От 2021 г. минималната работна заплата ще бъде различна за различните икономически области и ще се определя чрез преговори между правителство, синдикати и работодатели.
За това се договориха правителство, синдикати и работодатели, след като подписаха Национално тристранно споразумение за ускорено икономическо развитие.
Целта е българската икономика да се възстанови след кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19.
Основната цел на мерките в Споразумението е България не само възстановяване след кризата от COVID-19, но и ускорено развитие и ясен план за действие в секторите: икономика, енергетика, европейска "Зелена сделка", демография и образование, пазар на труда и социална защита.
Един от основните акценти: от 2021 г. минималната работна заплата да не се определя административно от държавата, а след тристранни преговори между правителство, синдикати и работодатели по икономически области.
Също така - да отпаднат минималните осигурителни прагове. Предлага се и по-високи ставки за извънредния и нощния труд.
Деница Сачева, министър на труда и социалната политика: Минималната работна заплата остава и ще съществува и за вбъдеще. Предложението е тя да не бъде универсална за всички сектори, а за всички икономически дейности да се договаря съответно между синдикати и работодатели и след това да влиза в нормативните документи на правителството.
Пламен Димитров, президент на КНСБ: Започваме с работодателите на национално, на браншово ниво тези преговори и докато ги произведем за 21 г., не ставаме от масата.
Цветан Симеонов, Българска търговско-промишлена палата: Тази минимална работна заплата ще бъде минимална работна заплата, под която в никой сектор да не може да се пада.
Бойко Борисов, министър-председател: В най-голямата криза след Втората световна война, която е с много човешки жертви и с милиарди и трилиони загуби на икономиката с този акт на добра воля на синдикати, работодатели и правителство проявяваме разум.
За национална енергийна стратегия до 2030 г., стратегия за държавните ТЕЦ-ове на въглища в Маришкия басейн на фона на Зелената сделка и пълна либерализация на електроенергийния пазар.
Теменужка Петкова, министър на енергетиката: На първо място, говорим за пълна либерализация на пазара на едро, след това на дребно на ел. енергия, като сме заложили срок между 3 и 5 години. Тъй като това е процес, който няма как да се случи еднократно. Това е продължителен процес, трябва да се подходи много внимателно.
При либерализацията трябва да се подходи много внимателно, подчерта Петкова, тъй като България продължава да бъде една от страните с най-високи нива на енергийна бедност.
"Майкрософт" предлага обезщетения за доброволно напускане на около 60 000 служители
Марк Зукърбърг може да напусне Калифорния заради планирания данък върху богатството
От доставчика до крайния потребител: Мащабни проверки на три институции за цените на храните у нас
Евростат: Цените на горивата в България нарастват най-рязко в ЕС за втори пореден месец
Складовете на веригите под лупа - какво установиха съвместните проверки на КЗП, БАБХ и НАП
"Това е победа на смелостта над страха": Студентите в Сърбия ликуват след триумфа на изборите
Чуй новините
Подкаст
