ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

На критичния минимум: Детските гастроентеролози у нас са едва 17

Субтитрите са автоматично генерирани и може да съдържат неточности.
Слушай новината

Без детски гастроентeролози и нефролози са областите в почти цяла България. По данни от Националната здравноинфрмационна система едва 39-ма души в страната са придобили тези специалности. Те праиткуват основно в големите градове като София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Плевен. Димитрийка Джамова от Пазарджик е майка на близначки. През февруари косата на едната ѝ дъщеря започва да капе.

Димитрийка Джамова: „Не бяха категорични, че е алопеция. Не знаеха какво да се прави. Като я къпех, падаха с кичури коса. И така ставаше все по-зле.“

В Пазарджик няма детски ендокринолог. В Пловдив не могли да помогнат на момичето. През юни в детското отделение на столичната болница „Лозенец“ поставят диагноза. Лечението изисква чести пътувания до София.

Димитрийка Джамова: „За мен лично е голям проблем. Нямаме такъв достъп. Хора с такива заболявания да имат адекватно лечение.“

Семейства от цяла България пътуват за консултация и лечение в единствените клиники по детска гастроентерология и нефрология в специализираната педиатрична болница в София. Доктор Кирова и доктор Бозаджиева са сред малкото специализанти в тях.

д-р Спасия Кирова, специализант по детска гастроентерология, СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“: „Трудна е специалността. Трудна е, не всеки би искал да поеме риск. Много сме натоварени. Има деца от цялата страна. Капацитетът на отделението е почти постоянно запълнен.“

д-р Лилия Бозаджиева, педиатър, специализант по детска нефрология, СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“: „Засяга доста редки случаи с животозастрашаващи състояния. Предполагам, че това е част от липсата на желание сред повечето хора. Това, че са тежки случаите, по-скоро ми дава мотивация да научавам повече.“

От Педиатричната асоциация казват, че проблем за България е неравномерното разпределение на детските специалисти.

доц. Йорданка Узунова, началник на детска клиника в УМБАЛ „Лозенец“, секретар на БПА: „Това, че ще има много специалисти, не значи, че ще се подобри диагностичният и лечебният процес в детската възраст. Тесният специалист трябва да се занимава с някакво сериозно тежко заболяване. А това, че едно дете го боли корем, това трябва да се разрешава този проблем от педиатъра.“

Решението на проблема зависи от държавата.

доц. Йорданка Узунова, началник на детска клиника в УМБАЛ „Лозенец“, секретар на БПА: „Трябва да има политика, къде, на какво място да се разпредели, на какви места трябва да има по-тесните специалности. Да се подготвят хора, да бъдат стимулирани да отидат там.“

д-р Спасия Кирова, специализант по детска гастроентерология, СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“: „Пациентопоток да има, добра медицинска грижа като условия и база за обучение. Специалисти, които да ги обучават, и база, в която да работят след това. Заплащането е друга тема.“

От Министерството на здравеопазването казват, че за преодоляване на териториалния дисбаланс всяка година определят места за специализанти, финансирани от държавата, в специалности с недостиг на кадри.




Последвайте ни

ТОП 24

Най-четени

Водещи новини

Product image
Новини Чуй новините Спорт На живо
Абонирай ме за най-важните новини?