Начало
назад
Кои са подводните камъни пред избора на служебна власт?
След промените в Конституцията в края на миналата година, част от правомощията на президента бяха отнети, а процедурата по избор на служебен премиер - променена. В тези обстоятелства какви са възможните хипотези и очакваните проблеми при съставяне на служебен кабинет и избиране на временен премиер?
Промените в Конституцията поставиха настоящата власт пред следните проблеми.
В закон номер 1 не са разписани конкретни срокове, в които президентът трябва да издаде указ за назначаване на служебно правителство и за насрочване на дата за предсрочни избори. Не е разписано и какво се случва, ако всички възможни кандидати откажат или пък, ако президентът не подпише указа за служебния премиер.
Възможните решения, според конституционалисти, е да бъде постигнат компромис и някой от посочените кандидати все пак да приеме, а оттам и да се задейства процедурата за съставяне на служебен кабинет и назначаване на дата за предсрочни избори. Към по-екзотичните възможности спадат нов избор на председател на Народното събрание, който би поел и длъжността на служебен премиер. Както и възможност за нов избор на заместник-омбудсман, който също да бъде предложен за служебен премиер, след като настоящият подаде оставка. Ето и още от мнението на експертите.
Три месеца след промените в Конституцията за първи път ще станем свидетели и на тяхното действие при избора на служебен кабинет. И за първи път ще разберем как властта ще се справи с проблемите, породени от промените. Ако се спрем на хипотезата, че никой от посочените кандидати не се съгласи да стане служебен премиер.
"Ако всички откажат, то тогава консултациите с парламентарните групи ще бъдат и в дух - кой да бъде онзи народен представител, който да бъде избран за председател, за да му бъде възложена отговорността да състави служебно правителство", каза доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право.
Има и хипотеза, при която президентът отказва да разпише указа за назначаване на служебен министър- председател.
"За разлика от назначаването на посланици, където имаме поделена компетентност между правителството и президента и всяка една от страните може както да приема, така и да отхвърля предложенията, тука президентът е поставен в условията на обвързана компетентност, той да избере един човек, но след това да получи списъка от този кандидат за министър-председател, който той да утвърди и да внесе", обясни Янаки Стоилов, конституционен съдия.
"В момента сме в онази ситуация, при която президентът ще възложи на онзи, който се съгласи, тъй като виждаме, че има или отказ, или оставка", каза доц. Киселова.
В хипотезата, че има избран кандидат от БНБ или Сметната палата, то те няма ли да изпаднат в конфликт на интереси.
"Има две възможности, едната възможност е стриктно да се спазва независимостта на органа, имам предвид БНБ или Сметна палата, другата възможност е да се поддържа, че в Конституцията е приета промяна след приемането на закона и в този смисъл трябва да се спази конституционният текст. Разбира се, ние не можем да възпрепятстваме, ако някой реши да оспори указа", обясни доц. Наталия Киселова, конституционалист.
"Досега това не е било възможно, защото никой от президентите, доколкото си спомням, не е назначавал хора, които едновременно са били и кандидати за следващия парламент, така че такава формална пречка няма. Виждате колко нови проблеми излизат", подчерта Янаки Стоилов, конституционен съдия.
Разбира се, конституционалистите предложиха и алтернатива на това, ако никой от посочените не се съгласи да стане служебен премиер.
"Няма пречка, тъй като е казано "председателят на Народното събрание" - народните представители да изберат онзи председател, който е склонен да стане служебен министър-председател с оглед на възлагането на проучвателен мандат и съставяне на служебно правителство, така че да кажем, че в първата възможност освен сегашния, има още 239 народни представители", каза още доц. Киселова.
Според експертите избори 2 в 1 са възможни, ако всички новоразписани конституционни процедури бъдат изпълнени до 8 април.
"Все още са възможни, ако в следващите 10 дена бъдат извършени тези формални действия, защото това трябва да направи възможна датата 9 юни, между впрочем каквито и да са изборите, е добре кандидатите в тези избори да знаят с какво се свързва в българската история датата 9 юни", заяви Стоилов.
И ако по време на Деветоюнския преврат офицерите са били наясно какво ще правят, то сега мъглата е по-плътна.
"Хора, които трябва да се придържат стриктно към Конституцията, като че ли я прилагат, когато тя не им пречи. При връчването още на първия мандат, за първи път там участваха хора, които не са от тези, които посочва Конституцията. Това не е някакъв годеж, при който освен младоженците трябва да бъдат и най-близките им роднини. След това пък кандидатът за премиер отива и връчва една папка, казвайки - ми те тези хора по принцип би трябвало да са съгласни, после се оказва, че не са съгласни, ама това не е някаква казарма, в която отиваш за две години и не можеше по собствено желание да излезеш", коментира Янаки Стоилов, конституционен съдия.
Единственото сигурно е, че настоящото Народно събрание ще работи до избирането на следващо, а дали депутатите ще заседават и в месеца на предизборна кампания - е решение, което самите те трябва да вземат.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
