Начало
назад
Може ли Тръмп да накара Украйна да капитулира?
В "Очертанията на войната" Камен Невенкин анализира основните тези на руската пропаганда у нас преди две години и сега
Две години руска агресия
Ако се върнем назад в миналото с изненада ще открием колко по-различен е станал светът след 24 февруари 2022 г. Сякаш е настъпило ново летоброене. Колкото повече отиваме напред във времето, толкова по-често ще споменаваме „преди войната и след началото на войната“. Като някакъв вододел и най-вече като времеразделител. До скоро като кажехме „войната“ естествено се подразбираше Втората Световна. Просто нямаше друга. Сега, когато някой изрече „войната“ всички сме наясно, че става въпрос за тази, която се случва пред очите ни. Просто за нас вече няма друга. Превърнахме ме се в поредната генерация на човешката цивилизация, която получи „своята“ война, колкото и да не ми се вярваше, че това някога ще се случи.
Нека за миг да помълчим. И да спомним Буча, Мариупол, Херсон и Бахмут. Киев за три дена и заплашителният Путин с неговото „Искахте декомунизация? Сега ще видите какво означава това!“. Летището край Гостомел и плачещите от радост жители на Харковска област при вида на пристигащите украински войски с развети знамена. Решителността на Зеленски, упоритостта на генерал Залужни и обвитият в пламъци Кримски мост. Руският газ, без който щяхме да замръзнем. Не е война ами Специална Военна Операция. Потъващият Крайцер „Москва“ и онази анонимна смела женица от Геленджик, която още в ранните часове на онзи мразовит четвъртък прокле всички руски войници и им каза да си напълнят джобовете със слънчогледови семки, защото всички ще загинат на украинска земя и поне нещо да порасне след тях.
Помислете и за куража и единството на украинците, което те проявиха в момент, когато никой не вярваше в тях. Помислете и за невижданата световна солидарност на всички нива, която последва. Помислете и как войната промени и всички нас. Сякаш ненадейно, но най-вече окончателно, настъпи време разделно и за нашето общество. Вече не можеш да се криеш зад маската на безразличието. Или си "За" или си "Против". Или помагаш, или пречиш. Или ръкопляскаш на Митрофанова, или се радваш че паметникът на Съветската Армия най-после отиде там, където му е мястото.
Украинците ни преподадоха урок по решителност.
Отново за експертите и хората
Спомняте ли си как родните медии отразяваха войната през първите, толкова драматични седмици на руската агресия? Всички наши телевизии се надпреварваха да канят в студията си някакви полковници о.р. (от резерва), които втрещиха мало и голямо с меко казано безумните си и най-вече неточни прогнози. Беловласите чичковци разпалено обясняваха как „сега в Киев бързо ще навлязат руски щурмови групи и ще го зачистят“, как войната в Украйна ще приключи с „бърза победа на Русия още през март (2022 г.)“, как от Украйна щяла да „остане само Лвовска област“, която евентуално щяла да бъде погълната от Полша. Един от тях с комсомолски плам даже се опитваше да ни убеди, че НАТО е „агресивна организация, чиято основна цел е унищожаването на Русия“. Друг презрително определи чуждестранните доброволци притекли се на помощ на Украйна като „наемници“. Трети пък се юрна да защитава Путин твърдейки, че Русия е станала „жертва на черен ПP“.
Припомням ви всичко това, защото от известно време в медийното пространство се случва нещо подобно. И сега в телевизионните студия шестват всякакви политолози, които без каквито и да било аргументи се опитват да убеждават, че победата на Русия е неизбежна.
