Пет сценария за развитието на войната в Украйна

С наближаването на първата годишнина от руската агресия срещу Украйна неизбежно настъпва период на равносметка и прогнози. Подобно на всеки от вас, чийто мисли отново и отново се отправят в посока на украинските бойни полета, и аз доста често се замислям какви са перспективите за по-скорошно окончателно прекратяване на кръвопролитията и как точно ще стане това. Ето и някои мои разсъждения по темата и най-вече ще наблегна върху възможните варианти за развитието на конфликта през следващите месеци.

• Сценарий 1: Войната продължава по същия начин, както досега

За съжаление, това за момента ми се струва най-реалистичната перспектива за развитието войната в обозримо бъдеще, да речем следващите 12 месеца. Основание за това ми дават, както относителната равностойност на противниците на бойното поле, така и изключителната непримиримост на държавните ръководства на двете страни.

Очевидно е, че никой няма намерение да прави никакви отстъпки в името на някакъв илюзорен мир и затова интензивността на сраженията ще продължава да се засилва.

Перспективи пред ЗСУ (украинските въоръжени сили). Представянето на украинската армия на бойното поле и нейното цялостно състояние ще продължат да зависят изключително от два фактора – (1) подкрепата, която получават от своите сънародници в тила и от украинското общество като цяло и (2) помощта, която идва от западните партньори на Киев. И по двата пункта към дадения момент (а и в обозримо бъдеще) те не би трябвало да имат каквито и да е притеснения. Точно обратното – подкрепата нараства както у дома (неотдавнашно социологическо проучване показа, че преобладаващата част от украинските граждани ще продължават да се борят с всички сили за победата дори и ако Русия нанесе ядрен удар по страната), така и в чужбина. Съответно, няма да секне и потокът от дарения, доброволни пожертвания, безкористна хуманитарна помощ, финансови пакети и най-вече въоръжение.

В чисто военен план успехите на ЗСУ ще зависят преди всичко от това колко бързо екипажите и разчетите ще усвоят новите оръжия, обещани от западните партньори на Зеленски и най-вече кога (и в какви обеми) те ще се появят на бойното поле. Ако всичко върви по план, би трябвало към началото на лятото да бъде събран мощен брониран „юмрук“, смесица от съветски и западни танкове и бронетранспортьори, с който да бъде нанесен един, и даже два, мощни удара по руските позиции. За това, че се готви сериозно украинско настъпление говори и фактът че в момента тече подготовката на цели осем новосформирани украински бригади, умишлено наречени „щурмови“, които би трябвало да се превърнат в елитни единици способни да извършат пробивите в солидната руска отбрана.

Когато говорим за украинско настъпление трябва да имаме предвид, че генерал Залужни (главнокомандващият на ЗСУ) е подложен на изключителен натиск както у дома, така и от чуждестранните партньори на Киев, да донесе решителна победа на бойното поле. Конкретно за западните държави, те гледат на масираните доставки на тежки оръжия като своего рода инвестиция, която украинците би трябвало да оправдаят освобождавайки немалка част от своите територии. Именно затова е много важно Залужни, който до момента е показал, че предпочита пестеливия и рационален подход на бойното поле, да запази хладнокръвие, да не се поддава на външен натиск и преследване на успехи на всяка цена.

Доставките на въоръжения от страните на антипутинска коалиция играят решаваща роля за поддържането на всичкото ниво на боеспособност на ЗСУ не само по отношение на попълването на неизбежните загуби, но и по отношение на тактическата им гъвкавост. С други думи, наличието на голямо разнообразие от оръжия позволява на украинците да имат повече варианти при решаването на даден проблем в хода на боя. Спомнете си, например, как радикално се промени ситуацията на бойното поле с появата на модерните западни гаубици и най-вече на реактивните системи Хаймарс. От голямо значение е и помощта, оказвана от някои държави-членки на НАТО по отношение подготовката на украински военни на техни военни бази, където те са тренирани съгласно най-новите методики. И не на последно място, не бива да забравяме и неоценимата помощ, която Киев получава отвън под формата на разузнавателна информация и консултации с военни експерти и съветници.

