Можеше ли един проектозакон да спаси поне 11 жени, ако не беше отхвърлен?

Приемане на промени в закона за домашното насилие е един от заявените приоритети на първите две политически сили в парламента.

Промените бяха отхвърлени в последните дни на работата на 48-ото Народно събрание, а крайната нужда от тях излизаше на дневен ред при всяко убийство на жена, жертва на домашно насилие.

За краткия си престой в парламента, този закон записа много противоречиви реакции на отхвърляне слез заявена подкрепа.

Какво би променил той и как можеше да спаси 11-те жертви от началото на годината – анализът е в "След новините" с автор Татяна Йорданова.

Те не дочакаха нов закон за Защита от домашното насилие. Вместо него в пространството обикаля една фраза, че "България е просто гробище за жени и мечти“.

"Зад библейския му вид очевидно се крие зъл демон".

"Просто разбрах, че съм имала едно голямо сърце до себе си, което безсмислено си отиде. Винаги бях много съпричастна, когато чувах за родител да погребва дете и винаги изпитвах някакво страхопочитание. Необяснимо беше за мен как се издържа такова нещо. А сега на мен ми се случи".

"Знам, че е убиец и какво е правил с детето ми. Някои казват - времето лекува, определено не се случва. Напротив. Аз си влизам вкъщи и детето ми го няма".

Най-спешният въпрос след всички тези случаи е какво в държавата ни е счупено, за да научаваме периодично за нова Следваща жертва. Докато депутатите повтарят колко спешен е този въпрос, той чака да стигне до парламента от 14 години. Когато най-накрая е одобрен от коалиционен съвет и гласуван от министрите, законопроектът е внесен от депутати, а не от правителството. Някои от народните представители подкрепят предложенията за промени, докато се гледат в комисии. А след това се отмятат и в зала гласуват против тях.

"Имаме такъв действащ, работещ перфектно до момента", беше позицията на Цвета Рангелова като депутат от ПГ на "Възраждане" в 48-ото НС.

"Този законопроект най-вероятно ще отиде в кошчето", прогнозира тогава колегата ѝ съпартиец - Николай Дренчев.

Отиде в кошчето след 14 години говорене и бездействие. И остана един въпрос - ако законопроектът беше приет, щяха ли те да бъдат спасени?

Щеше ли някоя точка от него да спаси Елена, която беше застреляна от съпруга си пред кварталното заведение в софийския квартал Лагера. Мъжът стреля, въпреки че е получил ограничителна заповед по реда на уж перфектния закон. Толкова перфектен, че не може да предвиди истинската опасност и да отнеме оръжието на насилника. Сега това място е само паметник на въпроса - ако законопроектът беше приет преди този случай, щяха ли органите на реда да си свършат работата и да спасят жената?

Щяха, ако още след първия случай на насилие, името на стрелеца беше вписано в регистър на рисковите лица. Такъв регистър депутатите от 48-ото Народно събрание отхвърлиха. Полицаите и сега водят някакъв регистър, но той определено не действа превантивно.

"Полицията страда от липса на полицейски служители на терен. Тя работи приоритетно. И първоначално и приоритетно се отработват сигнали, които съдържат данни за престъпление. И това е съвсем логично. Другите сигнали, които се подават в дежурните, те се завеждат в един общ регистър и чакат решаване, но това чакане, ако вътре нямаме конкретика, може да е и с години и просто може никога да не се реши. Дори и сигналът да е системен, няма статистика, която при системен сигнал, който не съдържа данни за престъпление да му се направи извод, че е рисков", казва доц. Милен Иванов, бивш заместник-ректор на Академията на МВР.

Депутатите отхвърлиха още една идея – изграждането на Национален съвет за превенция и защита. Той трябва да гледа внимателно всеки случай поотделно - да преценява колко голям е рискът, какви мерки трябва да бъдат взети и до къде могат да стигнат заплахите. Да има ясни стъпки къде да отиде пострадала жена, постъпила в болница, какво да направи жена, получила заплаха. И най-важното - да реагира бързо.

"Ние я искаме тази координация от 2012-та година. До този момент не е разписано кой какво и в какви спешни ситуации да търси помощ от другите. Да не говорим, че няма взаимодействие, няма регистри, няма статистика и т.н. Мерки са необходими със сигурност и координация - задължително координация между институциите. Мерки са необходими със сигурност - и за жертви на домашно насилие, и за партньорските взаимоотношения, и за бързи мерки и координация, задължително координация между институциите", убедена е Надежда Стойчева от "Анимус".

Такава липсва и това пролича в Сандански - когато системният психически и физически тормоз срещу майка доведе до смърт за децата. Майка уби децата си. И го направи след като десетки пъти предупреждава и близките, и съда, че се чувства безпомощна и заплашвана 5 години.

