Реформата в грижата за психично болните пациенти у нас не се случва от десетилетия и последствията вече са видими. Психиатриите са на ръба на оцеляването - под въпрос е кой изобщо ще обгрижва пациентите.
Адекватна амбулаторна грижа за болните липсва - това е причината 400 души да живеят с години в държавните психиатрии - просто няма къде да отидат. Хора с тежки психиатрични диагнози са оставени без наблюдение след изписване и се стига до агресивни прояви - само тази година имаше десетки случаи, за които ви разказахме.
Преди месец едно момче опита да се хвърли под колите на столичен булевард. Беше задържанo от полицията. Състоянието му изискваше лечение в психиатрична болница. Това не се случи.
"Болничните заведения отказват да ги приемат, тъй като няма места за настаняване. В такъв случай процедираме, че след или по време на изтичане на мярката от 24 часа викаме Спешна помощ, която им дава нужните медикаменти, за да се успокоят временно", обясни Любомир Николов - директор на СДВР, на 4.2.2025 г.
Какво последва - часове по-късно момчето скочи от прозореца на спалнята си и загина. От години данните са категорични - психично болен пациент в остра криза вероятно има къде да бъде лекуван по спешност във Видин, но не и в София.
"Северозападният регион е с най-много легла на 1000 души, а в Югозападния, където е София и София област, са много недостатъчни. Това значи, че трябва да се разкриват легла, да се строят болници", посочи д-р Захари Зарков - Национален център по обществено здраве и анализи.
Болничните легла обаче са само част от проблема. За пациентите с тежка психиатрична диагноза след изписване от болница липсва система за активно наблюдение и ресоциализация.
"Вчера даже имахме такъв случай - на пациент, който няма близки. Тук е добре докато си приема лекарствата, когато излезе навън, спира приема на медикаменти и отново започва с психотичното си поведение, което плаши хората. Всъщност всички те настояват той да бъде настанен завинаги в болницата", каза д-р Тина Блажева - началник отделение в ДПБ "Св. Иван Рилски".
Решението е известно отдавна - трябва да се създадат услуги в общността - мрежа от психиатрични служби, в които лекари, сестри и социални работници да проследяват състоянието на болните.
"Модерният подход е да не се стига до болница. Затова една от идеите на стратегията е да се прави превенция на кризите, а не да се търси успешно лечение в болница, защото това е трудно и скъпо. Превенцията е пет пъти по-евтина от лечението в болница", обясни д-р Захари Зарков.
Миналата година в парламента е обсъждан законопроект, който да стимулира координацията между институциите в осигуряването на грижа. Не стига до пленарна зала.
"Това е работа на държавата. Първо - законодателни промени, от които ще тръгнат в различна посока инвестициите в амбулаторна, психиатрична грижа, грижа в общността. Всеки от нас може да изпадне в психоза и това трябва да е ясно на зрителите, и всеки има нужда от добра, стационарна психиатрия", коментира д-р Захари Зарков.
В отговор до БНТ от Министерството на здравеопазването заявяват, че реформирането на психиатричната помощ е приоритет. В ход е изпълнението на Националната стратегия за психично здраве. Според експерти ще минат години, докато се почувства ефект от изпълнениeто на тази стратегия, ако изобщо бъде изпълнена.
Топенето на ледниците на остров Ливингстън в Антарктика значително се е засилило
Чуй новините
Подкаст