Попитайте който и да е от щедро засипващите ни с прогнози доморасли „анализатори“ каква е разликата между тактика и стратегия, между балистична и крилата ракета, от колко души се състои екипажът на танк Т-72 и от колко този на Леопард 2А6, защо окопите ги изкопават на зиг-заг, на юг или на север от Авдеевка се намира Бахмут. Дълбоко се съмнявам, че който и да е от популярните ни тв дърдорковци ще се справи с този базов тест. Дори онзи уж доцент, който в една от телевизите доказваше, че ако приютените от Лукашенко разбунтували се вагнеровци на Пригожин решат да спретнат подобен пуч в Беларус, то мустакатият диктатор бързо щял да ги усмири удряйки лагера им с тактическо ядрено оръжие. Струва м исе важно а го отбележа, защото „доцент“ означава, че се намира на държавна хранилка, а почти винаги е свързано и с някаква форма на преподаване. Или е възможно субектът с ясна визия за ядрен холокост да е един от тези, които наливат акъл в главицата на вашия син или дъщеря.
Ако трябва да формулирам всичките „изводи“ с които тези дни ни заливат „експертно“ отвсякъде , то бих ги синтезирал в три точки:
1. Украйна губи войната и отстъпва навсякъде
2. Украйна няма муниции и не може да се справи с руските ракетни нападения
3. Тръмп ще принуди Украйна да капитулира
Всички са лишени от ясна и аргументирана подплата. Какви са фактите?
Украйна губи войната и отстъпва навсякъде. През изминалата година ЗСУ (украинските въоръжени сили) са освободили почти 400 кв. км територия, руснаците от своя страна са превзели малко повече, някъде около 550 кв. км, най-вече в резултат на сраженията за Бахмут. С други думи, налице е абсолютно статичен фронт, при който придобивките на едната страна някъде, са компенсирани със загуба другаде.
Още в началото на тази година новият главнокомандващ на ЗСУ генерал Сирски категорично заяви, че силите му ще преминат към стратегическа отбрана с цел изтощаване на противника, т.е. засега не може да очакваме нови 400 или повече кв. км освободена украинска земя, макар че нищо не се знае какво ще се случи през идните месеци.
Към момента основната придобивка на руснаците е Авдеевка, чиято площ е точно 29 кв. км, а с околните поля – около два пъти повече. Да речем, че руснаците продължат да атакуват със същата интензивност до края на годината, в което аз силно се съмнявам, то те ще успеят вероятно да завземат поне толкова територия колкото и през 2023. Донбас, чието пълно „освобождаване“ е приоритетна цел на Путин, все още в значителна степен е под контрола на Украйна, като приблизително говорим за около 10 хил. кв. км. Ако подходим чисто математически към въпроса за „освобождаването“ на ДНР и приемем, че то ще продължи със сегашното темпо, то може да се проточи още 10-20 години. Като при това, руснаците ще плащат около 300 до 350 хиляди човешки живота всеки 12 месеца. Звучи абсурдно, но всичко случващо се до момента сочи към една такава перспектива.
Има и едно голямо „НО". Всички големи градове, които руснаците атакувахат – Мариупол, Северодонецк, Соледар, Бахмут и Авдеевка – не бяха подготвени за дългосрочна обрана. Украинците ги превръщаха в крепости най-вече използвайки т.нар. естествена фортификация – реките, хълмовете, каналите, дебелината на стените на сградите – и допълнително ги подсилваха с окопи и минни полета. В момента единствено Вухледар си остава такова място, просто защото се намира непосредствено на фронтовата линия. От няколко месеца в тиловата зона на ЗСУ активно се строят истински отбранителни линии с дълбоки окопи, железобетонни бункери, минни полета, бодлива тел, противотанкови препятствия и т.н. При строителството им се отчита придобитият до момента опит, включително най-пресният, този от Авдеевка. В момента руснаците все още атакуват в т.нар. „мека“ (буферна) зона, т.е. не са се доближили до тези нови многослойни отбранителни линии. Не дай боже някъде да стигнат до тях и ще видите на какви ужасии ще станем свидетели. Те ще наподобяват отдавна забравени сцени от Първата Световна Война. Единственият начин да се преодолее една такава линия е някъде да се осъществи наистина дълбок пробив и украинците да се видят принудени масово да отстъпват в безпорядък изоставяйки предварително подготвените си позиции. Аз не виждам как точно може да се достигне до такъв сценарии.
