ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

Педро Санчес – влиятелен на международната сцена, уязвим във вътрешната политика

bnt avatar logo от БНТ
A+ A-
Чете се за: 15:07 мин.
По света
ebu силна фигура света уязвим дома външнополитическият баланс педро санчес
Слушай новината

Снимка: Diseño RTVE - Външната политика на Педро Санчес

Испанският министър-председател Педро Санчес се откроява с позициите си в защита на палестинската кауза и срещу лидери като Доналд Тръмп. Миграционната криза в Сеута в края на този мандат извади на преден план различията му с други европейски партньори.

През февруари 2025 г. британският вестник The Guardian публикува редакционна статия, в която определи министър-председателя на Испания Педро Санчес като „прогресивен фар в тъмни времена“. През април тази година френският ежедневник Le Monde го описа като „силен лидер на световната сцена“, макар и в контраст с неговата „уязвимост“ по вътрешнополитическите въпроси. Извън темите, които доминират вътрешния политически дневен ред в Испания, ръководителят на испанското правителство се чувства в свои води сред международните си партньори, изпъква с отстояването на каузи като признаването на Палестина и освен това е един от малкото социалдемократически лидери на международната сцена, който все повече се накланя надясно.

Защитник на мултилатерализма и с антивоенна реторика, Санчес се придържа към линията на европейските си партньори по повечето международни въпроси – с акцент върху подкрепата за Украйна – но не и към приоритетите на Вашингтон. От другата страна на Атлантика американският президент Доналд Тръмп не крие недоволството си от Испания, особено по въпросите на отбраната, и нарече страната „ужасен партньор“. Същевременно неотдавнашната миграционна криза в Сеута – също критикувана от Тръмп и силно застъпена в последните дебати в Европейския съюз – извади наяве различията между испанския лидер и някои от европейските му колеги, както и изолацията му в определени аспекти.

„Днешният ЕС е много по-различен от този преди няколко години. Санчес е единственият социалистически лидер сред големите държави в блока, а дебатът в Европа се измести надясно“, обяснява пред RTVE Noticias Карла Хобс, анализатор в Европейския съвет за външна политика (ECFR), като отбелязва, че този завой е настъпил във всички сфери – от миграцията до климатичните политики. „Санчес зае твърди позиции за Палестина и по други политически въпроси, често изпреварвайки европейските си партньори, но остава все по-изолиран в рамките на ЕС, което намали способността му да влияе. Смятам, че това говори повече за променения Европейски съюз, отколкото за каквото и да било друго“, коментира тя.

Санчес и палестинският въпрос

„Това не е насочено срещу никого и най-малко срещу Израел“, заяви Санчес при обявяването на признаването на Държавата Палестина в границите от 1967 г. Еврейската държава обаче прие това като пряка атака и обвини испанското правителство – което по-късно одобри и оръжейно ембарго срещу Израел – в „подбуждане към геноцид над евреите“. Кабинетът на Санчес, който открито говори и за „геноцид“ в Газа, предприе тази стъпка координирано с Норвегия и Ирландия, към които постепенно се присъединиха държави като Словения и Армения, а през следващата година – и страни като Франция, Обединеното кралство и Канада.

„Признаването на Палестина донесе престиж на Испания сред държавите, които вече бяха чувствителни към палестинския въпрос – арабските страни и държавите от Глобалния юг, а на европейско ниво успя да пробие блокадата“, посочва преподавателят по международни отношения в университета „Комплутенсе“ Исаиас Бареняда. Той обаче не смята, че Испания е повлияла реално на други държави: „За това е необходима способност да се намесваш в процесите на вземане на решения. Не мисля, че Испания е имала или има такава.“

