Нов научен проект: Ще има ли демокрация след COVID-19

"Ще има ли демокрация след COVID-19?" Отговорът на този въпрос ще търсят юристи, политолози и социолози в нов научен проект, посветен на обществените промени от началото на пандемията. Според експерти разделителните линии между хората заради ваксинацията все още остават големи.

Трайната обществена барикада срещу ваксините остава. Изследване на "Галъп", направено през ноември, показва, че 45,5 на сто от хората не са ваксинирани и нямат намерение да го направят. С две дози са близо 23%. Почти същият е и процентът на отлагащите, които са преболедували.

"Втората група, която не бърза с ваксинацията, са маргинализираните общности. Ще имаме проблеми там", каза д-р Първан Симеонов - социолог.

Той допълни, че в България има "цели бели петна - гета, буквално и преносно". Другата проблемна група това са младите хора.

Според декана на Юридическия факултет на Софийския университет Даниел Вълчев през последните месеци темата за ваксинацията у нас се е превърнала в религиозен дебат "за" или "против".

"Не забелязваме дебат, който да бъде между информирани и неинформирани, а между две еднакво неинформирани групи", посочи проф. д-р Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

"Това са две религии. Няма спор, няма дебат, няма аргументи. Всичко, което се говори, че науката казва едното или другото, всъщност науката нищо не казва", допълни проф. Вълчев.

Според експерти пресищането с информация по темата води до резистентност.

"Правилната гледна точка също е свързана с много догадки. Погледнете новия вирус. Ние започваме с догадки след догадки", посочва социологът д-р Първан Симеонов.

По думите на експерта по конституционно право Мартин Белов ограничения, подобни на тези в Австрия, които предвиждат глоби за отказващи ваксина, ще бъдат противоконституционни, ако се приложат у нас.

"Подобни санкции са противоконституционни, не само когато те се наложат при 60% от населението. Те са противоконституционни, когато се наложат на 1% от населението", обясни доц. д-р Мартин Белов от Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Примерите от началото на ковид кризата показват, че пандемията се превръща в инструмент на политически сблъсък и рейтингов шанс за голяма част от политическите елити, показват проучвания.

Според политолога Борис Попиванов политическата употреба на COVID-19 у нас е свързана с размиване на политическите граници, трансфер на отговорност към хората и възможност за управление на политическия календар заради отлагане на събития поради медицински причини.

"Политическите актьори, политическите сили в България предпочитат да оставят обществото уплашено или объркано, за да правят какво си искат без да имат санкции от него", твърди доц. д-р Борис Попиванов, политолог.

"За разлика от всички други ситуации големи въпроси от сорта - формирания на правителства, дискусия за бюджета и т.н., този път не могат да привлекат общественото внимание, просто защото то много лесно бива привличано от други въпроси и спорове", допълва доц. Попиванов.

Според експерти българският политически елит може да бъде характеризиран от гледна точка на пандемията не като заемащ гледна точка, а като усвояващ поредната благодатна тема.