Украйна няма муниции и не може да се справи с руските ракетни нападения. Украйна има, получава и ще продължава да получава муниции. Проблемът е, че тя се нуждае преди всичко от три конкретни вида муниции. Говорим за 155-мм снаряди, касетъчни боеприпаси и ракети за системите „Пейтриът“.
Преди всичко когато говорим за снаряди трябва да имаме предвид, че в момента снаряди няма в глобален мащаб. Всеки си ги стиска. До 2022 г. на никой и през ум не му е минавало, че светът ще види война, която в толкова отношения ще наподобява на Първата Световна и в която артилерията ще играе толкова важна, даже ключова роля. Доминиращата тенденция беше, че в едни бъдещи военни действия ще се залага на авиация и и множество мобилни групи от танкове и пехота с бронетранспортьори. Когато през есента на 2022-ра украинският фронт премина в статична фаза, проучване на Лондон установи, че ако британската армия трябва да води подобни бойни действия със същата интензивност, то наличните количества снаряди ще стигнат за около седмица. От тогава всички започнаха форсирано да натрупват снаряди и да увеличават наличните си производствени мощности. Но това обаче е един сложен и продължителен процес. От една страна увеличаването на продукцията на снарядите не може да се случи изведнъж. И удвояването на запасите е дългосрочна перспектива, т.е. 5 до 10 години. Става въпрос за дълготрайни държавни поръчки, които навсякъде са съпътствани с тежка бюрокрация и бумащина. Достатъчно е да припомня, че ЕС не успя да спази даденото на Зеленски обещания, че ЗСУ ще получи до пролетта на 2024 г. един милион снаряда. До момента не са доставени дори половината.
От всичките видове снаряди, с които работи украинската артилерия, най-важни се оказват тези с калибър 155-мм. Това е НАТО-вски стандарт, който ползват практически всички западни гаубици, били те произведени в САЩ, Швеция, Франция, Словакия, Украйна или някъде другаде. Те са по- скорострелни, ддалекобойни и точни от руските 152-мм аналози. Т.е. ако теоретично руска и украинска артилерийска част се обстрелват на пределни разстояния, то украинската ще извади от строя руската, просто защото последната няма да може да достигне до нея. А на всеки поне малко компетентен във военното дело е ясно, че най-сигурният начин да унищожиш вражеските оръдия е като използваш срещу тях своите собствени. Затова в момента всички търсят като полудели 155-мм снаряди и светът се оказва тесен за търговците на оръжие.
Има, разбира се, светлина в края на тунела. Първо, всяка от страните която помага на Киев гледа във всеки пакет да включи и поне малко снаряди. Само през последния месец три от страните, които обявиха нови оръжейни пакети за ЗСУ (Германия, Дания и Швеция) включват дефицитните муниции. Второ, съюзниците на Зеленски трескаво търсят и политически решения, и то на най-високо равнище. Преди дни, например, чешкият президент Петер Павел заяви, че е осигурил 800 хиляди снаряда от Южна Корея и Южна Африка и сега търси два милиарда долара, за да бъдат платени. Предполага се че ролята на основен спонсор ще изиграе Франция. И трето, почти никой не се сеща, че самата Украйна също произвежда боеприпаси, макар и в количества които не са достатъчни за нуждите на фронта. Част от това производство е изнесено в съседни страни, а миналата седмица на Мюнхенската конференция за сигурност бе обявено, че немският концерн Райнметал, в партньорство с местна компания, ще открие завод за амуниции в Украйна. Предвижда се основен дял от неговата продукция да бъдат именно 155-мм снаряди
Малко по-различна е ситуацията с касетъчните боеприпаси. Тъй като те са под забрана в повечето страни, с изключение на САЩ, Украйна и РФ, доставките им извън американската официална помощ са са почти невъзможни. А именно - касетъчните снаряди са едно от най-ефикасните средства за противодействие на руските „мясные штурмы“. В най-критичните моменти за сраженията за Авдеевка, защитниците на града се оплакваха от недостиг на именно такъв тип муниции. А за това колко ефикасни могат да бъдат те срещу живата сила на агресора за пореден път се убедихме тази седмица, когато ЗСУ на два пъти атакуваха руски полигони недалеч от фронта и двата случая руските загуби бяха не по-малко от 60 души.
