"Климатът - горещата истина": Учени изследват родопския силивряк заради неговата студоустойчивост

Реколтата от селскостопанска продукция у нас може да бъде поставена на сериозно изпитание заради климатичните изменения през следващите години. За това предупреждават учени, които вече търсят устойчиви решения. В Пловдив, в Център за върхови постижения, от няколко години се прави генно и молекулярно проучване на различни природни механизми, с които рядко срещани диви растения са развили уникални способности за адаптация.

Как откритията и резултатите от експериментите могат да се приложат в селското стопанство на бъдещето – репортажа от поредицата „Климатът – горещата истина“.

Краставици, зеле, лук, тиквички, ряпа – всичко това са зеленчуци, които обичат вода. Но сезоните се променят – сушата и горещините правят отглеждането им все по-трудно. В първия български център за върхови постижения в областта на растителната системна биология и биотехнология търсят решение на проблема.

Билката родопски силивряк е привлякла вниманието на учените, защото оцелява при продължителни суши, високи температури и липса на слънчева светлина, и то само с 4 процента вода в тъканите. Затова я наричат възкръсващо растение.

д-р Никола Стайков – молекулярен биолог: „Ние вече сме разчели нейния геном и можем да кажем, че той е уникален. Той е много различен от генома на останалите растения. Това е практически напълно сухо растение и не умира. След като го полеете, то се насмуква отново със вода до нормални количества и продължава собствения си живот, сякаш нищо не се е случило.“

С проби от родопски силивряк, отгледани ин витро, в центъра се проучват молекулярните механизми на оцеляването. Видими само с микроскоп клетъчни процеси се изследват, за да може селекцията да създадат сухоустойчиви сортове.

д-р Никола Стайков – молекулярен биолог: „Вместо да се откажем от отглеждането на царевица и да я заменим със сорго, което е много по-устойчиво на суша, ние бихме могли да работим в тази насока да създадем сухоустойчиви сортове царевица. Или пък краставици и домати, които също искат много вода. Или ранно зреещи, така че да се приспособим към тези промени. Ние започваме да мислим още преди да са настъпили промените и започваме да се подготвяме за тях.“

Нови модели, които да отговорят на климатичните предизвикателства, вече се изследват в контролирана среда. В тези специални оранжерии се пресъздават различни климатични условия, при които се тестват селскостопански култури на различни видове стрес от околната среда.

Доктор Емил Вътов е учен изследовател, който експериментира със 170 сорта чушки.

д-р Емил Вътов – учен изследовател: „Целим да видим какво в тяхното разнообразие прави едни линии по-податливи, а други по-издръжливи. Примерно ето го сорта там – тъмно зелени, хубави, големи листа, а ето този тук - има лек проблем. И на това разнообразие всъщност ние разчитаме, за да видим кое прави този сорт да е различен от другия.“

В експериментална фаза е и друго фундаментално проучване за удължаване трайността на ягодите и малините, които са най-чувствителни към слънчевото греене и високи температури.

Емил Вътов – учен изследовател: „В България слънцето е много силно лятото и то уврежда плодовете. Имаме добри резултати за няколко препарата, единият от тях например е извлек от водорасли, който няма негативно влияние върху околната среда.“

Тестовете вече дават обнадеждаващи резултати. В последните стадии на проучването са включени и фермери, които отглеждат растенията на бъдещето.

д-р Никола Стайков – молекулярен биолог: „Един нов сорт би могъл да бъде създаден, да речем, между 5–6 и 15–16 години. Като сравните това с вековете, които са били нужни на нашите прадеди да създадат сортовете на село, това е доста по-бързо. Но все пак не е с едно щракане на пръсти.“

д-р Емил Вътов – учен изследовател: „Адаптацията е основен закон на природата, тя е възможна, но науката ни дава доста по-големи възможности това да се случи навреме.“

Промяната на климата е необратим процес. Всеки един градус увеличение на средната годишна температура може да свие с 10 процента добивите от култури със стопанско значение – предупреждават учените. Затова търсят решения в две посоки – ограничаване на щетите от човешката дейност и приспособяване към новите условия на живот, които природата вече налага.