Полина Хаджианкова: Зад медалите стоят етапи на гняв, съмнение и приемане, а подкрепата е ключова и след успеха

Асистентът по спортна психология Полина Хаджианкова от катедра „Психология, педагогика и социология“ в Национална спортна академия „Васил Левски“ беше гост в предаването „Днес на Игрите“ по БНТ. Тя анализира психологическите уроци от Олимпийските игри в Милано и Кортина и обясни какво стои зад емоциите, триумфите и разочарованията на най-голямата спортна сцена.

"Имахме не един и два примера за това колко важна е психическата устойчивост. Видяхме бурни реакции и изненадващи класирания“, заяви Хаджианкова.

Тя коментира реакцията на норвежкия скиор Атле Лимаград, който потърси усамотение след отпадането си.

"Съществува теорията за петте етапа на скръбта – отричане, гняв, договаряне, депресия и приемане. В неговия случай видяхме израз на гняв – втория етап. Според мен той прегоря, тъй като очакванията към него бяха огромни, а и самият той вероятно е искал да посвети успеха на своя близък“, обясни специалистът.

По думите ѝ елитният спорт е престижна и силно публична дейност, но зад медалите стоят човешки същества.

"Колкото и да са подготвени психологически, спортистите преживяват емоциите си като всички нас. Не бива да забравяме човешкия фактор“, подчерта тя.

Хаджианкова посочи, че Олимпийските игри се отличават с мащаба си и с натиска, който носят.

„Изследванията показват, че олимпийците имат по-висока психическа устойчивост. Важен фактор е и т.нар. ‘sampling’ – децата да тренират повече от един спорт в ранна възраст. Това намалява риска от прегаряне и травми. Друг ключов елемент е съзнателната практика – да работиш върху слабостите си, а не само върху това, което вече владееш добре“, каза тя.

Като положителен пример тя посочи Микайла Шифрин, която премина от разочарование към триумф в рамките на часове.

"Тя открито говори за работата си със спортен психолог, за съмненията си и за травмата след тежък инцидент. Това е пример за осъзнато отношение към менталното здраве. Понякога ключът е в приемането – дори когато болката остава“, коментира специалистът.

Според нея предизвикателствата не приключват с края на Игрите.

"След Олимпиада често се появява т.нар. пост-олимпийски блус – усещане за празнота. Адреналинът рязко изчезва и спортистът трябва да преработи интензивните емоции. Мит е, че спортен психолог е нужен само след загуба. Понякога подкрепата е още по-важна след голям успех“, завърши асистент Полина Хаджианкова.

Гледайте цялото интервю във видеото!