Българската академия на науките с прискърбие съобщава, че на 22 март 2024 г. загуби един от достойните си членове член-кореспондент Алек Попов (1966-2024). Той беше един от най-оригиналните и талантливи съвременни български белетристи. До последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово, дълбаеше в безкрайните тунели на отечественото езиково пространство и чрез творбите си показваше и разгръщаше многобагровата палитра на българската изящна словесност.
Вижте още в репортажа на Цанка Николова
Многократно в различни свои интервюта и беседи той заявяваше, че е писател, който цял живот се труди на „нивата на езика“. Затова и неговия основен инструмент е именно българският език. Алек Попов се интересуваше много от развитието на нашия език, от неговото обогатяване и магичната му способност да изразява и изобразява конкретните пулсации на духа на времето. Творбите му доказваха по елегантен начин това и предизвикваха у четящия човек желание за размисъл, за диалог, а понякога и за полемика. Но нали тъкмо в полемиката и в спора се ражда истината?
Книгите на Алек Попов се радваха на завиден читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха редица преиздания, какъвто например е случаят със сатиричния му роман „Мисия Лондон“. Но нека тук добавим и други знакови негови белетристични творби като „Черната кутия“ , „Мисия Туран“, „Митология на прехода“, „Спътник на радикалния мислител“, „Телесни плевели“ и т.н. В тях авторът демонстрираше умението си за дискретен психологически анализ на своите герои, таланта си да води живо и увлекателно повествованието, да владее фабулата и сюжета на разказа, новелата или романа. И преди всичко да постига впечатляващо иронично самоотстранение, кодирано не само в сюжета, но и в езиковата фактура на творбата.
Опелото ще се състои на 24 март 2024 г. (неделя) от 15.30 часа в църквата на Централните софийски гробища.
Министърът на културата Кръстю Кръстев изказа съболезнования на семейството и близките на Алек Попов по повод неговата кончина:
Освен талантлив писател и сатирик, той е и отличен драматург и сценарист. Съболезнования на семейството, близките и колегите му изказаха президентът Румен Радев и министърът на културата, литературни дейци и четящи хора.
Ерудиран, саркастичен, невероятно жизнен, забавен човек с класически ум. Такъв беше и такъв ще остане Алек Попов за всички, които го познаваха.
"Имам една мечта по-скоро и тя е да достигнем в един момент до някакво национално помирение, което за мен е единственият залог, че нещо хубаво ще ни се случи", казва Алек Попов в интервю.
"Той работеше с езика. Той работеше толкова съзнателно и толкова съсредоточено с всяко изречение на собствените си произведения, които постоянно доизглаждаше, препраправяше, изшлифоваше", коментира Захари Карабашлиев, писател и главен редактор на издателство.
"Благодарение на всички творби, които остави за всички нас четящите хора и оставащите след него, той е непримирим. Писател парекселанс, бих казала съвременният Гогол, който обаче не спираше да се интереуива от това какво се случва в съвременния свят", посочи Темз Арабаджиева, експерт "Връзки с обществеността" в издателство.
Най-много харесвал разказите си, разказват колегите му, защото именно там фокусирал жлъчния си хумор. Работата по всяка негова книга била приключение, пътуване на ума и на емоциите.
"Той имаше изключително чувство за самоирония. Това е човек със завидна обща култура, ерудиция, но и в същото време човек, който живее в днешния ден", каза Дамян Дамянов, художник.
Съпругата му Деляна Манева написа във фейсбук:
"Няма такава мъка. Няма думи. Защото прекрасният повелител на думите - любимият Алек, отпътува на последното си, най-смело пътешествие... няма да ти кажа сбогом, скъпи, защото сигурно ще се видим пак".
Алек Попов е сред най-превежданите и четени български писатели с повече от 40 издания в чужбина. По неговите романи и разкази са създадени няколко филма, радиопиеси и пиеси. Носител е на редица литературни отличия. Алек Попов черпеше вдъхновение от парадоксите и от абсурдните ситуации навсякъде около нас.
"Хуморът и сатирата са лекарство срещу много неща. Ако не умеем да гледаме на себе си с известна самоирония, рискуваме да се изпотрепем. Това е ясно и в моменти на обществено напрежение ние виждаме колко ситуацията се запича и става на практика неразрешима, когато хората прекалено си повярват. Винаги трябва да има една дистанция, човек трябва да се погледне отстрани и тогава в крайна сметка става все пак по-диалогичен", каза Алек Попов в интервю за "Панорама".
Снимки: БТА