Кой за какво протестира у нас и в Европа? (СНИМКИ)

Забавено изплащане на субсидии, разрастващата се бюрокрация, повишаващи се цени на горива и торове. Скъпи и предизвикателни "зелени" изисквания на Брюксел, с които цели да ограничи климатичните промени - това са основните точки, по които българските и западноевропейски фермери си приличат в протеста. От друга страна източноевропейските държави протестират срещу вноса на селскостопанска продукция от Украйна без квоти и мита.

"Моето послание към Европа е следното - помислете много добре, в ЕС имаме много добри продукти, ние искаме да продължим да ги произвеждаме, но не с толкова много правила и ограничения", призова фермер от Германия.

"Излизаме на улицата заради прословутите изисквания по ''зелената сделка'', които ни ограничават да работим, ние в момента не можем да работим. Имаме места, които все още не сме изорали, защото ни забраняват да орем местата с наклони до края на февруари. Зърното в момента се продава на цени от преди 10 години - торове, горива, заплати всичко е в пъти увеличено", каза Иво Виячев, земеделски производител.

"Опитите за либерализация на вноса на още повече стоки от Украйна, където са застрашени още повече млекопреработватели, производители на месо, на млечни продукти, яйца и мед" посочи Александър Александров, земеделски производител.

След като тракторите паркираха под прозорците и на Европарламента и на Еврокомисията, Европа склони да направи крачка назад по така наречените ''зелени изисквания''.

"На първо място трябва да си върнем уважението към нашите фермери, а да не си мислим, че храната се създава в супермаркета. Трябва да мислим как да произвеждаме храна за повече хора на по-малка площ, като същевременно го правим по устойчиво и щадим ресурсите. Това няма как да стане стане със забрани или с обвинения", обясни Марлене Мортлер, германски евродепутат.

Директорът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева призова правителствата в Европа да не се поддават на призивите за увеличаване на подкрепата за фермерите, за да не "съжаляват" след това.

• Директорът на МВФ: Европейските правителства може да съжаляват, ако подкрепят фермерите

На този фон българските зърнопроизводители настояват да получават пари по така наречената ''украйнска помощ''. Само те от всички земеделци у нас не получават това подпомагане. Държавата обаче поиска - да докажат, че са били на загуба.

"Няма как да сме на загуба, аз ще ви дам един пример, тези, които се облагат 60 на 40, един вариант на облагане - те никога не са на загуба. При тях 60% от разходите им се приспадат, останалите 40% си плащат данък - тук няма как да бъдете на загуба", посочи Костадин Костадинов, председател на Българската аграрна камара.

снимки: БНТ, БТА, БГНЕС

"Ние декларираме всяка година, ние рамотим абсолютно на светло, всеки месец си входираме при счетоводителките фактурите, плащаме си данъците на тримесечие, годишни данъци, така че никой не се крие", обясни Иво Виячев, производител на картофи от Брезник.

• Трети ден на недоволство: Запалени бали и пътни блокади (СНИМКИ)

Другото българско искане е за законодателни промени. Като държавен механизъм за регулация на рентите спрямо добива и цената, което се разтълкува като директна намеса на държавата в пазара. И сключване на дългосрочни аренди, което от една страна ще спомогне за многогодишно поддържане на земята, но от друга се тълкува като феодализъм от по-малките земеделци.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News