С него е съгласен и преподавателят по международни отношения в университета „Небриха“ Карлос Лопес: „Доколко това е било определящ фактор е трудно да се прецени [...], би трябвало да се проследят процесите на вземане на решения във всяка отделна държава, но безспорно имаше известно пионерско поведение от страна на Испания, което по-късно бе последвано и от други“, коментира анализаторът. Той добавя, че днес тежестта на страните в ЕС, които официално признават Палестина, е по-голяма: „Ясно е, че това е позиция, която печели все по-широка подкрепа както сред испанското обществено мнение, така и в международен план.“

Различията с Тръмп

Президентът на САЩ нарече Испания „изгубена кауза“ и „ужасен“ партньор, който „не си плаща“ – визирайки разходите за отбрана, за които Тръмп настоя да бъдат увеличени до 5% в рамките на НАТО. Американският лидер влезе в сблъсък със Санчес и заради позицията му срещу войната в Иран – Испания не разреши използването на военните бази в Рота и Морон – както и заради подкрепата за данъчно облагане на американските технологични компании.

Според Хобс тези „обтегнати“ отношения се дължат на две причини: „Първо, испанското обществено мнение е до известна степен критично към Съединените щати, така че той знаеше, че разполага с неговата подкрепа. Второ, Испания е малко по-слабо зависима от САЩ в сравнение с някои други големи държави членки на ЕС (макар да не е напълно независима), което ѝ осигури по-голямо поле за маневриране.“

Лопес отбелязва, че личните отношения са били „лоши“, но това „до голяма степен се дължи на характера на Тръмп, който може да каже ужасни неща за някого, а на следващия ден да го прегърне“. Извън острата реторика обаче в двустранните отношения „не е имало чак толкова сериозни сътресения“. Основният упрек са били военните разходи, но както припомня професорът, подобно на управлението на Мариано Рахой, факт е, че при правителството на Санчес Испания „значително е увеличила бюджета си за отбрана“.

„Не мисля, че може открито да се каже, че не се разбират, но ясно заявиха различни позиции, които проличаха в изказванията им пред ООН.“ Докато Тръмп защитаваше на всяка цена войната си в Иран или говореше за възможността да използва „военната си мощ“ в Латинска Америка, Санчес разкритикува „егоистичните, невежи и жестоки“ лидери, които – без да назовава имена – обвини в „започване на незаконни войни и избиване на невинни цивилни“. „Санчес е антиподът, обратната страна на Тръмп“, но Испания е била „много коректна“ при заявяването на различията си и се стреми да поддържа нормални отношения със САЩ – страна партньор в редица области, в които „Испания е по-слабата страна“.

Междувременно, откакто встъпи в длъжност, испанският премиер е посетил Китай четири пъти с цел укрепване на връзките с големия съперник на Съединените щати, който е сред петте най-важни търговски партньори на Испания, въпреки че не е съседна държава. „След руската агресия срещу Украйна САЩ изглеждаха като защитник на Европа и европейските страни приеха виждането за Китай като съперник“, посочва Карлос Лопес и добавя, че със завръщането на Тръмп е започнало да има „повече смисъл Китай да бъде разглеждан като партньор“.

„Вече няма мотивация да се следва американската линия спрямо Китай; Испания може да има по-голяма автономия в това отношение и в съответствие със собствените си интереси да насърчава този по-благосклонен поглед към Китай в рамките на Европейския съюз“, обяснява професорът.

Сахара, Мароко и Сеута

При управлението на Санчес Сеута стана сцена на две масови нахлувания на мигранти през граничния пункт „Тарахал“. Първото, когато през 2021 г. границата пресякоха около 8000 души, беляза повратна точка в двустранните отношения между Испания и Мароко. Месец по-рано лидерът на фронта „Полисарио“ Брахим Гали бе приет в испанска болница след заразяване с коронавирус – жест, който Рабат сметна за „противоречащ на духа на добросъседство“. След граничната криза Санчес изпрати писмо до крал Мохамед VI, в което одобри мароканското предложение за автономия на Западна Сахара – бивша испанска колония, за която Мароко претендира.

