Минималната работна заплата ще е различна за всички сектори от догодина

От 2021 г. минималната работна заплата ще бъде различна за различните икономически области и ще се определя чрез преговори между правителство, синдикати и работодатели.

За това се договориха правителство, синдикати и работодатели, след като подписаха Национално тристранно споразумение за ускорено икономическо развитие.

Целта е българската икономика да се възстанови след кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19.

Основната цел на мерките в Споразумението е България не само възстановяване след кризата от COVID-19, но и ускорено развитие и ясен план за действие в секторите: икономика, енергетика, европейска "Зелена сделка", демография и образование, пазар на труда и социална защита.

Един от основните акценти: от 2021 г. минималната работна заплата да не се определя административно от държавата, а след тристранни преговори между правителство, синдикати и работодатели по икономически области.

Също така - да отпаднат минималните осигурителни прагове. Предлага се и по-високи ставки за извънредния и нощния труд.

Деница Сачева, министър на труда и социалната политика: Минималната работна заплата остава и ще съществува и за вбъдеще. Предложението е тя да не бъде универсална за всички сектори, а за всички икономически дейности да се договаря съответно между синдикати и работодатели и след това да влиза в нормативните документи на правителството.

Пламен Димитров, президент на КНСБ: Започваме с работодателите на национално, на браншово ниво тези преговори и докато ги произведем за 21 г., не ставаме от масата.

Цветан Симеонов, Българска търговско-промишлена палата: Тази минимална работна заплата ще бъде минимална работна заплата, под която в никой сектор да не може да се пада.

Бойко Борисов, министър-председател: В най-голямата криза след Втората световна война, която е с много човешки жертви и с милиарди и трилиони загуби на икономиката с този акт на добра воля на синдикати, работодатели и правителство проявяваме разум.

За национална енергийна стратегия до 2030 г., стратегия за държавните ТЕЦ-ове на въглища в Маришкия басейн на фона на Зелената сделка и пълна либерализация на електроенергийния пазар.

Теменужка Петкова, министър на енергетиката: На първо място, говорим за пълна либерализация на пазара на едро, след това на дребно на ел. енергия, като сме заложили срок между 3 и 5 години. Тъй като това е процес, който няма как да се случи еднократно. Това е продължителен процес, трябва да се подходи много внимателно.

При либерализацията трябва да се подходи много внимателно, подчерта Петкова, тъй като България продължава да бъде една от страните с най-високи нива на енергийна бедност.