Третият проблемен тип амуниции са за противовъздушните системи „Пейтриът“. Въпреки че не са първа младост, именно „Патриотите“ се оказаха най-ефикасното средство за борба с руските „безаналогови“ балистични и свръхзвукови ракети, а също и с авиацията на Путин. Само ще припомня, че през изминалите седем дни станахме свидетели на невероятен по своите мащаби самолетопад. Москва загуби цели седем изтребители и бомбардировачи (два Су-35 и пет Су-34), а в петък, 23 февруари, към тях се добави и един огромен разузнавателен А-50, цената му е колкото въпросните седем взети заедно. Счита се че всички те са станали жертва на умелото използване на „Пейтриът“. Ракетите за тях се произвеждат най-вече в Япония, но японците нямат право да ги експортират в трети държави. И тук остава въпросът какво ще се случи ако запасите на ракети за „Пейтриът“ достигнат критичния минимум и даже се изчерпят, а блокирането на новия пакет помощ от конгреса на САЩ продължи? От друга страна не бива да се стига до крайности в разсъжденията, защото ЗСУ разполага и с други противовъздушни комплекси, европейско производство като IRIS-T and SAMP/T. Просто без Пейтриът, няма да могат да се справят толкова успешно с най-опасните руски ракети – балистичните.
Самата руска ракетна опасност не трябва нито да се подценява, нито да се преувеличава. Основният проблем, с който се сблъскват руснаците даже не са „Пейтриът“ системите, а санкциите и недостигът на квалифицирана работна ръка, което им пречи да произвеждат достатъчно свои ракети. Затова масираните ракетните обстрели, които те провеждат в последно време са по-скоро спорадични и обикновено се случват веднъж в месеца, а през останалото време по цели в Украйна се изстрелват една или няколко ракети и малко повечко дронове. Сами разбирате че с такава цикличност и интензивност не може да се постигне висока ефективност, и в никакъв случай руският ракетен терор не може да бъде сравняван по мащаби с англо-американските бомбардировки по време на Втората Световна Война, например.
Що се отнася до твърденията на някакви си "всестранно развити личности", че ефективността на украинската ПВО била паднала до петнайсетина процента и украинските градове ги чака Апокалипсис, най-отговорно заявявам че и това не отговаря на истината. През миналото лято процентът на поразените цели бе достигнал феноменалните нива от около 80, а през есента падна докъм 50. Това се отнася най-вече за руските ракети. При иранските дроновете почти всичко, което лети продължава да се прихваща. Недостигът на муниции играе определена роля, но тя в никакъв случай не е най-важната. Просто войната във въздуха е едно голямо надлъгване, игра на котка и мишка. Руснаците непрекъснато променят маршрутите на ракетите си, рисуват на екраните на украинските радарни станции невероятни криви и до последния момент не е ясно коя накъде лети. Да не забравяме, че Киев е изключително добре защитен, докато другите градове не толкова. Затова има голямо значение дали дадена ракета лети към Киев или към Ивано-Франковск, например. Освен това руснаците използват един тип ракети (балистични) срещу градове като Харков и Днипро, които са разположени съвсем близо до фронтовата линия и така почти не оставят време за реакция у местното ПВО. Срещу по-отдалечени градове като Одеса и Лвов летят крилати ракети.
През следващите няколко месеца вероятно ще станем свидетели на някои доста интересни промени в битката за небето на Украйна. От една страна, западни медии разпространиха новината, че Иран вече бил продал на Москва 400 балистични ракети тамошно производство, за които се твърди че имат радиус на действие до 700 км. Всички достъпни данни сочат, че това е доста ефективно и качествено оръжие. Добрата новина, в случая е че и британското, и украинското разузнаване твърдят, че засега няма извършена реална доставка на ирански ракети в посока Русия.
