, а междувременно нищо не ни пречи ние все пак да търсим алтернативи. Това е една по-дългосрочна програма защото знаете, че съвсем наскоро правителството отпусна 55 млн. лева, които ще бъдат използвани за оздравителна програма за "Мини Марица Изток", така че говорим за мерки с превантивен изпреварващ характер. Всички знаем, че рано или късно ще се наложи да направим този преход. Дали частичен или да се надяваме и да работим, за това да бъде частичен и да не понесем съответната социална цена, да не платим най-високия данък, да не платим с безработица или по-нисък жизнен стандарт.

А това може да се случи, защото по данни на местния бизнес близо 800 от фирмите в региона са пряко свързани с дейността на мините и тецовете.

Иван Ленков, Българска стопанска камара - Стара Загора: Не малка част, не по-малко от 10% от фирмите в Стара Загора работят на територията на "Мини Марица Изток". Ако примерно, така както е предвидено след 2025 г. да настъпят катаклизми за производството на електроенергия и специално за "Мини Марица Изток", за региона това ще бъде пагубно, аз бих казал, че би било пагубно и за държавата, защото между 30 и 40% от електроенергията се произвежда от "Мини Марица Изток".

Фирмите очакват държавата да е тази, която да поеме инициативата.

Иван Ленков, Българска стопанска камара - Стара Загора: Бизнесът по-лесно от държавата ще се ориентира и ще тръгне да работи, докато държавата работи в макрорамки на много пари - 2 млрд. - 5 млрд.

Теменужка Петкова, министър на енергетиката: Нашият план е много ясен. Това, което трябва да се знае, е, че ние ще разчитаме на тези мощности за в бъдеще, тъй като те са основни, базови мощности. Разбира се, ние ще разчитаме при стриктно спазване на европейските изисквания за околната среда, защото знаем колко важно е преди всичко животът и здравето на хората. Ние работим в тази посока.

Държавата обаче няма план Б. Визията се изчерпва до максимално удължаване на живота на мините и прилежащите централи. Ако те искат да се модернизират или да сменят използваното гориво, трябва сами да го решат.

Христо Казанджиев, енергиен експерт: Мината ще продължи да генерира много сериозни загуби ако не се реформира и не се предприеме политика за редуциране на разходите. При положение, че цената на електроенергия е толкова висока, а това, което се очаква, е, че тя ще продължи да се увеличава, централите стават неконкурентоспособни и ще прекратят дейността си по естествени причини.

Най-рано се очаква това да се случи след четири години. А междувременно еколозите напомнят какъв е смисълът на зелената сделка.

Меглена Антонова, "Грийнпийс България": Вече много добре знаем, че производството на въглища носи със себе си големи проблеми, свързани и с човешкото здраве и с околната среда, от една страна става дума за климатичните промени, причинени от човешка дейност, от друга страна имаме и сериозен проблем, свързан със замърсяването.

Сред градовете, които най-сериозно са пострадали от дейността на четирите централи в района, е Гълъбово.

Стефан Николов, жител на Гълъбово: Просто няма въздух за дишане и си оставаш вкъщи, затваряш си прозорци, всичко затваряш. Ако случайно си забравиш прозореца отворен и отидеш на някаква екскурзия, случайно да духне вятър, след това познай какво те чака вкъщи.

Освен жител на града Стефан Николов е и общински съветник. От години той настоява да бъдат взети мерки на държавно ниво, които да не позволят централи да нарушават правилата.

Стефан Николов, жител на Гълъбово: Решение не е да се затвори всичко, решение е да се започне да се инвестира в модерни технологии и да се запазят работните места, това е решението. Не е решението, да се правим, че няма проблем.

Един от проблемите, за който сигнализират жителите на Гълъбово, е шламохранилището. При дни с много вятър, пепелта от него се разнася на километри.

Меглена Антонова, "Грийнпийс България": Решенията са не да продължаваме да даваме разрешителни индивидуално на всяка централа, които индивидуално да изпълняват изискванията, тоест ако трябва да се погледне целият район, за да се погледне какви са възможностите индивидуално, да се разгледа замърсяването там и да се погледне дали някои централи могат да изпълняват изискванията други сами да ги изпълняват.

Тодор Тодоров, екологично сдружение "За Земята": Зелената сделка е нещо, което ще се случи или с нас или въпреки нас, така или иначе. Тя трябва да се случи, защото виждането за зелената сделка в Европейския съюз е като възможност, единствено в България има една нагласа, че лошият Брюксел ни налага лоши условия, за да спре индустрията ни.

Според еколозите алтернативи има, но нагласи за тяхното случване все още не.

Тодор Тодоров, екологично сдружение "За Земята": Най-голямото богатство в района на "Марица Изток" не са въглищата, които си отиват в цял свят, а са хората. Не можем да защитим въглищната индустрия, просто защото въглищата не са бъдеще.

Зелената сделка наистина не изисква спирането на тецовете, но изисква намаляването на въглеродните емисии. Това има своята цена. Ако България не побърза с плана си за модернизация или алтернативни проекти, може да се окаже, че централите ни няма да отговарят на изискванията, съответно ще плащат повече за емисии и токът от тях ще стане неконкурентоспособен за свободния пазар и непоносим като цена за бита.

Тогава мините сами ще трябва да затворят и България не само ще се окаже с ръст на безработните, но и без ток. Ще остане застрашено и здравето на хората в региона, което може да го превърне в поредния обезлюден район у нас.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Цивилни загинаха при въздушни удари срещу талибаните в Афганистан
Цивилни загинаха при въздушни удари срещу талибаните в Афганистан
Изненада от "Металика" - втори симфоничен албум, този път и визуален
Изненада от "Металика" - втори симфоничен албум, този път и визуален