„Решението за Сахара беше реален завой, но с нюанси. За разлика от САЩ, Испания не я призна официално за мароканска територия, а изрази политическата си подкрепа за план за автономия. Това е същата позиция, която заемаше и правителството на Родригес Сапатеро“, отбелязва преподавателят от университета „Небриха“, като все пак подчертава „значимостта“ на момента, в който бе взето решението. То беляза и по-благоприятно преориентиране към Мароко в период, в който страната „води все по-настъпателна политика за присвояване на Сахара“.

След масовото навлизане на около 80 000 мигранти това лято правителството на Санчес настоя да определя Рабат като „надежден партньор“ и увери, че няма „достоверни доказателства“ за негова съпричастност. Тази позиция бе остро критикувана от опозицията. Въпреки това всеки, който управлява Испания, „трябва да поддържа добри отношения с Мароко“, особено като се има предвид, че Рабат може да „изнудва или да използва миграцията като оръжие“, подчертава Бареняда.

„Испания зависи от Мароко за контрола на миграцията и сътрудничеството в областта на сигурността, поради което последователните правителства управляват тези отношения с голяма предпазливост, като въпрос от държавно значение“, посочва Карла Хобс. Тя отбелязва, че промяната в позицията на кабинета за Сахара е осигурила „период на затишие“, но „не е променила естеството на отношенията“. Затова отказът да се държи Рабат отговорен е „последователен с подход, основан на диалог и внимателни преговори“.

Европа и имиграцията

Администрацията на Тръмп – както и милиардерът Илон Мъск – се възползваха от кризата в Сеута, за да атакуват миграционната политика на Санчес, но случилото се в автономния град навлезе директно и в европейските дебати за миграцията. „За съжаление повечето държави членки на ЕС подеха това послание. Вместо да изразят солидарност, те го използваха като възможност да правят вътрешна политика и да демонстрират твърдост срещу миграцията пред собствените си избиратели“, подчертава Хобс.

Бареняда е на същото мнение, като припомня тенденцията за „завой надясно в Европа“ и отбелязва, че миграционните теми „се поддават на популистка реторика и всяване на страх“. Той добавя, че „в Европа съществува нагласата, че Сеута и Мелиля, като испански територии в Африка, са аномалия, колкото и в Испания да е табу да се поставя под въпрос испанският суверенитет над тях“.

Въпреки че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и други лидери от ЕС изразиха подкрепа за Испания, реалността е, че масовото навлизане на мигранти разкри уязвимостта на испанската граница – една от входните врати към Европа от Африка. Държави като Дания и Финландия подкрепиха италианското предложение за изключване на Испания от Шенгенското пространство след миграционната криза, а италианското правителство въведе проверки на летищата си – вече отменени – за пристигащите с полети от Испания.

В общ план Хобс отбелязва, че на международната сцена Санчес е бил „по-малко ограничен“, отколкото на вътрешния фронт. От своя страна Бареняда посочва, че „позициите му на автономия и известна последователност и придържане към международното право привлякоха сериозно внимание“, но настоява, че Испания може да има такъв имидж и същевременно да разполага с доста ограничено влияние. Все пак той оценява положително факта, че премиерът „не отстъпи по принципни въпроси“ и „не се огъна пред Тръмп, когато бе заплашван“.

„До известна степен твърдата му външна политика му послужи за консолидиране на подкрепата вляво от политическия спектър, което се отрази и в социологическите проучвания – но не и в другата половина на политическия спектър“, подчертава анализаторът от Европейския съвет за външна политика, която не смята, че предстоящите избори ще бъдат решени от външната политика на министър-председателя.

Статия, написана от Marta Rey Maté (RTVE), първоначално публикувана на 16 ноември 2026 г.

Последвайте ни

ТОП 24

Най-четени

Водещи новини

Product image
Новини Чуй новините Спорт На живо
Абонирай ме за най-важните новини?