В днешната геополитическа ситуация медийната грамотност граничи с националната сигурност, тъй като всеки може да създава съдържание и да се опитва да влияе на общественото мнение, включително чрез пропаганда.
Фалшивите новини се разпространяват около шест пъти по-бързо от проверената информация, защото съдържат емоционално заредени елементи като страх или вълнение.
Журналистите трябва да проверяват информацията два пъти, за да отделят фактите от емоциите.
Медийната грамотност включва както умението на журналиста да подготви надежден материал, така и способността на публиката да оценява и разбира информацията.
Социалните медии променят комуникацията: младите хора често търсят информация чрез платформи като TikTok и Instagram.
Инфлуенсърската грамотност означава да се използва съдържание критично, без безусловно доверие, особено при въпроси като здраве, психология или хранене.
Алгоритмите показват съдържание, което задържа вниманието, създавайки информационни балони.
Много млади хора не знаят термина „медийна грамотност“, но разбират принципите ѝ – проверка на информацията преди споделяне.
Те се интересуват и от AI грамотност, т.е. разбират принципите и рисковете на изкуствения интелект и как да го използват ефективно.
Качествените новинарски медии са отговорни за предоставяне на фактологично проверена информация и за поддържане на общо разбиране за реалността.
Те трябва да се адаптират към социалните медии, като създават динамично и ангажиращо съдържание, за да привличат вниманието на младите хора.
По време на Пробуждането медиите са позволили бързо разпространение на надеждна информация и организиране на обществени акции, без разпространение на фалшива информация.
Днес социалните медии правят разпознаването на надеждно съдържание по-трудно, но демократичните институции като ЕС и НАТО предоставят защита и сигурност.