Винъс Уилямс остави огромна следа в тениса, като сред множеството ѝ постижения се открояват петте титли от Уимбълдън.
46-годишната американка се състезава професионално вече близо три десетилетия, но последните 14 мача на сингъл завършиха със загуби.
В момента Уилямс заема 611-о място в световната ранглиста и до голяма степен разчита на специални покани, за да участва в турнирите. Само през този сезон тя вече е получила 11 „уайлд кард“, а Американската тенис асоциация ѝ предостави и 12-а, за да намери място в основната схема на Откритото първенство на САЩ. Там тя ще се изправи срещу друга шампионка от Големия шлем – София Кенин.
Именно това поражда дебат дали поканите не са прекалено много, особено при липсата на резултати. Правилата обаче не поставят ограничение за броя „уайлд кард“, които може да получи шампионка от Големия шлем. Освен това за редица турнири присъствието на една от сестрите Уилямс продължава да има сериозна търговска стойност.
„Мисля, че е добре за тениса да има такива икони на поколенията. Фактът, че продължават да им дават „уайлд кард“, говори много за стойността, която имат за турнирите“, коментира Карл Хейл, директорът на турнира в Торонто, който този месец също даде покана на Винъс.
Двукратната шампионка на US Open не е попадала в основната схема на турнир от Големия шлем директно чрез ранглистата от Уимбълдън 2021 г. насам. Именно там е и последната ѝ победа на сингъл в турнир от Големия шлем.
Въпреки това американката показа, че все още може да бъде конкурентна. На US Open миналата година тя взе сет на поставената под №11 Каролина Мухова, а през януари на Australian Open загуби драматично в три сета от Олга Данилович.
Винъс достигна и до четвъртфиналите на двойки на US Open през миналия сезон. На сингъл обаче загубата от Емилиана Аранго в Синсинати този месец беше нейното 18-о поражение в последните 19 мача. Единствената ѝ победа в този период дойде срещу Пейтън Стърнс във Вашингтон през юли миналата година.
И въпреки това само през 2026 г. организаторите на турнири в Нова Зеландия, Австралия, Испания, Германия, Канада и САЩ са искали Винъс Уилямс да бъде част от надпреварите им.
В основната схема на турнирите от Големия шлем има осем места, предоставяни чрез „уайлд кард“. При турнирите от WTA и ATP броят им обикновено е между четири и осем в зависимост от размера на схемата.
„Наследството на Винъс е феноменално. Тя е направила толкова много за спорта и е изключително популярна, особено в Торонто. Затова решихме, че е добре още рано да обявим участието ѝ“, обяснява Хейл.
По думите му интересът от страна на медиите е бил огромен, което впоследствие се е отразило положително и на продажбата на билети.
„Играчите с „уайлд кард“ винаги играят в първия кръг, а когато схемата е по-голяма, това добавя повече известни имена и звезди още в началото на турнира. Винъс игра в първия ден и даде старт на нашата надпревара, което имаше голяма стойност“, добавя той.
Обикновено турнирите дават приоритет на собствените си представители при разпределението на „уайлд кард“, но покани получават и играчи, които могат да донесат допълнителен интерес и комерсиална стойност.
Съществуват и договорки между различни федерации и агенции. Най-ясният пример е споразумението между американската, австралийската и френската тенис федерация. Те си разменят по една „уайлд кард“ за мъжката и женската схема на турнирите от Големия шлем, така че представителите на всяка от страните да получават подобна възможност, когато домакин е друга федерация.
В друг спорт – голфа – възможностите за завръщане на бивши шампиони постепенно бяха ограничени. Преди 20 години победителите на The Open можеха да участват, ако са под 65-годишна възраст. Сега това право е ограничено до 55 години.
В тениса обаче подобно ограничение няма. Мартина Навратилова например получи „уайлд кард“ за „Ролан Гарос“ и Уимбълдън през 2004 г., когато беше на 47 години, и дори спечели мач на тревата в Лондон.
Хейл смята, че Винъс все още има необходимото ниво, за да бъде конкурентна.
„Никога не искаш да дадеш място на играч, за когото не си сигурен, че може да бъде конкурентен. Винъс загуби с 4:6, 1:6 от Камилла Рахимова, но първият сет беше много оспорван. Тя все още е конкурентна, просто не успява да печели тези мачове“, казва той.
Тогава идва и въпросът – трябва ли да има граница и момент, в който мястото да бъде дадено на по-високоранкирана тенисистка, която се опитва да развие кариерата си?
„Когато дойде моментът, в който Винъс вече не може да бъде конкурентна в отделните сетове, мисля, че тя сама ще вземе това решение“, отговаря Хейл.
„Винъс и Серина направиха толкова много за женския тенис и спорта като цяло, че трябва да могат да играят толкова дълго, колкото пожелаят. Радвам се, че продължават. Те сами трябва да решат кога е моментът да спрат, както и всеки турнир да реши кога е моментът да спре да им дава тази възможност.“
Подобно мнение изрази и британската №1 Кейти Болтър, която през април си партнира с Винъс на турнира на двойки в Мадрид.
„Винъс е дала толкова много на нашия спорт, че заслужава да получи обратно това, от което се нуждае. Трябва да сме благодарни, че тя все още е там и дава най-доброто от себе си“, заяви тогава Болтър.
Чуй новините
Подкаст
