Кредити, пазари, инфлация: Отговорът на банките във време на криза

Миналата година банките приключиха с около 50 на сто спад на печалбата, а през първото полугодие на 2021 г. ръстът е 35%. Банковият сектор твърди, че не са занижени критериите при отпускането на кредити.

Главният изпълнителен директор на ДСК Тамаш Хак-Ковач говори пред БНТ за прогнозата на банкерите, както и защо изчезнаха срочните депозити. Според него в България няма балон на цените на жилищата и кредитирането.

"По мое мнение балон не означава само рязък скок на цените, а неоправдан скок. Според мен нямаме основание да твърдим, че виждаме това у нас, защото има много други фактори за ръста на цените - единият е отрицателните лихви, хората търсят къде да инвестират парите си, освен това и пандемията оказа влияние, прекарваме повече време вкъщи, искаме да живеем по-добри условия, и третият фактор е ръстът в заплатите и спадът на лихвите - така хората могат да си позволят по-скъпи ипотеки. Простата аритметика показва, че ако вземете ипотека която е била с 3,5% лихва, а сега е 2,5% годишно и заплатата ти ви се е увеличила с 10%, това означава, че в хоризонт от 30 години при това намаление, можете да си позволите с 30% по-голяма ипотека - остава да решите как да изхарчите парите. Това наблюдаваме сега", каза той.

Българската народна банка трябва да гарантира, че ако има проблем, останалите банки трябва да са подготвени, каза още Ковач. Капиталовият буфер е по-скоро превантивна мярка, за има време за реакция.

"Очевидно БНБ вижда риск, иначе нямаше да предприема тази мярка. Но за мен като банкер, не виждам такава опасност. Ръстът на цените не ми се струва необоснован. Още по-важното е, че банките не сме започнали да променяме или занижаваме критериите за отпускане на кредити и това е най-важният сигнал - има или не балон на пазара. Кредитите тази година се отпускат по същите правила като миналата и по-миналата. БНБ в крайна сметка може да вижда и други рискове, примерно концентрация на капитали в региона, не в една или друга банка. Мярката им е просто знак - бъдете внимателни", коментира банкерът.

Според него проблемът със срочните депозити е в отрицателните лихви.

"Можете да се обърнете към Европейската централна банка - това е положението. Давам ви пример - Ако вземем депозит, той се държи в БНБ и има отрицателна лихва - съответно трябва да помоля клиента да ми плаща тази лихва. Ако взема 100 лева депозит, в най-добрия сценарий, той отива в БНБ, която го го влага в ДСК - и имат негативна лихва. Тоест, аз трябва да поискам от клиента да ми плати отрицателната лихва, което означава вие да ми дадете 100 лева, аз вземам 1 лев и останалите 99 отиват в депозит. Естествено, повечето клиенти не искат да плащат по този начин", обясни той.

Ковач каза, че мораториумът се е отразил на много малък процент от клиентите на банката му - основно в сферата на лизинга и продажбите на дребно.

"При 80 на сто от тях няма проблем, вече погасяват нормално задълженията си. Но имаме 5% от клиентите ни, които имаха проблеми с плащането и погасяването на задълженията след края на мораториума. Той си свърши работата, но пазарно не оказа сериозно влияние. Определено няма нужда от нов мораториум като мярка", заяви той.

По думите му трябва да се наблюдават изказванията на Европейската централна банка и другите национални банки, за да можем да си вадим изводи относно стимулите и инфлацията в икономиката.

"Ако мислите какво да предприемете средносрочно за следващите 3 до 5 години - не вярваме, че ще има промяна. Освен това, инфлацията оказва влияние, сега цените са по-високи, защото миналата година по време на пандемията бяха по-ниски. Така че догодина нещата ще се успокоят", каза Тамаш Хак Ковач.

Вижте целия разговор във видеото

Гледайте повече от "Бизнес.БГ"