През тази година са намерени свидетелства, че в най-стария солодобивен и градски център в Европа "Провадия-Солницата" (5600 - 4350 г. пр. Хр.) се е произвеждала бира, каза ръководителят на разкопките акад. Васил Николов, който представи пред журналисти находките, открити от екипа през настоящото лято.
По думите му това вероятно е първото производство на това питие по нашите земи, а не е изключено и в цяла Европа.
Открит е разполовен съд с класове двузърнест лимец, прораснали по начин, по който се получава малц.
Смяташе се, че производството на бира започва през Бронзовата епоха в Предна Азия и Египет, но сега имаме първите доказателства, че тук са правили пиво от преди около 4500 години пр. Хр., каза още Николов.
Той припомни, че всички открити домове в центъра са дву- и триетажни. На първия хората са съхранявали богатството си, т.е. солта, на втория се е помещавало домочадието.
През тази година в почти всички проучвани къщи имаме фрагменти от мазилката, които са били изрисувани, каза още Николов. По думите му за стенописите са ползвани различни цветове, но какво са представлявали няма как да се каже. В едната къща е открит дървен стълб, облицован с мазилка с червена боя върху нея, но състоянието е лошо и не е ясно каква е била рисунката.
Тъй като хората в селището са били богати, са можели да си позволят да наемат майстори, които да им строят къщи на по няколко етажа и да ги украсяват, коментира ученият. По думите му и за добива на сол също са ползвани работници от околните села. В укрепеното селище са живели около 400 души с децата, няма как те да са се справяли и с производството, и със сделките със солта, и с изхранването, и с поддръжката на крепостта, значи е имало наемна работна ръка, изтъкна Николов.
Късният халколит е период с много богата материална култура и тези хора са били богати, разказа още Николов. Той показа открит през настоящата година напълно запазен съд, който е бил калъп за сол. Отново са намерени и по-малки калъпчета, чрез които древните са получавали солни кюлчета, които са купували клиентите.
По думите на Николов калъпите са били с различен „номинал“ и са били в употреба между 4700 и 4350 години пр. Хр.
Сред находките от това лято е и странен изгладен камък с две дупки, плосък от едната и издут като полусфера от другата страна. Има такива находки в Южна България от късния халколит, но те са редки и са без дупки, посочи Николов. По думите му се смята, че с помощта на тези особени камъни са се правели керамичните съдове, защото тогава хората не са познавали грънчарското колело, но все пак са разполагали с изящни и богато украсени съдове.
Ръководителят на разкопките показа и особен съд, приличащ на гевгир. Според него обаче древните не са го ползвали за прецеждане, а за да бият масло.
През сезона са открити отново и много върхове на стрели, които свидетелстват, че живелите в Солницата ненапразно са вдигнали първите в Европа крепостни стени. Намерени са още връх на копие, както и кремъчно заострено парче, което вероятно е било кинжал за близък бой.
Редом със свидетелствата за военна агресия, археолозите отново са намерили и фигури от кост и керамика, които разказват за религиозно-митологичната система на древните.
Той представи подробности и за откритията, свързани с резиденцията на тракийския аристократ, която на практика е издигната върху праисторическото селище. Праисторическата селищна могила е с височина около девет метра, а нагоре – с височина около 13 метра, е надгробната могила. Хронологическата разлика между тези две части е около четири хиляди и триста години.
Николов посочи, че проучванията на тракийския период на обекта през тази година са показали, че аристократът е разделил могилата с масивна стена, която отчасти е разкрита. Тя е с висока каменна основа, върху която са били наредени непечени тухли. Имало е и висока порта, която археолозите почти са разкрили. От едната страна на стената е открита една къща, там е намерен и гробът, част от който все още е в неразкопаната част на могилата. Другата част от площта е покрита с обредни ями.
СНИМКИ:БТА
Точно върху кирпичената стена е открита и бяла замазка от специална фина глина и каолин, върху която е имало рисунки. Тайната на тези украси обаче археолозите ще проучват през следващите години, тъй като няма паралели на открития стенопис от първи век пр. Хр. до сега.
При разкриването на гроба, врязан в проучваните останки от постройките на тракийския аристократ, археолозите откриват, че върху единия от камъните има рисунки. Тези камъни са донесени отдругаде. Самият камък с графитите е положен вертикално, така че рисунките са на една страна. По думите на археолога, който ги е правил, вероятно е дълбал и с нож. Вижда се обаче, че е нарисувал елен и две сърни. А отдолу има и друго неясно изображение, което би могло да е кон.
Чуй новините
Подкаст