Въпреки розовите перспективи, които се очертават пред ЗСУ във връзка с доставката на големи обеми ново (и рециклирано старо) въоръжение, не може да не се споменат и проблемите, които ще продължат да ги съпътстват и през тази година. Първият по важност, безспорно, е липсата на достатъчно мощ във въздуха. Съветските самолети, с които в момента летят украинските пилоти, са ограничени като бройка, а доставката на нови западни модели, за които толкова упорито се говори вече втора седмица, в никакъв случай не може да се счита за решена. А без категорично превъзходство във въздуха всеки успех на земята ще се заплаща на много по-висока цена.

Другият проблем, с който постоянно се сблъскват Залужни и войските му, е недостигът на артилерийски муниции. За тези от съветски тип към момента се разчита основно на Чехия и България, както и на възобновеното неотдавна собствено производство, а за тези от натовски тип – най-вече на САЩ, от чийто складове и заводи досега са осигурени поне 1 млн. снаряда. За разлика от самолетите обаче снарядният проблем няма как да бъде решен с чисто политически решения – просто се оказа, че никой по света не е бил готов да води продължителна статична война с голям разход на амуниции и съответно никой не разполага с достатъчно наличности и производствени мощности.

В заключение ще кажа, че предвиждам до есента украинците да продължават да отблъскват руските атаки навсякъде, където в момента са в отбрана, като паралелно с това ще се опитат да възвърнат част от окупираните територии на северния фланг (Луганска област) и на юг (Запорожието). Напълно е възможно до настъпването на есенния дъждовен период даже да достигнат и до Азовско море, прекъсвайки по този начин руските сухопътни комуникации между Крим и Ростов-на-Дон.

Перспективи пред руските въоръжени сили. Преди началото на агресията руската армия имаше непоколебимата репутация на втора сила в света. Бляскавите паради на Червения площад и пропагандните клипове и статии допълнително усилваха този статус. Не бе изминала и седмица от инвазията в Украйна и практически целият свят разбра, че плашещата парадна войска е най-вече един голям медиен балон и че нищо реално не се е променило от болезнените поражения в Афганистан и Чечня. Бюрокрацията, корупцията и свързаните с тях огромни кражби и злоупотреби бяха трайно подкопали фундамента на основната гордост на всеки руснак и логично тя се сгромоляса с трясък още преди настъпването на астрономическата пролет на 2022-та. Болезненото начало бе последвано от още по-болезнена агония по бойните полета на Източна Украйна през лятото и есента, която на практика погреба сравнително неголямата руска професионална армия и наложи провеждането на спешна мобилизация. Събраните от кол и въже резервисти обаче трудно можеха да заместят подготвяните с години кадри и логично нивото падна още повече.

В момента наблюдаваме нещо като руска армия 2.0, която е бледо копие на тази отпреди една година.

В чисто военен план трудно може да очакваме някакви сериозни успехи от Русия на бойното поле през тази година. В близка перспектива най-реалистично изглежда превземането на Бахмут, но с оглед успешните контраатаки проведени от ЗСУ по-рано през седмицата в резултат, на които руснаците бяха отблъснати по-надалеч от главния снабдителен път, дори и това вече не изглежда като достижимо в следващите седмици. Ако все пак превземат Бахмут, то най-вероятно това ще бъде отбелязано в Русия като такава грандиозна победа, че нищо чудно са спретнат някой извънреден парад. А с оглед на това, че го щурмуват вече цяла година, шансовете на руснаците да превземат някой друг град с подобен размер до Коледа клонят към нулата. Просто украинската отбрана е планирана с години и толкова добре проектирана, че в момента, в който войските на агресора все пак успеят да превземат някое място, те моментално се натъкват на поредната фортификация или опорен пункт.

Проблемите на руснаците в момента са толкова много, че всеки с малко мозък на мястото на Путин моментално би прекратил това безумие и би сключил мир на всяка цена. Преди всичко, армията им няма настъпателен потенциал задължителен за преодоляването на такава солидна отбрана като тази на ЗСУ. Няма капацитет за производство на достатъчно модерно оръжие, съответно загубите се попълват от много време насам чрез разконсервиране на отдавна забравени модели. Могат да проведат още безчет мобилизации, но нямат нито достатъчно бази където да подготвят резервистите, нито достатъчно офицери, които да ги командват. Също така и при тях се забелязват всички признаци на снаряден „глад“, а без достатъчно амуниции всяко настъпление е предварително обречено. Подобно на украинците, и руските ВВС не разполагат с достатъчно самолети, но за разлика от ЗСУ на тях няма кой да им даде.

