Часовникът на църквата удря шест. Слънцето залязва, но в село Житница не се прибират. Бързат за голямата премиера. Пълнят залата на културния център. Тази вечер тук ще идва шведската легенда Стелан Скарсгард. Тази вечер тук ще дават "Оскар"-ите.
Мария Станева, секретар на Народно читалище "Йосиф Добранов - 1933", с. Житница: "Тук за първи път имаме възможността да се срещнем с новото европейско кино на една ръка разстояние, абсолютно гратис. Просто възползвайте се. Нищо друго не се изисква от теб."
Мария Станева живее за такива моменти. Когато родното ѝ село не е откъснато от света, а диша в неговия ритъм. Тя, секретарят на читалището, се бори житненци да гледат изкуство - театър, кино, детски представления. И винаги планира следващото.
Мария Станева, секретар на Народно читалище "Йосиф Добранов - 1933", с. Житница: "Обикновено идват хора от Житница, както и хора от съседни населени места. Разнообразна е публиката. За какво се боря? За малко повече просвета, малко повече духовност, малко повече осъзнаване и да сме малко по-добри. Обичам чуждестранни психологически филми. Психодрама, психотрилър. Никога не съм гледала филм от гледна точка на някаква награда. Просто историята, която предава, посланието, което предава. Според мен това е по-важното."
В Житница чакат тази история с нетърпение. Видели са афиша - "Сантиментална стойност" спечели "Оскар" за чуждестранен филм и голямата награда в Кан. Скарсгард покори Холивуд и Европа. Но за сърцата на житненци има тежка конкуренция - седмокласниците Петър и Павел. И те играят на тази сцена и вече имат по няколко роли зад гърба си.
Павел: "Културният живот в Житница е доста забавен и вълнуващ поради многото представления, организирани от самото читалище и изпълнени в културния център."
Петър: "Всичките хора там сме приятели и се събираме с обща кауза. А пък мен много ме радва това, че забавляваме хората, когато правим пиесите. И винаги след пиесата всички ни казват: "Браво, много добре се справихте". Мен това ме изпълва с щастие.
- Хубаво ли е, че в Житница има толкова активен културен живот?
- Да, наистина е прекрасно, че всичко постоянно е изпълнено с движение. Всякакви събития постоянно навсякъде се случват. Не е някакво замряло, да няма хора. Отвсякъде кипи живот."
Пламен Хаджиев, учител в ОУ "Христо Смирненски", с. Житница: "Ние като учители вярваме, че нашите ученици могат да бъдат мостовете между културите. Ето защо се стремим да възпитаваме знаещи, можещи и добри хора. По новините виждаме как децата постоянно са по телефоните. Ето защо вярвам, че посещението на такива мероприятия, било то филми или театър, имат важно значение най-вече за подрастващите, за да се отделят от електронните устройства."
Също като "Оскар"-ите, Евгения и Петра са тук за първи път. Но без тях тази премиера нямаше да се случи. Едната е режисьор и кино програматор, а другата изследва природни ресурси. Събира ги обща мисия - да върнат големите филми в малките населени места. Затова обикалят България. Житница е първата спирка от тазгодишното издание на фестивала им "На кино, на село". Откриват го с филм за семейството, за любовта и важните неща в живота.
Петра Тонева: "Светът е голям и те са част от света. И не бива да остават изключени. И ставайки част от тази европейска аудитория, те могат да мечтаят големи мечти и да ги сбъдват."
Евгения Танева: "Това е филм, който не може да се раздели от държави или от специфични политически, социални или други теми. Това е филм за семейството и всеки един от нас може да рефлектира върху него."
Петра Тонева: "Семейство имаме и в Скандинавието, и в България. Проблемите ни, мечтите ни са сходни. Не сме толкова различни изобщо. Киното ни позволява да осъзнаем тази връзка."
Залата вече е пълна. Не на червения килим, а между червените стени премиерата започва. След финалните надписи зрителите трудно намират думи.
- Къде се нарежда този филм сред вашите любими?
Васил Велинов: "Не съм гледал по-силен филм. Силата му е в качествата на отношенията, как добре са обхванати. Без гръмки слова, само с четвърт поглед, с четвърт дума. Това е нещо невероятно, всеки не може да го направи това. Трудно е да се постигне. Точно такива филми дават импулс на хората за живот, за всичко."
Катя Ташева: "Ние сме социални личности, дето участваме навсякъде. Водим хора в пенсионерския клуб. Мъжът ми свири на акордеон. Ходим по изяви."
Милко Ташев: "Трябва да ги има тия работи. Даже и по-често.
- Защо?
- Защото младите хора искат такива развлечения. Не е важно само ресторантите. Културни работи трябват."
Павел: "Какво ни носи киното? Веселба. В село като има кино, може да се ходи с приятели, което е весело, защото така се обсъжда филмът."
Петър: "Чувстваме филмът как е. Аз често се поставям на техните места и какво бих направил, ако бях на тяхното място, и това наистина ни пренася в един друг свят."
А Евгения и Петра искат всяко българско село да бъде част от света. Да гледат филми на големия екран. И то редовно, а не по няколко пъти годишно.
Петра Тонева: "Първото българско село, което е имало кино, е Бутан, в Северозападна България. Общият брой на киносалоните е бил близо 3000. В момента ние съживяваме тази кино мрежа и самите пространства все още съществуват. И спомените оживяват понеже много от хората са били на кино и помнят какво е било и е било важно за тях да го имат."
Евгения Танева: "Можем да покажем много примери, в които хората от читалищата и местните хора също създават много красиви неща. Споделят ги едни с други. Ние сме просто една песъчинка от тази общност."
Тръгват към следващите села. Ще търсят още кино будители.
Петра Тонева: "Вече мислим за кино на село, вече са минали тежките години, в които няма как да се случат нещата. Вече трябва да мислим как всъщност искаме да живеем и какво значи добрият живот за нас. Това вече е време на действие."
Евгения Танева: "Заедно наистина може да се постигнат чудесата. Общността винаги се намира, когато си готов за нея."
"- Как киното променя хората?
Мария Станева: "Според мен ги прави по-човечни. Замисля ги и ги кара да осъзнават истинските стойности и ценности в живота им, които са да бъдеш добър човек, да забелязваш човека до себе си, неговите нужди, неговите травми, това, което може би носи в себе си, без да го споделя, и да си по-толерантен съответно."
В Житница ще помнят вечерта на "Оскар"-ите. На екрана видяха себе си в една скандинавска история. "Сантиментална стойност" спечели и на сцената на българското село.
Чуй новините
Подкаст