"- Какво е преживяла една майка, за да посегне на децата си?
- Майката беше чудесна, разкошна жена. Аз просто я обожавах, като я срещах. Хубава, представителна", разказват хора от града

В сигналите до институциите тя разказва какво е чувала от мъжа си: "Ще те унищожа и теб, и цялото ти семейство!", "Ще те накарам да се самоубиеш", "Ще те изкарам луда и ще ти взема децата".

Днес тя живее в ареста - с една фатално закъсняла присъда срещу насилника си. И без двете си деца.

След последната жертва - Кристина, остана само писмо - ако нещо лошо се случи с нея, виновният е Калоян. И този случай трябваше да застреля окончателно илюзията, че настоящият закон си върши работата. Този закон се оказва безсилен и мъртъв.

"Законът за защита от домашното насилие, например, не можеше да помогне на Кристина, нямаше как, защото тя е била в интимна връзка с бившия си партньор, но не са живели заедно. Законът за защита от домашното насилие защитава лица, когато те са във фактическо съпружеско съжителство, тоест - те са мъж и жена, които живеят заедно в едно домакинство. Ако това не може да се установи в хода на принцеса или те нямат брак, следователно по никакъв начин не може да потърси защита по този закон. Дори и тя да е имала готовност или смелост да се пребори с това, на което е била подложена, това не би могло да доведе до ефективна защита, такава каквато би могла да се очаква за хора, които живеят на съпружески начала", казва Йорданка Бекирска, адвокат.

Точка. Законопроектът искаше да сложи запетая и да уточни, че същите мерки трябва да се предприемат и при хора, които нямат брак, а имат само интимни отношения. Депутатите видяха в това опасна джендър идеология.

"Депутатите в Народното събрание изцяло говориха нелепости и не гласуваха за промените, които бяха необходими на жертвите на домашно насилие", убедена е Надежда Стойчева от Анимус.

Според част от депутатите законът в момента работи прекрасно. Може и да работи, но само в полза на черната статистика - всяка трета жена у нас е жертва на насилие и всеки трети мъж е насилник без последствия. 11 убити жени от началото на годината. Но депутатите видяха в предложените промени повече опасности, отколкото спасение.

Ето част от дебата в пленарната зала на 48-ото НС:

Стоян Таслаков, ПГ на "Възраждане": "Вие питате кой ще има интерес от този закон? Ще Ви отговаря кой ще има. Частните неправителствени организации, които ще работят да има повече отвлечени деца, за да имат те дейност".

Иван Ченчев, ПГ на "БСП за България": Не пипайте българските деца! Тях не пипайте!

Златан Златанов, ПГ на "Възраждане": Да се отнемат деца от техните семейства и да се възпитават по модел определен от известните нам НПО-та.

Георги Свиленски, ПГ на "БСП за България": Единственото хубаво нещо, което ще се случи в този парламент, е че другия четвъртък приключваме работа и тези глупости, които предлагате няма да видят бял свят.

Христо Даскалов, ПГ на "Продължаваме Промяната": "Имам чувството, че се намирам в някакъв театър на абсурда!"

Така нужните промени срещу домашното насилие станаха жертва в една съвсем друга битка - срещу неправителствените организации. Конкретно срещу тези, които все още заместват държавата, защото жертвите на насилие вярват на тях, а не на институциите. Промените станаха жертва на демонизирането на неправителствените организации. Депутатите се уплашиха, че законопроектът срещу домашното насилие ще даде на организациите повече отговорности. И затова вместо да прецизират атакуваните текстове, казаха изцяло "не" на опита за промяна. И оставиха всичко постарому.

"Диалогът беше изцяло популистки. Тогава, вместо да се говори за истинските жертви на домашно насилие, пак казвам - 11 жертви за 14 седмици, там целият този дебат се използва за популистки цели - говореше се за джендър. Имаше една партия, която пое тази тема като цяла предизборна кампания и в крайна сметка загубихме още един живот", смята адвокат Йорданка Бекирска.

Поредните жертви не мотивираха депутатите за това законопроектът да бъде приет поне на първо четене.

Виола, убита след 5 подадени жалби. Алена Щерк, намерена край Радомир след три сигнала в полицията. Жената, която почина точно на Св. Валентин, или онази, за чийто живот лекарите се бореха 3 дни, но побоят бил смъртоносен... Всъщност докато депутатите дискутираха в продължение на 4 часа дали законът ще доведе до отвличане на деца или джендър идеологии, млада жена беше намерена в шахта. Само час след като разбраха, депутатите казаха "не" на законопроекта. И не се обединиха около нито една важна точка от него.

"Но добър е Господ, ще има следващ парламент, надявам се, че може там да продължим", заключи тогава Любен Дилов-син от ПГ нса ГЕРБ-СДС.

Темата продължава да се влачи между етажите на властта. Ако статистиката продължава със същото темпо, нищо чудно друга жертва да напомни на депутатите, че часовникът тиктака и някой чака от следващите да направят така, че да няма Следваща.

Автор: Татяна Йорданова

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube