На ръба на рая

Случвало ли ви се е да знаете, че ви предстои нещо прекрасно и просто да се усмихвате, докато си ходите по улиците? Без да обръщате внимание на ежедневието, на проблемите, на заобикалящите ви задачи? Чувството е невероятно! А какво ще кажете, ако цял град живее в подобна нирвана?

Неапол е на ръба на рая. Градът чака 33 години да стане шампион на Италия по футбол. Но този град е по-различен от всички останали в страната. По-емоционален, по-интригуващ, по-опасен. Днес в Неапол и Quartier Spagnoli можете да зърнете хора с широки усмивки по лицата, с очи, искрящи от задаваща се, предстояща, все още неосъществена радост. По балконите се веят светлосини знамена, навсякъде се виждат флагчета, фланелки на тима, дори изображенията на Диего Армандо Марадона по стените изглеждат по-живи от всякога. Разговорите са духовите, походките – наперени. Дори свръхсуеверните неаполитанци не вярват в урочасването на собствената си съдба. Те виждат и знаят, че това е тяхната година.

Трудно е да се повярва, че дори най-големият крах във формата и резултатите на тима ще попречи на тима на Лучано Спалети да триумфира със Скудето след няколко седмици. Разликата с втория Лацио е 16 точки 9 кръга преди края. Като споменахме Спалети – към края на 2021 година на стадион "Диего Марадона" се появява плакат, на който пише – "Ще ти върнем колата, ако напуснеш клуба. Подпис – крадците". Феновете са недоволни и обещават да предоставят изчезналия преди дни ФИАТ Панда на наставника, стига той да се съгласи да си тръгне от любимия им тим. За такъв дух говорим.

През 1987 когато пророкът на религията "Наполи" – Марадона – помага на тима да стане шампион за първи път в историята си, на едно от гробищата в Неапол се появява друг плакат – "Представа си нямате какво изпуснахте!". За такъв дух говорим.

Днес младото поколение не помни времената и успехите от края на 80-те и началото на 90-те, но е повече от готово да остави на свой ред нещо за историята на града. Град, в който по магазинчетата можете да накарате хората да се усмихнат, ако им заговорите за футбол. Град, в който преди десетилетия по кръстовищата се продават цигари с марка "Марадона". И град, който отдавна е приел, че мафията съществува и сивата икономика е движеща сила за народонаселението, но никой не може да им отнеме радостта от играта.

Шампионската титла в Италия така и никога не отиде по на юг от Рим след втория триумф на Наполи през 1990 и времената на Марадона, Карека, Ферара и Дзола. Неаполитанците едва ли някога ще се помирят със севера, който не спира с подигравките за бедността, лошото образование и холерата, не спира и с ироничните подмятания, че Везувий трябва да изригне и веднъж завинаги да потопи Неапол. Сега – 33 години по-късно – ситуацията ще се промени. "33 години чакаме това парти!", казва емблематичният диктор и шоумен Даниеле Белини, познат на всички в града с артистичния си псевдоним Децибел – човекът, крещящ с цялото си сърце имената на голмайсторите на Наполи след всяко попадение. Хотелските стаи в града отдавна са резервирани за няколко седмици напред. Просто футболните привърженици искат да видят радост от друго измерение, щастие от друга орбита. Искат да изучават футболната култура на града.

Неапол преоткрива футболното си величие и осъзнава, че този спорт е социалният инструмент в ръцете на хората да изграждат собствената си идентичност. И титлата е близо, макар в Неапол вече да ги няма Кавани, Жоржиньо, Игуаин, Кулибали, Инсиние, Мертенс. На всичкото отгоре съдбата предоставя и неочакван бонус на всички тифози – Наполи е на 1/4-финал в Шампионската лига. Турнир, който отборът никога не е печелил и вероятно не си е мечтаел да спечели. Ами ако направят невероятен дубъл? Тогава небесата ще паднат, казва Децибел. И задачата не изглежда чак толкова непосилна – тази вечер Наполи играе срещу Милан, ако отстрани "росонерите", на 1/2-финал почти сигурно ги очаква друго домашно препятствие – Интер! Знае ли човек! Всичко е възможно, особено в град, където надеждата винаги идва на помощ. Точно заради нея и Марадона става кумир – защото той е символ на успеха на един на пръв поглед обикновен човек, идващ от бедните слоеве на обществото. И носещ радост на същото това общество през 80-те, само няколко години след опустошителното земетресение. Новите герои са нигериецът Осимен и грузинецът Кварацхелия, комуто вече се кръщават новородени пеленачета.

Тифозите още не са върнали онзи Фиат на Спалети. А дали той вече не заслужава Ферари?

Автор: Стефан Георгиев

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok