Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Мария Лалева пред БНТ: Болката не се побеждава, с болката се танцува

Татяна Йорданова
от Татяна Йорданова
15:38, 19.06.2022
7353
Чете се за: 13:30 мин.
Още
Слушай новината

"Болката не се побеждава. С болката се танцува. Болката е като болестта, болката е част от твоя живот и ти трябва да я попиташ: "Здрасти, ти защо си дошла?" Думите са на писателката Мария Лалева, която превръща всеки минус в плюс. Авторка е на най-продаваната за четвърта година българска книга "Живот в скалите".

Вижте и още в разговора на Татяна Йорданова с Мария Лалева.

"Имаше само музика в моя живот. Нямаше нищо друго. Аз свирех на пиано по 6 - 7 часа на ден. След това ме оперираха и се разбра, че изобщо няма да мога да свиря никога повече. Ръката вече е с ограничено действие, самите пръсти не работят, те не те слушат. И така всъщност се появи писането. Едната врата се затвори, отвори се другата врата".

Животът явно си знае работата и най-добре усеща кои врати са за отваряне. Пианото сигурно е загубило много, но Мария Лалева просто е направена от думи. Такива думи и толкова думи, че някак би било грях да не ги напише и сподели.

"Не обичах да се набивам на очи. Живеех с едно усещане - по-добре е да си в миманса. Някак си прожекторите ме плашеха. Пишех си тайно. Никога, никога не съм предполагала, че ще дойде ден, в който ще издам книга. Мислех, че това е хоби. Моята тайна. Моят таен свят, в който всичко е цветно. Всичко е честно. Ако някой ме е закърмил с думи – това е майка ми. Моята майка още в трети клас ми четеше Елин Пелин и Йовков. С такова нетърпение съм чакала да дойде и да ми чете. Две учителки се хванаха за главата – учителката ми по математика и учителката ми по литература. И учителката по математика вика „Не, много е добра, ще изкара шестица“. И пристига учителката по литература вкъщи, у дома. И казва на баща ми, майка ми „Не убивайте бъдещето на детето. Това е създадено да пише“.

На пръв поглед печели математиката. Мария Лалева става икономист по диплома. И това на пръв поглед било достатъчно.

Знаела ли си тогава, че един ден ще станеш писател?

"Не. Един ден си представях как просто ще се върна, след като си завърша образованието, ще стана някакъв скучен икономически кадър, ще се оженя, ще народя две деца и ще ходим по планините на почивка и така. Влизаш в алгоритъма, влизаш в матрицата".

Натам ли ти беше тръгнал животът?

"Ужасявах се, че може би натам ще тръгне".

Обаче животът дава шанс за втори поглед. И трети, и пети, докато не победи това, което не е по диплома, а по душа.

"Победиха си думите. Победи си онова нещо, което е заложено. Аз много дълбоко вярвам, че съдбата ти дава хиляди знаци за това къде ти е пътят, каква дарба ти е дал и за какво те бива и кое ще изрази най-добре теб. И когато си стъпиш на пътя, може да има трудности, обаче задължително има едни подсказки, които ти казват На точното място си".

На точното място е – казват го над 100 000 читатели, които купуват първия ѝ роман „Живот в скалите“. Писала го е малко по малко в рамките на 6 години. И го е написала не от щастие.

През болката ли са минали твоите?

""Живот в скалите" – да. Трябва да ни заболи и през болката растем. „Живот в скалите“ мина наистина през болката. Така се стече животът ми в някакви си няколко години, че нямаше човек, на когото да съм се доверила, да съм обичала и да не ме е излъгал, да не ме е предал, да не е изрекъл чудовищно грозни неща за мен след това. И понеже ти трябва малко мъдрост да не се сърдиш на такива хора. Трябва ти някаква дистанция да се спреш и да разбереш, че всъщност те много повече са обидили и наранили себе си, отколкото мен. Но всичко това трябва да дойде с времето. Докато те боли, ти не можеш да мислиш кой знае колко. Една болка трябва да я оставиш да те разпарчетоса. Ако не я оставиш да си свърши работата, а се правиш на Капитан Планета, заставаш и „Аз така ще се справя“, и си носиш този конфликт вътре в тебе, в общи линии ще си докараш всички неща, които четеш като диагноза. Защото няма нищо по-страшно от неизживяната болка. От тая която ти си се опитал цялата енергия, която имаш в живота си, да я вкараш, за да я победиш. А болката не се побеждава. С болката се танцува. С болката е като болестта. Болката е част от твоя живот. И трябва да я попиташ Здрасти – за кво си дошла?"

Кои са лошите, трудните неща, за които си най-благодарна?

"Има няколко човека, които много съм научила от тях. И които са може би наистина демоните в моя живот. Научих всъщност най-много от тях това да обичам себе си, да харесвам това, което съм. Защото трябва да дойде някой да ти смачка егото, да го натроши като тебешир, да ти нашишка самочувствието, да ти забие два шамара, да те излъже грозно, че те обича, пък после да си тръгне. Ето такива неща да ти се случат, защото ти иначе няма да преосмислиш себе си".

Минала си през това?

"Минаваш. Всеки минава. Въпросът е какъв излиза... Понякога, когато в живота си срещна някаква трудност, нещо чепато и си казвам „Аа, а да видим сега това тука защо си го извика? Да видим на какво ще те научи“.