Войната, обаче, никога не е само битки и атаки. Тя е всеобхватен и всепоглъщащ звяр, който съществува едновременно в много измерения. Едно от тях е финансово-икономическото. И именно там, като че ли са най-големите главоболия на Путин и кликата му. Плували доскоро в безбрежен океан на гарантирано дългосрочно финансово благополучие, сега в Кремъл с всеки изминал ден усещат все повече и повече удушаващата хватка на санкциите. Лишени от доскоро гарантираните парични потоци, които им даваше експортът на нефт и газ, сега руските държавни ръководители са принудени да посегнат на последния си резерв, т.нар. Фонд за благосъстояние, чиято бързоликвидна част е около 6 трлн. рубли. В най-добрия случай той ще им стигне за година, година и малко, след което ще последва бездната на инфлацията и съкращенията.

Във всяка една друга държава такава прединфарктна ситуация би довела до колапс, моментална смяна на управлението и най-вече на драстична промяна на политическия курс. Но не и в Русия. Десетилетията дрогиране с имперски „патриотизъм“ явно не са минали напразно защото и в момента Путин все още се радва на безпрецедентна за ситуацията подкрепа, макар и намаляла в известна степен през последните 12 месеца. Именно това, съчетано с бруталния терор (поне 130 души са осъдени досега на 5 или повече години затвор по т.нар. закон за дискредитация на въоръжените сили), кара кремълския диктатор да се чувства сигурен за трона си и му дава възможност да продължава кървавото безумие.

Обобщавайки казаното дотук, смятам че през тази година в нито една точка руската армия няма да постигне значителен пробив. Тя ще продължава да воюва с архаични методи и рядко ще демонстрира толкова важното умение да се учи от грешките си. Атаките ще продължат да бъдат предимно с човешки маси, защото това е единственият неограничен ресурс с който въоръжените сили на Руската федерация все още разполагат. Известно самочувствие на руснаците може да вдъхне евентуалното превземане на Бахмут или отблъскването/ограничаването на възможната голяма офанзива на ЗСУ, но това няма да промени значително хода на събитията на бойното поле.

А сега нека накратко да се спра на някои други възможни сценарии, с уточнението че те биха се реализирали доста трудно.

• Сценарий 2: Русия разширява фронта на офанзивата

Мнозина коментатори спекулират, че е възможно Русия да се опита да разшири фронта на настъплението, като отново предприеме нападение от север, откъм Беларус или даже като се опита да стовари морски десант в Одеса. И двата варианта, особено вторият, ми се виждат абсолютно илюзорни. В Беларус те нямат достатъчно войски, а самата идея за настъпление през Полеските блата простиращи се стотици километри на запад, чак до полската граница, на всеки нормално мислещ човек би се сторила направо безумна.

Включването на беларуски войски в конфликта пък е още по-малко вероятно. Преди дни самият Лукашенко заяви, че страната му би воювала само, ако бъде нападната. Най-вероятно и за в бъдеще Беларус ще остане това, което е в момента – място за подготовка на руски резерви и елемент от снабдителната верига на кремълския режим.

Що се отнася до втората опция – десант в района на Одеса – бих я поставил най-вече в графата „журналистически спекулации“. За да стане това факт е нужно наличието на поне две предпоставки – силен флот и сухопътни сили намиращи се наблизо. Русия, обаче, не разполага с първото (прословутият Черноморски флот отдавна се е стаил в базите си като някое уплашено животинче), а след загубата на Херсонското предмостие най-близко разположените руски войски се намират отвъд Днепър.

• Сценарий 3: Голямо украинско настъпление с решителен изход

В украинските медии и пропагандни канали непрекъснато се тръби за някакво стремително украинско настъпление, което буквално би попиляло руския окупатор и едва ли не за броени дни би го изтласкало отвъд довоенните държавни граници. Това категорично би довело до окончателен обрат във войната, но според мен е малко вероятно.

Наистина, миналата година станахме свидетели на няколко руски панически отстъпления от дадени райони, но не бива да се забравя, че тогава, особено през есента, руснаците вече бяха на края на силите си и нямаха достатъчно резерви да запушат пробивите. Сега, обаче, ситуацията е много по различна, защото след „частичната“ мобилизация те (все още) имат достатъчно хора. Освен това на много места предвидливо са подготвени тилови отбранителни позиции, които да могат незабавно да бъдат заети в случай, че се наложи отстъпление.

