Мартин Маринов в предаването "Зала на славата"

Той е един от легендарните състезатели от златната ера на кану каяка в България. Носител на два олимпийски медала и пет отличия от световно първенство. След 2000 г. започва да се състезава за Австралия. Пет пъти участва под петте преплетени кръга. Последният, когато е на 48 години.

Срещаме ви с Мартин Маринов - бронзов медалист на 500 м. едноместно кану в Сеул 1988 и бронзов медалист на двуместно кану на 500 м. в Барселона 1992.

"Бях в училище и един ден нещо се замотахме по физическо. И идва един от класа и каза, Марто, какво си сбъркал, нещо си направил, един голям те търси да те бие. И излизам навън. Първият ми треньор, Йоско Йосифов, и ми предлага да започна кану каяк. Веднага ме купи, ... при нас има лагери, екипи даваме на ЦСКА. ЦСКА беше любимият ми отбор и все още е. И така. Така започна далечната 79-та, 80-та", сподели пред камерата на БНТ Маринов.

"Нямаше една година тренировки и станах републикански шампион. На втората или третата година участвах на европейско за юноши, което беше за 18-годишни, аз бях 15-годишен и станах 6-ти. 17- годишен, даже по-малък, бях в националния отбор мъжкия. На 20 години спечелих първия си медал на мъжкото световно първенство, което вече беше топа. На 20 години бях на първата Олимпиада с първия медал", горд е Мартин Маринов.

За Олимпийските игри през 1988 година в Сеул, очаква да участва и на двете дисциплини в едноместното кану, но треньорския щаб решава да стартира само на 500 метра. Една единствена възможност да спечели олимпийски медал, която да отвори вратите пред 20-годишния кануист. Напрежението стопява надеждите и шансовете за злато.

"Точно 24 часа преди финала, всичко беше супер спокойно, супер усмихнато, все едно не бях на Олимпиада. И като останаха последните 24 часа, започна да се върти точно този филм с медал къде отиваш, без медал, къде отиваш. Мислите, трезания. За капак на нашата гонка имаше 4 фаул старта. Може би точно тези 4 фаул старта ми изиграха лоши шега. На петия, пак чаках да стане фаул старт, но този път го изпуснах. Тогава беше загубено злато и ме убеждаваха хората, че олимпийски медал си олимпийски медал, че е голяма работа и т.н. Аз бях разочарован, разбира се. И радостен в също време", спомни си той.

На следващата година печели бронзов медал и пето място от световното първенство в Пловдив, и това е последният му сезон в единичното кану. Новият фаворит за мястото в лодката е Николай Бухалов.

"Всъщност аз затова се махнах. 90-та година не бях в националния отбор. Една година ме нямаше. Върнах се, като вече бях твърдо решил, че не искам да се боря за едноместно, а да се боря за двойката, тъй като тогава даже имахме такъв майтап, докато Бухалов е жив, едноместно никой няма да види", каза той.

Второто му олимпийско участие е в Барселона 1992. В двойка с Благовест Стоянов печелят бронз на 500 метра.

"Барселона беше много хубава Олимпиада. Бяхме готови за злато. Там исках една дисциплина, тъй като с Благовест просто не бяхме готови за двойка на 1000 м. Бяхме много мотивирани, след като Бухалов един час преди нас спечели златен медал, беше ясно, че и ние сме силни, че можем да се борим и че имаме шанс за медал, за златен медал", разказа Маринов.

Година по-късно съпругата му го убеждава да участва в първия конкурс Мистър България. Явява се на шега и го печели.

"Беше нещо по-различно от спорта. Не продължих в тази посока и не съжалявам. Не е било моето. Но беше пък купон", спомни си с усмивка той.

На следващите Олимпийски игри в Атланта Мартин Маринов и Благовест Стоянов са на крачка от медалите - четвърти и пети.

"Всъщност това беше Олимпиадата, в която съм най-доволен от класирането, защото никой не ни очакваше да влеземе на финал. Просто успяхме да се събереме през годината, няколко промени направихме в начина на тренировка, на работа, на всичко. И успяхме да докажеме, че можем да влеземе пак на финал и че сме близко до медалите. Разбира се, не взехме медал, но сме удовлетворени повече от колкото предишната Олимпиада, когато станахме трети, пък можеше да станем първи. Взимаш медал, не си доволен. Следващата Олимпиада, не взимаш медал, а си доволен", разказа бившият национал.

Мартин Маринов се отказва от спорта през 1997. Но мечтата му отново да гребе в единична лодка го отвежда на другия край на света, в Австралия.