Трудните неща всъщност в твоя живот са трудни хора?

"Ами... трудни хора. Всичко е хора. Има много хора - професори, академици – чели, чели, чели, а всъщност в духовен план, по отношение на света, на морала, на етиката – на тези вселенски закони, на любовта – те са пеленечата. Аз съм се научила от много малка, че омразата много те отравя теб самия. И в общи линии дори хора, които изключителни злини са ми причинили и болки, аз не мога да мразя. Човек трябва да се учи да казва Не и да си тръгва от лъжците, от токсичните хора, от непочтеността. Нашата задача като човеци е да извлечем най-доброто дори от миг, в който ти е било много тежко. Най-доброто от себе си да извадиш. А понякога най-доброто е да си тръгнеш. Понякога най-доброто е да останеш сам. Понякога най-доброто не е да скочиш да отмъщаваш. Защото това е работа на Вселената. Няма как някой да сее зло и да му се случват хубави неща. Рано или късно всичко се връща като бумеранг – по две, по три".

Кои са тогава минусите, които ти превърна в плюсове?

"Ти вярваш ли, че аз не вярвам, че има минуси. Аз не вярвам, че има минуси! И нищо в моя живот, нито човек, нито ситуация, мога да определя като Това беше грешка. Не, това беше опит, но не беше грешка. Оженил си се на 22 за някой, който ... и това е грешка. Ама не! Точно това е трябвало да стане. То няма плюс или минус. То е било нужно за душата ти, щом се е случило, значи е стъпало. Минусите и плюсовете идват в мига, в който клопваш в една и съща грешка. И пак не е плюс и минус Просто се въртиш в кръг. Докато не си намериш паузата да излезеш. Но това, че се въртиш – не е минус. Просто си имал нужда още малко да се повъртиш докато намериш твоя изход от миналото. Пет пъти ще сбъркаш и на шестия ще го уцелиш. И къде е минусът?"

„Светът е така устроен, че мъдростта остава у изоставения. Същото е и с любовта. Същото е и със смъртта. Раздялата понякога е най-краткия път до най-важната среща в живота ти. Тази с теб самия.“

Това е част от книгата, която още преди да бъде написана вече беше търсена, а след това стана най-продаваната съвременна българска книга. И си остана такава вече четвърта година.

А ти вярваше ли, пишейки, затваряйки кориците на книгата и пускайки я в продажба, че тя ще има такъв успех?

"Не. Такъв чак – не. Много е простичък въпросът, обаче е също толкова сложен – Според теб Защо успя? То е като в любовта – не знаеш защо обичаш някого, обаче знаеш, че го обичаш. Така раждаш, така обичаш, така се разделяш, така посрещаш, така изпращаш. С любов, с истина и със свобода. Едно от тях да му се счупи крака и ти катурва каруцата. При мен е така. Не знам другите как пишат".

Формула Мария Лалева няма. Има само три думи: Любов, истина и свобода. И те я карат да напише и следващия си роман.

„Имаме болезнена нужда да обичаме себе си в другия. И да се учим да го виждаме всеки ден, да осъзнаем колко много си приличаме. И че сме замесени от една и съща кал.“

"Успешен? Какво значи успешен? Печелиш много пари, станал си шеф на телевизия, станал на шеф на фирма? Знаеш ли какво е успех? Успех е да пребориш един кусур в себе си. Успех е да пребориш един страх и когато знаеш, че много ще загубиш от истината, да глътнеш лъжата и да я кажеш тази истина. Успех е, когато работиш някъде, където някой те отравя, да имаш смелостта да кажеш, че твоето място е там, където ще отиваш с любов, ще те гледат с любов. И да си вдигнеш шапката и да си тръгнеш. Успех е да кажеш на някого – знаеш ли, аз наистина те обичам. Но такъв, какъвто си ти в момента.

Ти успешен човек ли си?

"Аз съм успешен човек. Защото дори и утре да не напиша един ред, аз от сутринта, в мига, в който съм се изправила, ще знам, че обичам този свят и обичам тези хора. Не можеш да не си успешен. Ако мислиш с любов, ходиш с любов, не любов между Пешо и Ивана, любов като начин да приемаш тоя град, тези хора, теб, цветя. Може да се случи така, че след две години да продавам домати на пазара. Не знае човек какъв му е, какво му е бъдещето, но трябва да го правиш с любов, защото то е част от теб и да не виждаш принудата. Да виждаш хубавата част ... колко са хубави доматите, колко са усмихнати хората. И да, ще си легна вечерта със съзнанието, че аз съм имала успешен ден и аз съм била успешен човек в него. Няма значение какво работиш. Важното е ти да знаеш, че понеже то е част от твоя живот, трябва да го обичаш".

Разговорът с Мария Лалева трудно има точка. Обаче ето точката. Няма формули и закони. Пътят към върха е повече път, отколкото връх. А животът така си натиска клавишите, че всеки минус да може да стане плюс.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Двойката Димитров-Калчев грабна трофея на тунира по плажен волейбол в Свети Влас
Двойката Димитров-Калчев грабна трофея на тунира по плажен волейбол в Свети Влас
Ансамбълът: Изпуснахме и двата си медала, но вече сме отбор
Ансамбълът: Изпуснахме и двата си медала, но вече сме отбор