С риск да се повторя, ще кажа още веднъж, че допускам, че е възможен дълбок украински пробив на даден участък, но не и тотално сгромолясване на руската отбрана по цялата й дължина.

• Сценарий 4: Край на войната поради смяна на властта

Това е напълно възможен вариант отнасящ се за която и да е от двете страни, но предполагам, че на всеки от вас е ясно, че такъв род събития няма как да се предвидят.

За момента няма изгледи властта в Киев да бъде сменена насилствено, защото просто не се вижда каквато и да е организация (даже нейни наченки), която би насочила кормилото в посока удобна на Москва. Още повече,че украинските тайни служби са постоянно нащрек и елиминират всяко подбие на агентурна структура в зародиш. Дори изваждането на Зеленски от строя не би променило нищо, защото той е лидер на отбор, а не вълк единак. Ако все пак нещо неприятно го сполети, сред екипа който той си е подбрал има достатъчно хора с качества на водачи като Подоляк, Данилов и генерал Залужни. Дори и очертаващият се като основен политически съперник на Зеленски в момента – настоящ кмет на Киев и бивш световен шампион по бокс Кличко – също е един много добър вариант за държавен глава. Просто винаги трябва да се отчита, че в Киев всички преследват една общонационална цел и тя не е прищявка на един човек.

Нищо подобно не се очертава в Москва. На всеки отдавна е ясно, че в момента в който Путин престане да бъде начело на руския държавен кораб, неговият заместник (или заместници) веднага ще развеят бялото знаме и ще изпратят парламентьори.

В цяла Русия няма човек, който да притежава дори частица от зловещата харизма на кремълския диктатор и за това просто не се вижда как би се намерил някой, който да продължи „делото“ му. Напротив, подобно на висшите сановници на Хитлер след 1945 г., всеки ще се стреми да се дистанцира от режима и да се „избели“.

Въпреки несекващите „прогнози“ за скорошен крах на диктатурата, не се вижда как някой от вътрешния кръг на самодържеца би се престрашил да инициира, каквато и да е промяна, да не говорим за някакво покушение или преврат.

Просто самият Путин толкова се бои от смъртта, че е взел такива безпрецедентни мерки за сигурност, които са практически без аналог в човешката история. Освен това, както нееднократно съм изтъквал, той много добре умее да играе на „разделяй и владей“, в резултат на което всеки от най-приближените му е получил по мъничко власт, но у никой тя не е толкова голяма, че да го превърне в алтернативен център на влияние. Няма как да настъпи промяна и „отдолу“. Самото гражданско общество отдавана се превърнало в нещо като блуждаещо стадо без рефлекси, а единственият който би бил в състояние да го събуди – Навални – се бори за живота си в затвора.

• Сценарий 5: Край на войната чрез преговори за мир

В настоящият момент това се очертава като най-нереалистичният вариант.

Постигането на мирно споразумение сега на практика означава Киев официално да се откаже не само от териториите, които Русия вече е окупирала, но и от всякакви компенсации за жертвите и разрушенията понесени дотук.

На такова нещо не би се съгласил почти никой от украинците. Обществените нагласи в Украйна са такива, че повечето от хората са готови и на по-големи жертви, страдания и лишения, само и само агресорът да бъде прогонен. Още повече, че те вече имат негативния опит от предоверяване на руските обещания и знаят, че „мир“ на практика ще означава да дадат на източния си съсед почивка и най-вече възможност да се окопити и след време да ги нападне пак.

Путин, от своя страна, би бил много доволен да се постигне мир при сегашната линия на фронта, защото това автоматично би узаконило придобивките му. И най-вече би му помогнало да представи случилото се като освобождаване на Донбас и крайна победа в „специалната военна операция“. Безсмислено е да казвам какво би се случило със самия Путин ако склони да извърши немислимото и да приеме украинските условия.

Камен Невенкин анализара за bntnews.bg хода на войната. Още от неговите анализи можете да прочетете в "Очертанията на войната".

Равносметката на първата година от инвазията и ключови събития следете във "Войната, която ни промени".

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube