Пиер Граменя, който е управляващ директор на Европейския механизъм за стабилност, даде специално интервю за "Панорама".
Господин Граменя, как България въведе еврото? Дали беше провал, успех или нещо по средата?
Добър вечер. Преди всичко се радвам, че отново съм в България. И миналата година бях, преди въвеждането на еврото. Но вие много ме улеснявате.
Защо?
Защото задавате въпроса така, че отговорът е много лесен: да, това е пълен успех. И ми е трудно да си представя, че би могло да бъде друго. Първо, България започна да извлича ползи от присъединяването към еврозоната още преди самото присъединяване. Лихвата, която плащахте по облигациите си, т.нар. спред, спадна от над 2% през 2024 г. до под 1% сега. И още, днес България плаща по-малко от всички останали държави от Европейския съюз извън еврозоната. Финансовите ползи вече са факт. С всеки изминал ден стабилността на валутата се усеща все по-ясно. Именно тази стабилност привлича чуждестранни инвестиции, защото ви прави по-привлекателни. И не на последно място, присъединявате се към Европейския механизъм за стабилност и можете да разчитате на финансовата му защитна мрежа. Така че наистина не виждам защо това би било провал.
Но преди девет месеца прогнозирахте кратък период на поскъпване, а след това дългосрочна стабилност. Първата част вече виждаме. Кога ще дойде втората? Какво бихте казали на българите, които твърдят, че еврото ги е направило по-бедни?
Току-що казах, че имахте ползи още преди присъединяването.
Да, но те не са толкова очевидни.
Не, съвсем очевидни са! Попитайте българската държавна хазна колко пари е спестила още преди присъединяването и колко спестява всеки път, когато емитира облигации. Но нека засега оставим това настрана. С цялото ми уважение, да, инфлацията е важна. Но тя започна да се покачва в цяла Европа още миналата година, преди България да приеме еврото. Затова сега Европейската централна банка трябва да вземе мерки и да повиши лихвените проценти. Виждали сме това във всички страни при присъединяването им към еврозоната: в началото цените се променят. В България двойното обозначаване на цените беше много полезно, но не предотврати някои прекомерни поскъпвания. Затова твърдението, че инфлацията в България се дължи на еврото, показва само част от картината. Влиянието на този фактор ще отшуми. Но цените на енергията ще останат високи още доста време. Очевидно е, че тяхното въздействие върху инфлацията е много по-голямо.
А какво да кажем за Европейския механизъм за стабилност? Какво получава България срещу парите си? Не е ли това фонд, от който се възползва някой друг?
Пак се радвам, че задавате този въпрос, защото отново ме улеснявате. Няма застраховка с по-добри условия от нашата. Ще я сравня със застраховка срещу пожар. Ако застраховате дома си, плащате премия още от първия ден, а след това всяка година. След 10 - 15 години ще сте похарчили пари за застрахователни премии, а в замяна ще сте получили покритие. Тук е точно обратното. Да, трябва да плащате, и то постепенно, за да получите застраховка, финансова защитна мрежа. Тя е изключително ценна, защото зад нея стоят всички държави. Мащабът ѝ е огромен, много по-голям от българската икономика. Получавате защита още от първия ден, а я изплащате от сега до 2038 г. Тоест все още не сте платили цялата сума, но вече имате пълно покритие. Второ, не плащате застрахователна премия. Внасяте капитал в Европейския механизъм за стабилност и ставате пълноправен участник в него. Участвате във вземането на решения. Още от първия ден имате място в Управителния съвет. А когато приключите с вноските, парите ви не са просто похарчени. Те са инвестирани.
Да, но ако използвам Вашия пример, в Европа наистина имаше пожар и това беше пандемията. Тогава на всички беше предложено финансиране от ЕМС, но никой не го прие, защото държавите не искаха да носят това клеймо. Ако приемането на подобен заем е политически фатално, каква всъщност е целта Ви?
Не отричам. Такова клеймо съществува. За да разберем, трябва да се върнем назад. Европейският механизъм за стабилност беше създаден в разгара на кризата през предишното десетилетие. Трябваше да помогнем на пет държави и го направихме с голям успех. Благодарение на това те успяха да останат в еврозоната. Тази помощ беше обвързана с условия. Разбира се, когато имате сериозни проблеми и получите солидарна подкрепа, трябва да реформирате икономиката си и да предприемете трудни и непопулярни мерки. В резултат на това днес петте държави, които проведоха реформи, се справят по-добре от всички останали в Европейския съюз.