Украинците от своя страна се очаква през лятото да хвърлят в боя първите ескадрили от изтребители Ф-16, чието получаване бе обявено още през миналата година. Това са многоцелеви самолети, който по отношение на своята универсалност много приличат на швейцарското джобно ножче Викторинокс. Ф-16 може да атакува наземни цели, да води въздушни боеве с вражески самолети и дори да сваля дронове и крилати ракети. При всички случаи ни чака интересно лято.
Тръмп ще принуди Украйна да капитулира. Как си представяте прословутият пакет американска военна помощ за Киев, който все не го гласуват в конгреса? Като 60 милиарда в брой сложени в центъра на голямо затворено помещение? Е, в такъв случай имам новина за вас – по-скоро прилича на ситно нарязана глава лук. Въпросният пакет, както и този, който вече се изчерпа, се състои от всевъзможни позиции, някои от които стоят на склад, а други тепърва ще се произвеждат. Освен това включва неща, които просто няма как да се пипнат, като обучение на персонал и логистика, а освен това съдържа изделия от невоенен характер, като лекарства и медицински консумативи, например. При всички случай неговото гласуване би било от голяма помощ, но в никакъв случай няма да е панацеята за Украйна.
Защо Тръмп пречи на пакета да бъде гласуван? Нямам отговор. Реално такъв може да даде само самият той или психоаналитикът му, твърде вероятно е след време да чуем нещичко от адвокатите му, а в по-далечно бъдеще – и от биографите му. Реално погледнато, стопирайки сега помощта за Киев, Тръмп прави мечешка услуга на Путин като го лишава от основния му коз. Просто след време няма вече да има с какво друго Украйна да бъде шантажирана.
Показателна е и реакцията на другите партньори на Киев. Същисани от безочието на републиканските клоуни, Европа, Япония и даже страни като Австралия и Нова Зеландия успяха да извадят отнякъде нови милиарди и така поне частично да компенсират отрицателния баланс зараи не гласуваната американска помощ за ЗСУ. Едва ли в рамките на тази и следващата година ще успеят да покрият дисбаланса изцяло, но и това е нещо.
И кога ще дойде този Тръмп отново на власт в Белия дом (ако въобще спечели президентската надпревара)? Реално след година. Изборите са насрочени за 5 ноември, но следват празници и полагането на клетва от страна на новия президент е насрочено чак за 20 януари 2025 г. Ще последва и неизбежният преходен период за предаване на властта между старата и новата администрация и чак тогава Тръмп евентуално би се заел по-сериозно с войната в Украйна. Т.е. идната пролет. Това е след една година. Повтарям, в случай че не сте разбрали – след една цяла година.
И как точно ще изглежда въпросната капитулация на Украйна? Тръмп ще позвъни на украинския президент и ще му кресне „Зеленски, сдавайся“? Сериозно ли? Самият Зеленски този петък даде интервю за Fox News, в което на същия въпрос отговори простичко: „Тръмп няма да може да приключи войната за 24 часа“. И предложи на скандалния бизнесмен-президент да го посети в Киев за да обменят идеи.
Украинският лидер не би бил толкова категоричен ако нямаше твърдата подкрепа на голяма част от народа си – според проучване на общественото мнение в страната през седмицата 73% от анкетираните украинци продължават твърдо да вярват в крайния успех над агресора. След като Путин не успя да ги сломи, едва ли някой като Тръмп ще бъде в състояние да им се наложи.
Авдеевка като края на света
Защо отделих толкова време в обсъждане на привидно очевидни неща? Защото си спомних за плашилките преди две години. Как ще изгинем в ядрен Холокост. Някои се втурнаха превантивно да гълтат йод на хапчета, други се запасиха със защитни облекла и противогази, а най-отчаяните се готвеха да заминат максимално далеч „от гъбата“.
Тези дни се случва нещо подобно. Хора които хал хабер си нямат понятие от военни действия авторитено ни обясняват как едва ли не краят на света е близо, защото някакъв си Путин превзел някаква си Авдеевка. Работата им е да плашат. Реалността е съвсем рзлична.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