"Три години ни отне докато получиме виза и по този начин аз изпуснах Олимпиадата в Сидни. Най-голямата изненада беше в 2001-а, когато за първи път се появих с екипа на Австралия, дори и българите не знаеха, че ще се поява с екипа на Австралия. Беше така изненада. Там спортът не е професионален. Дори на днешно време спортистите не получават заплата. Те работят. Така че там сам със семейството, без работа, без заплата, без нищо, трябваше да започна от абсолютната нула, даже малко по-ниско от нулата, тъй като бяхме взели заеми от родители, от семейство. Първият българин, с който се запознах там, сестра му имаше фабрика за шапки, австралийски шапки от кенгурска кожа, и ми помогна да започна в тази фабрика, да режа кожа на машина. Много трудно. Нямаш роднини, нямаш приятели около теб. Бяхме свикнали нашите да помагат с децата. Имахме бизнес в България. Останахме без нищо, започнахме всичко наново. Съпругата ми, ученическата ми любов, тя беше на 13 години, като се запознахме. И от тогава е с мен. Тя е с мен и преди аз да постигна каквото и да е в спорта. Знае цената на всяко нещо, винаги ме е подкрепяла. Ако не ме е подкрепяла, сигурно нямаше да стигна доникъде. Но тъй като ме разбираше, знаеше цената, знаеше какво правя, за да постигна тези неща, не ги приемаше като даденост и винаги е стояла зад мен", сподели Маринов.

На 36 години участва в първите си Олимпийски игри за Австралия в Атина през 2004-а. Остава 10-и, на крачка от финала.

"Там скъсах мускул 3 седмици преди Олимпиадата. За самата Олимпиада бях добре. С няколко инжекции успяха да ме оправят. За 20 стотни не влязох на финал", спомни си Маринов.

След игрите в Атина 2004 започва да се занимава с треньорска дейност в Китай.

"Бях една година треньор на техния национален отбор, 2005 година. След което вече в Австралия откриха позиция за старши треньор, тогава ме поканиха. Австралия от 1980 година няма Олимпиада без медал. И беше малко тегаво, мислех, че ще бъда първият старши треньор, който ще върне отбора без медал, но го върнах с 3 медала", сподели той.

На 48 години решава да се впусне в нова авантюра. Въпреки, че е треньор на националния отбор на Китай, започва да се бори и печели олимпийска квота за Австралия. В Рио де Жанейро 2016 стартира и на едноместно, и на двуместно кану.

"И се получи, нито аз съм очаквал нещо, нито никой. Но пак 10-о и 14-о място не са толкова зле за пенсионер, който тренира 3 пъти в седмицата", спомни си Маринов.

"Имам син Георги, който е на 33 години, и дъщеря Мария Вероника, тя е на 27-28. Георги беше и футболист. Докато не скъса няколко пъти предна кръстна връзка и направи 6-7 операции и се отказа. Вероника беше тенисистка. Синът след като скъса няколко пъти връзки реши, че ще гребе. Гребе на кану за удоволствие. Даже на двойка взехме медал на републиканско първенство в България. Станахме трети преди 3 години", сподели бившия национален състезател.

През 2017 година Мартин Маринов се изправя пред ново предизвикателство, като поема поста на технически делегат по кану каяк в спокойни води към Международната Федерация.

"По принцип съм активен в тези международни среди. Хората ме познават. Имам разни идеи, които могат да се предложат, и получих покана от генералния секретар да се кандидатирам за тази позиция. Над 120 човека се бяха кандидатирали. Аз отговарях за 5 или 6 спорта. Това беше огромна работа, огромен труд, което беше оценено от много хора. Отделно Олимпиадите, трябваше да ги подготвяме, трудни решения се взимат, но трябва да се правилни решения за дългосрочен план. С такива решения променяш света на кану каяка изцяло", убеден е той.

Мартин Маринов не престава да следи ситуацията в кану каяка у нас.

"Аз оттук съм започнал и ми се иска и тук да помогна. Много методики са остаряли. Начинът на мислене, начинът на работа. Да не говоря за материалната база, която е разположена на прекрасни места по водоемите, реки, езера, канали, и е срутена. Може би от материалната база трябва да се започне да се придърпат деца. Ще се върнат и много хора, които са били в спорта, с техните семейства. Много е сложно, иска ми се нещо да направя. Да видим дали ще успея", сподели Маринов.

"Не знам как точно да се опиша - гражданин на света със сигурност. Хората се оплакват от пътувания, на мен това ми е любимото. Животът ми е различен от на много хора. Много е индивидуален, което ми харесва. Да стоя на място, да карам такъв нормален, спокоен живот, не е моето. Адреналинът, движението ме държи. Успях да се реализирам в Австралия и в Китай. Дори в последната година бях в Сингапур в международната федерация на различни позиции, да постигна нещо, което само бих могъл да си мечтая преди 30 години. Многоцветен бунтар", завърши разказа си Мартин Маринов.

Вижте епизода във видеото!