Така че реформите дават резултат. Но да се върнем към въпроса Ви: защо държавите не използваха ЕМС? Отговорът е много прост. Те можеха да се възползват от програмата „Следващо поколение ЕС“, която разполагаше с 800 милиарда. От тях 400 милиарда безвъзмездни средства, а не заеми.
Защо тогава бихте се обърнали към ЕМС за заем? Между другото, условията щяха да са минимални, защото ставаше дума за превантивен заем.
Прибързвате с Вашия извод. Да, имаше клеймо. Когато се обърнете към ЕМС, след като вече сте изпаднали в сериозни затруднения, петното съществува. Но ние имаме и превантивна роля. Предлагаме превантивни кредитни линии, а бюджетът на България е именно в такова състояние. Ето, даже ще призная, че по онова време на ЕМС липсваше емпатия. Но не можете да правите общи заключения само въз основа на периода на пандемията.
Нека разгледаме не само Европейския механизъм за стабилност, но и самата еврозона. В нея има една валута, но 21 различни бюджета в 21 отделни държави. Може ли валутният съюз да оцелее без фискален съюз? И можем ли да говорим за това с избирателите?
Добър въпрос. Нека се върнем към преговорите от 90-те. Тогава бях млад дипломат и работех в Брюксел, докато се договаряше Договорът от Маастрихт. Според едно от вижданията: „Първо трябва да хармонизираме икономическите и финансовите политики на всички страни. Едва след това можем да въведем обща валута.“ Ако бяхме тръгнали по този път, днес нямаше да имаме евро. Някои казваха: „Слагате каруцата пред коня.“ Ами ако бяхме избрали този подход, нямаше да имаме евро! Ще се обзаложа, че с кризите, през които преминахме, Европа щеше да рискува разпокъсване. Но тези кризи доведоха до солидарност, именно защото имахме еврото. ЕМС беше създаден по време на финансовата криза. Без обща валута всяка държава щеше да се справя сама. Да вземем Испания, Португалия или Гърция. Имате големи дългове? Обърнете се към Международния валутен фонд. Така тези страни щяха да се окажат напълно извън Европа. Така че въпросът е стар. Ако го погледнем от днешна гледна точка, вижте какво постигнахме! Имаме Пакта за стабилност и растеж. Преди две години го модернизирахме. Сега страните разполагат с повече време, за да коригират прекомерно високите си дефицити. И нещо много важно, поставяме по-силен акцент върху инвестициите. Преди не правехме разлика между различните видове разходи. Едно евро за инвестиции и едно евро за текущи разходи се третираха по един и същ начин. Затова още преди пандемията инвестициите в Европа бяха недостатъчни. Смятам, че подобрихме системата. За нас в ЕМС това е решаващо, защото сме кредитор в краен случай. Всъщност се радваме още повече, когато държавите нямат нужда от нас. Да се върнем към аналогията със застраховката. Ако къщата ви гори, се радвате: имате застраховка. Ако не гори, пак се радвате – имате застраховка.
Но може ли Европа да оцелее като гълъб в свят, в който ястребите действат на воля?
Да, зададохте въпроса, който е най-важен за всички нас в Европа. Искаме ли да останем държави с върховенство на закона? Които спазват международните правила и договори, уважават другите и поставят дипломацията на първо място? Като европеец, през целия си професионален живот работил в дипломацията и международните отношения, ще кажа, че отговорът е „да“. Но трябва да бъдем наивни? Отговорът е „не“. При над 100 войни по света за мен е напълно ясно, че трябва да инвестираме много повече в отбраната. Но не само чрез НАТО. Трябват съвместни проекти и общи покупки, защото разходите за отбрана са високи. Ако купувате американско или друго чуждестранно оборудване, струва двойно, тъй като тези средства не носят полза на собствената ви икономика.
Трябва да запазим НАТО. Трябва да запазим и този важен съюзник, САЩ. Но трябва да развиваме и собствената си отбрана. Второто е, че все още твърде много неща не работят ефективно, а най-голямото ни предизвикателство е производителността. През последните 30 години производителността в Европейския съюз е нараснала с около 35%. В САЩ тя е нараснала с близо 90% за същия период. Тоест една трета. Не можем да продължаваме така. Производителността прави държавите по-богати. Позволява ни да развиваме или да запазим социалния си модел. Имаме план за действие: доклада на Драги и Съюза на спестяванията и инвестициите. Затова трябва да направим две неща: повече в отбрана и да повишаваме производителността.
Вижте целия разговор във видеото
Чуй новините
Подкаст
